ttttрезви размишления за пиянски истории,
малки признания за Gолеми страхове,
смешни очерци за тъжни случки
и големи повести за малки хора,


родени през скучните следобедни часове в офиса
от русата душа
на една стеснителна вечерна писателка.

петък, 11 септември 2009 г.

Феите обядват


Пиеса в четири действия
Действащи лица:
Фея 1
Фея 2
Притурка от мъжки род 1
Притурка от мъжки род 2
Сервитьорка

Първо действие


Сервитьорка: Добър ден!
Фея 1, Фея 2 и две притурки от мъжки род /в хор/: Добър ден!
Фея 1 и 2: Обедно меню нали предлагате?
Сервитьорка: Предлагаме, да. Имаме кюфета по цариградски, шишче с картофи, пилешка супа, шопска салата, картофени кюфтета..
Притурка от мъжки род 1: За мен една шопска салата, ако може без сирене и без сол
Притурка от мъжки род 2: За мен картофени кюфтета, но без кисело мляко
Сервитьорка/към феите/: Добре, а за вас?
Фея 1 и 2: А, извинете, а може ли да ни донесе меню?

Носят меню. Феите започват задълбочено четене.


Притурка от мъжки род 1 и 2: Момичета,а вие не постите ли, сега все пак тече великденски пост?
Фея 1 и 2 /в хор, свенливо, гледат концентрирано към менюто/: Ние ли, аа...ами..не, не...
Фея 1 към Фея 2: Ти кво ше ядеш?...
Фея 2: Ми не знам, не мога да си избера...може би пилешко шишче с пържени картофи, ориз и хляб...колебая се..ти?
Фея 1 /замислено/: Не мога да реша между свинска вратна пържола и солената палачинка...

Отново следва задълбочено взиране в менюто.

Притурка от мъжки род 1 и 2/плахо се опитват да се включат в разговора/: Момичета, а гледахте ли последния филм на...
Фея 1 и 2 /в хор, възмутено/: Аре тихо малко де, разсейвате ни, не можем да си изберем!
Притурка от мъжки род 1 и 2/плахо/: Извинявайте.

Мълчание.
Пристига сервитьорка с поръчките на Притурки.


Сервитьорка към Фея 1 и Фея 2: Избрахте ли си?
Фея 1: Извинете, може ли пилешката супа без пилешко?
Сервитьорка/учудено/: Ами....тя е ПИЛЕШКА...
Фея 1 /възмутено/: АХА...Ами значи не сме готови още.
Фея 2 /приглася/: Да, да, не сме готови, не сме готови.

Притурки се хранят, Фея 1 и 2 продължават задълбочено изследване на менюто.
Мълчание.

Антракт

Второ действие


Мълчание.
Притурки се хранят, Фея 1 и 2 продължават задълбочено изследване на менюто.


Фея 1/разколебано/: Еми аз май ше си взема все пак пилешкото шишче с пържени картофи, ориз и хляб...
Фея 2: Хмм...ама ще се наядеш ли?
Фея 1: Уф, права си, ще си взема и кюфтенцата по цариградски за гарнитура за всеки случай.
Фея 2: Ок, аз тогава ще ям свинската вратна пържола и солена палачинка.
Фея 1 и 2 /в хор/: И порция люти чушки!

Следва радостен кикот, след което викат сервитьорката. Поръчват в хор:

Две пилешки шишчета с пържени картофи, ориз и хляб, за гарнитура кюфтенца по цариградски, една свинска вратна пържола, солена палачинка, 3 филии хляб, и порция люти чушки!
Сервитьорка: Нещо за пиене?
Фея 1 и 2 /в хор/: Не, благодаря. Това е.

Притурки 1 и 2 са почти готови с обяда и отново правят плах опит да проведат разговор с Феи.
Феи 1 и 2 са омаломощени от глад, раздразнени и не особено словоохотливи.
Мълчание.


Фея 1: Оф, аре няма ли да идва вече тоя обяд. Умирам от глад.
Фея 2 /тих, безпомощен глас/: Да, да, и аз.
Притурка 1/плахо/: Еми, момичета, вие доста време си избирахте...
Фея 1 и 2 /в хор, леко оживление/: Абе глупости, супербързо си избрахме даже!

Притурка 1 млъква засрамено. Притурка 1 и 2 се споглеждат объркано и разтревожено. Феи почти припадат.
Почти умират.


Антракт

Трето действие


Мълчание. Феи 1 и 2 лежат на менютата. Притурки ги наблюдават в паника.
Към масата едва едва пристъпва Сервитьорка, натоварена с поръчките на Феи.

Фея 1 и 2 /в хор, скандират/: Храната, храната!

Притурка 1 и 2 ликуват.


Фея 1 и 2 /в хор, в продължение на около 15 мин, радостно/: Мммм....мммм...мммммм....ммммммммммммммммммм....ммммм

15 минути по-късно Феи са се нахранили. Гледат радостно, шегуват се, усмихват се на
Притурка 1 и 2. Всички са щастливи. Фея 1 прекъсва всеобщата еуфория:

Фея 1 към Фея 2: Абе, ти наяде ли се?
Фея 2: Ми не знам, що?
Фея 1: Виж там на оная маса оня човек ква яка дроб сърма яде!
Гледат в захлас към въпросната маса, след което се споглеждат заговорнически и веднага викат сервитьорката.
Фея 1 и 2 /в хор/: Извинете, а ще може ли и една дроб сърма за десерт?

Притурка 1 и 2 отново се споглеждат притеснено.
Притурка 2: Извинете, момичета, но на нас обедната ни почивка приключи, ние май трябва да се връщаме...
Притурка 1: Да, все пак сме тук вече от 2 часа и половина...
Фея 1 и 2 /в хор, незаинтересовано/: Аа, ми ок, връщайте се, ние и без това после ще минаваме през магазинчето да си вземем нещо сладко и ядки за по път към офиса.
Притурка 1 и 2/ с леко разочарование/: Добре, чао!

Фея 1 и 2 вече ядат дроб сърмата в транс и не обръщат внимание на сбогуването с Притурки.

Антракт

Четвърто действие


Фея 1 и 2 лежат на празната маса и се смеят без причина. Заведението е вече празно. Сервитьорка хвърля отчаяни погледи към Феи.

Фея 1: Оф, да тръгваме ли?...
Фея 2: Чакай още малко, не мога да мръдна...
Фея 1: Оф, добре...

Следва кратка дрямка, прекъсната от Сервитьорка:
Сервитьорка: Още нещо ще желаете ли?
Фея 1 и 2 /в хор/: Не, сметката ако може.

Пристига сметката. Сметката е 23, 20 лв.

Фея 1 и 2 към Сервитьорка /в хор/: 20 лв, благодарим Ви!

Фея 1 и 2 тържествено напусkат сцената.

Поклон

Завеса

четвъртък, 13 август 2009 г.

Убийте феите!


Драги зрители,

Добър вечер и добре дошли на поредното издание на „Уроци по щастие”! Днешното ни предаване е под мотото: HOW TO KILL A ФЕЯ и ще бъде посветено на това, как да се отървем от все по-често срещащата се в последно време напаст, ФЕИТЕ. Феите са вредни и опасни същества, и веднъж попаднали в живота Ви, рискувате той да бъде съсипан завинаги.
След зачестелите случаи на пострадали напоследък е много модерно да се изтриват феите. Да се removvat, така да се каже, от всякакви средства за комуникация-icq, skype, facebook. Това е най-новата мода сред познатите хора на феите. Все повече познати на феите посягат към този метод, защото искат да ги изтрият от живота си. Да отстранят тези вредители завинаги.

По тази причина днешната training session ще посветим на процеса по отстрaняване на тези врагове на спокойствието и хармонията в живота Ви.


Убийте феите! Убийството на феите е дълъг и продължителен процес, при който придържането към определена схема е силно препоръчително. В противен случай рискувате да не успеете да убиете феите напълно, и те, дишайки, да продължат да Ви тормозят. Затова, ето и приблизителен план на действие, базиран на личен опит.

1. KILL THIS USER! Първата стъпка към тоталното отстраняване на фея от живота ви, драги зрители, е да я изтриете от icq или skype. Или facebook. Разкарайте феите от всякакви списъци, в които се взирате всекидневно пред монитора! Спрете този тормоз! Не се измъчвайте повече, наблюдавайки дали тези досадни феи са online или не са.REMOVE! Разкарайте ги и ги блокирайте веднъж завинаги! Така и те няма да могат да Ви тормозят с досадните си включвания, а и Вие няма да имате възможност да им пишете.
Block this user. Remove this user. Delete this user. Blacklist this user! KILL THIS USER!!! Make sure, this user will never ever appear on your contact list again! KILL THIS USER!

2. DELETE CONTACT! Отстранете тези ужасни чудовищни същества от телефона си! За какво Ви е? Откъде накъде ще плащате сметки, за да говорите с тези вещици?!?! DELETE, ASAP!


3. Тук става по-сериозно. Става дума за live сесиите. Какво да правите, ако за голямо нещастие срещнете тези уродливи създания на улицата, или, още по-опасно, попаднете с тях в една компания?
Тук има няколко опции.

А) RUN FOREST RUN!
Бягайте от феите! Бягайте надалече, правете се, че не ги забелязвате, направо бегом много надалеч, преди да са успели да Ви достигнат с отровата си.

Б) SЕЕK AND DESTROY
Ако не Ви се тича, понеже Ви мързи, останете в тяхно присъствие, и почнете да се заяждате. Подгравайте им се. Унижавайте ги. Говорете им всички неща, които знаете, че те намират за ужасни. Настъпвайте ги по слабите им места, докато не видите как се вътрешно се гърчат от страдание. И тогава не спирайте! Сега е Вашият момент, сега сте силни и притежавате сигурно оръжие! Това е ключов момент в убийството на феите! Те заслужават това и трябва да страдат! Покажете им го! С всяка следваща реплика Вие убивате една по една фейските частици! Покажете им колко сте силни!
Размажете тези нищожества!

В) FUCK THEM UP
Щом сте достигнали до етап, в който искате да убиете феите, със сигурност сте ги опознали достатъчно добре, за да знаете как да ги прецакате. Правете всичко, което феите мразят или от което се страхуват. Пускайте им метъл или латино! Накарайте ги да ядат домати! Вземете им последната мента и я разлейте нарочно на земята, а след това откраднете последните им пари! Пуснете ги сами сред глутница кучета в краен квартал! Вкарайте ги в чалга дискотека и ги завържете за някой пилон там! Заведете ги на ресторант и изяжте лютите чушки и крем брюлето им пред тях! Сипете им без да разберат сок от касис! Спрете любимата им песен по средата!
Убедени сме, че омразата ще даде криле на въображението Ви!


Г) ИГНОРИРАЙ И ПОТИСКАЙ
Тази опция е само са напреднали и е с чувствително повишена трудност. Ако попаднете в компанията на тези изчадия, игнорирайте ги! Няма по-голямо наказание и отмъщение за пратениците на Дявола от пълното игнориране. Не ги поглеждайте. Недейте и да ги гледате. Не говорете с тях. Не им се усмихвайте. Не ги разплаквайте. Не правете нищо. Просто ги игнорирайте. Изпитана формула за успех и пълна победа срещу гадините! Достигнете ли тази фаза, Вие имате реален шанс да ги унищожите.

Убедени сме, че следвайки тези препоръки, и бидейки търпеливи и последователни, ще успеете да да отстраните вредителите на душевния покой завинаги от живота си и да се чудите как въобще сте допуснали те да станат част от хармоничното ви съществуване.
Надяваме се, че поредният Урок по щастие Ви е бил полезен.
Желаем Ви приятна вечер, а сега откриваме горещата линия за коментари и съвети, на която можете да споделите преживян ужасен опит при среща с Фея и да откриете съмишленици! Очакваме обажданията Ви на тел.0666 666 6.

вторник, 4 август 2009 г.

Тоалетни историйки


1 и 40 в химическата тоалетна зад Баш Бара. Първото й посещение още е горе-долу ок, дано и следващия път е толкова лесно...Пристигнали сме преди малко, но достатъчно много за да се зачудя как точно дойдох до тоалетната и откъда да мина за да се върна пак там, откъдето идвам. Добре е, че още помня откъде идвам.

Всъщност в тоя пост феите описват едно състояние, в което, ако не си бил, няма как да усетиш, а пък ако си бил, ти е толкова добре познато, че е безсмислено да четеш нататък, понеже ще ти е скучно. Тоест, и в двата случая няма смисъл да продължаваш да го четеш. Тъй като обаче хората често правят неща, без да виждат смисъл в тях, все пак ще го дочетеш.

2и 50 в същата тоалетна. Между другото това може да бъде всяка една тоалетна през нощта. Тази историйка спокойно може да бъде посветена на тоалетната в хижата Безбог, на Лодки, на онова странно домашно парти на което ме заведоха миналата събота, пък даже и на храстите около Народния. Стигането този път беше доста по-трудно. Разговорите пред тоалетната са все по-трудни за възприемане. Цялата процедура около и в тоалетната отнема доста повече време от първия път. Излизам от тоалетната и ми трябват няколко минути за да се сетя накъде да тръгна и защо изобщо да тръгвам натам. Все пак обаче е доста по-напрягащо да избера различна посока и само заради това полагам усилия да се върна откъдето дойдох.

3и 55 на същото място. По дяволите защо трябва толкова често да ми се пикае от тия мохитота?? Тази мисъл се е размазала в главата ми докато се нося като един истински дух към въпросната тоалетна. Идеята колко много усилия ми предстои да положа ми прави смъртоносна хватка. Най-страшното е, че след като се заключа в тоалетната в 3и 55 съм вече толкова зле, че ме удря онази параноя, че ей ся няма да мога да се отключа и ще остана завинаги заключена точно в тази тоалетна и няма да има кой да ми отвори. Всички извън тоалетната са в същото състояние като мен, а аз посмъртно не мога да измъкна в момента заключен от тоалетната. Край! Ще си остана тук! Аре стига глупости, въобразявам си, ето ей сега ще си отключа. Завъртам ключа, не знам, май в грешната посока, няма значение, важното е, че не се отключва! Край! Въртя във всички посоки, и верни, и грешни, момент, едната посока ТРЯБВА да е вярна, но коя е, мамка му... Следващата стъпка е отчаяното търсене на телефона в малката ми чантичка, в която има само едно малко портмоненце и една малка ментичка и евентуално телефон. Въпреки това откриването на телефона трае около 20 минути. Накрая виждам, че в чантичката ми има само едно портмоненце и една малка ментичка, но не и телефон. Отнема ми известно време докато осъзная защо точно търсех телефона, и след като се сещам, изпадам в дебилен смях сама в тоалетната-хахаха, верно, че се бях паникьосала, че не мога да си отключа, пълни глупости. Това е, щото тогава бях супер зле, сега съм много по-добре. Отключвам си без проблеми и като един истински дух се връщам откъдето съм тръгнала. Вече не помня какво точно стана в тоалетната, ама нещо се бях попритеснила.

Към 5ч. пак към тая тоалетна. Влизам във кенефа и се чудя и се мая дееба маама му да сера да пикая или да чертая, се носи от въпросния бар, а аз съм пред подобна дилема, само дето май в случая изобщо не съм улучила правилния път към тоалетната, ами истинският ми дух се носи нанякъде, където тялото ми посмъртно не може да стигне. По-скоро доста по- правилно би било да се напъна да си спомня къде по дяволите беше идеята да си легна. И ако приемем, че това действие се развива на Баш бара, най-уместно би било да се сетя къде точно е ОПЪНАТА палатката и къде е точно тая гора. Намирането й днес по светло беше суперлесно, така че със сигурност ще се справя и сега. Просто ще си светна с фенерчето, което не ми е в чантата и ще го открия. Около 20 минути търся фенерчето в малката си чантичка, в която има вече само една малка ментичка, но не и портмоне. Както и да е, липсата му в момента не ми прави впечатление, все пак ми трябва фенерчето. След около 20 минути значи установявам, че нямам фенерче, обаче пък имам една малка ментичка, дето по-добре да я доизпия да не ми тежи по пътя към...накъдето отивах там. Допивам ментичката и тръгвам към палатката, като преходът натам представлява развеселено въртене около едни и същи храсти и тръстики около половин час.

Накрая я намирам и припадам. Слагам си празната чантичка за възглавничка. По дяволите, къде ми е телефонът???



Най-страшната тоалетна историйка феите изживяха наскоро в един Coffee shop в Амстердам. Влизат феите в тотално изкъртено антифейско състояние в тоалетната на тоя Coffee shop, пикаят, изчитат всичко което пише на вратата, и тръгват да излизат. Аха да излязат, и се сещат, че като влизаха, пред вратата имаше един човек. Феите видяха този човек като влизаха, и този човек също видя феите. Той не просто ги видя. Той ги погледна умишлено. Този човек в главата на феите в този момент представляваше събирателен образ на Торбалан, Jack the Ripper, онзи психопат австриец дето държал дъщеря си 10000 години в едно мазе и й направил сума ти деца, и канибала дето замразил някъв човек и го изял после. При така създалата се ситуация излизането от кенефа беше свързано с бая рискове- от детските кошмари покрай Торбалан до това феите да бъдат замразени и изядени, всички опции бяха включени. Този човек определено беше опасен и определено можеше да нападне феите без никакъв проблем. Останалите извън кенефа са в състояние като мен, а аз в момента е абсурдно да спася някой от Торбалан или от канибали! Ще ме отвлче тоя човек, кой знае къде в тоя чужд град тука, после иди ме търси! Ужас и безумие! И естествено, телефонът ми пак е на масата!
Накрая феите все пак решиха да излязат с риск да бъдат изядени, обаче беше супер супер страшно! Добре че не помня как изглеждаше тоя човек!!!