Мента Пещера?

С появата на тревожната новина за спиране производството на Мента Пещера, настоящият блог е в сериозна опасност. Творческата активност нерядко е в непосредствена зависимост от наличието на магнетичната напитка. Тя е често срещан символичен елемент в произведенията на авторката. Споменава се в немалко постове. Тя е еликсир на щастието и извор на зелени вълшебства.
Без нея животът на този блог е с неясно бъдеще. Както и Вашият, както и на всеки друг.

Храна за душата

Този текст е създаден в онова състояние, в което си достатъчно зле, за да не ти пука какво казваш, но и достатъчно добре, за да се концентрираш да го напишеш.

Тоалетната на някакъв ресторант в Драгалевци. Пияна съм ужасно от мента и ром, а булката е бременна в третия месец. Всички гости крещят „Горчиво!”, а според Металика като фон Нищо Друго Няма Значение.

Дори след ТОВА количество храна, с което се тъпча цяла вечер, коремът ми отново е празен. Празен като душата ми.. С тази разлика, че за корема винаги има свински вратни пържоли и люти чушки и той ще е доволен, докато ако предложа това на душата си, тя ще ми се изсмее гръмко в обичайната си изкривена гримаса и ще каже: Отново ли няма храна за душата? Е толкова ли свърши храната за душата? Писна ми да ме храниш с алкохол.

Да ти се гади от алкохол е като да ти се гади от любов. Знаеш, че като повърнеш ще ти мине, обаче зорът е докато повърнеш. После се освобождаваш от обзелото те опиянение и ти олеква супер много. Обаче ако въпросното опиянение се абсорбира от организма ти, става доста зле. Като цяло се натрупва един Dauerschaden, което е на немски и значи трайна щета или нещо подобно. По-добре да не уточняваме как се произнася поради споментия ефект на повръщането.

Та казвам аз на душата, еми душа, няма храна за душата. Мога да ти предложа да повърна, за да се освободим от натрупаното фалшиво опиянение? Оо, не казва, душата, аз искам да летя! Дай ми храна за да полетя! Няма, душа, няма, казвам аз и се обръщам към мозъка си. Той спи лениво летаргичния си сън вече три години, прилежно изгладен от достатъчно билки и химия, и все пак намира сили да каже: Душа, аре откажи се от тия полети. Няма смисъл. Най-много да се фраснеш някъде и да умреш, а аз да остана сам тука и съвсем да не мога да се оправя с тази...тя е тотално побъркана!

Навън скоро ще изгрее слънце, а аз ще пробвам да събудя още една умряла душа.

Общинари vs. Граждани а.к.а. Фейски документи

Фейските документи са част от фейската идентичност и съществен елемент в иначе разхвърления фейски живот. Фейските документи се вадят в Общината.

Общината е любимо място на Феите. Още от сутринта Феите се вълнуват от срещата с общинарките.

Пред входа на общината едно куче и циганин със светлоотразителна жилетка посрещат Феите. Единият спи под жарките лъчи на сутрешното слънце, а другият пие кафе и оглежда мазно вече потните минувачки.

Феите влизат с усмивка на уста и се нареждат за номерче, следвайки инструкцията на останалите граждани. Те, незнайно защо, не са в така приветливо настроение както Феите.
- За какво са тези номерца?- питат Феите.
- Не знаем.- отговарят лаконично и в хор гражданите.
- А защо чакате тогава?- учудват се Феите. Следва общ озлобен поглед от страна на гражданите и Феите смирено се нареждат на опашката.
След около 243 часа и 69 минути Феите влизат в стаичката да си вземат номерче. Какичката, която раздава номерцата е със силно топирана коса и НАИСТИНА е с рокличка с леопардови мотиви. Макар и млада, тя е вече се е научила да се държи като истинска достойна общинарка. Тя хладнокръвно обижда гражданите и отбива с псувни всяка оказана гражданска съпротива или натиск. На всеки въпрос се отговаря със скандал и заплаха с охраната (ленив пенсионер с лилави нокти).
- Добър ден!- поздравяват ведро Феите.
- Казвайте!
- Идвам за номерче.
- Ето, 1024.
- А за какво са тези номерца?- осмеляват се да попитат Феите.
- Те определят реда на опашката за подаване на формулярите.
- Това означава ли, че пред мен има 1024 гражданина?- питат Феите.
- Не.
- А какво означава?
- Не знам!- изкрясква какичката.
- Добре...а какви са тези формуляри? Откъде мога да получа формуляр?
- От мен.
- А може ли да ми дадете формуляр?
- Не може.
Феите са объркани.
- Първо трябва да отидете и да платите държавна такса в банката и тогава да дойдете за формуляр, след като отново се наредите на същата опашка.
- А не може ли сега? Отвън гражданите попълват тези формуляри със страдалчески лица, постоянно поправят с коректор и преписват един от друг.- описват Феите напрегнатата обстановка в коридора. Какичката напудря носа си и обяснява, че това е защото гражданите са тъпи. След това изгонва Феите.

Феите напускат общината и отиват да търсят банката. Започва тягостна обиколка из Студентски град. Студентски град е нещо средно между Приморско и Младост 4. Юнското слънце е изгорило и последните останки от желание за висше образование у студентите и те лениво се наливат с бири на сянка пред общежитията. Феите правят няколко жалки опита да питат къде е улица Розарио 8, където се намира банката. В отговор получават подигравка относно шарката на кецовете си, псувня май че на гръцки и предложение да се качат горе в стаята ми, там имам супер яка мастика и съквартирантът ми си е в Добрич до утре.

След около 435 часа изтощителни обиколки из Студентски град Феите Случайно попадат на улица Розарио 8. Там се вие дълга опашка, състояща се от същите граждани от общината. Някои от тях плачат. Има и линейка. Всички попълват платежни нареждания. Държавната такса за талон за МПС е 50 стотинки, а таксата за превод 100 лв. Това причини вече четири колапса, обяснява охранителят на банката пред току що пристигналия екип от Излъжи Ти Ви. Вътре касиерът въвежда данните от попълнените платежни нареждания на компютър с два пръста. Той се казва Иван Иванов и има особен южняшки акцент, докато крещи на гражданите. Обстановката като цяло е сравнима със съдбоносни в исторически апсект битки и военни катаклизми, в които малцина оцеляват. Малцината оцелели се завръщат обратно в общината и се нареждат отначало на опашката за формуляри. Сред тях са и Феите. Те влизат самоуверено с копие от платежните нареждания, бленувайки за очаквания формуляр. Какичката с леопардовата рокля е вече в транс и замеря доста от гражданите със златните си обувки.
- Ето копие от платежното нареждане, а сега ми дайте формуляра!- влизат веднага в общинарски тон Феите.
- Няма.- заявява какичката.
Феите немеят.
- Върнете се, излезте навън и направете 400 копия от платежните нареждания. Тогава ще получите формуляр.
- А Вие тогава ще получите ШАМАР!- не се сдържат Феите.
- Охрана!- изкрясква какичката и мята по Феите останалата златна обувка. Токчето се забива в лявото крило на Феите.
Феите припадат. Идва пенсионерът с лилавите нокти и изнася Феите.

Завеса.