Панелките пазят своите тайни

Феите, уви, все още не са направили достатъчно вълшебства, за да построят приказния си замък. Затова им се налага да живеят в Панелка. Панелката е символ на една цяла полу-историческа епоха. Панелките пазят своите тайни почти така, както Балкана. Панелките са емблема на един строй, построил сума ти работи. Панелките са си Панелки докрай.

Приказният герой Камен Донев нагледно описва ежедневието в Панелката в приказната си постановка За народното творчество . Народът е онагледил драматични сцени от Живота в Панелката и във филма „Топло”. Изобщо, Панелката е основополагащ елемент в българската кинематография и театрална сцена. И това не е случайно:
Да живееш в Панелка е като да живееш с целия блок в един апартамент. Всичко се чува. Всички се познават. И всеки знае какво прави съседът по всяко едно време от равноденствието. Създава се една непринудена интимност, която намира израз в малки приказни действия на обитателите: пускане на казанчето, сутрешно попръцкване, шамар на съпругата, удар с тиган по главата на пияния мъж, детски писъци, бурен секс, скърцащ стар паркет, тряскане на врати...

Освен звукови ефекти, в Панелката без проблем се разнасят и вълшебни аромати, гъделичкащи обонянието. Винаги се знае кога жената на домоуправителя пече кърначета и кога Зулумови пържат кюфтета на балкона. Миризмата на скара често се смесва с аромата на белина и кучешките изпражнения във входа.

Визуалните ефекти също са на ниво. Във входовете обичайна гледка са арт инсталации по стените. Автентични надписи IRON MAIDEN, BON JOVI, METALIKA, КУР ЗА ЛЕВСКИ и ЦИГАНИТЕ НА САПУН, написани с тебешир. Падащата мазилка е част от постановката. Дървените вратичките на пощенските кутии зеят весело с подаващи се рекламни брошурки на Мосю Бриколаж и Фантастико.

Вечер всичко притихва. Верните квартални помияри заспиват на изтривалките на партерен етаж и се грижат за безопасността на гражданите. Панелките наистина пазят своите тайни. И най-веселото е, че всеки знае тайната на съседа. Или поне така си мисли.

Мента Пещера?

С появата на тревожната новина за спиране производството на Мента Пещера, настоящият блог е в сериозна опасност. Творческата активност нерядко е в непосредствена зависимост от наличието на магнетичната напитка. Тя е често срещан символичен елемент в произведенията на авторката. Споменава се в немалко постове. Тя е еликсир на щастието и извор на зелени вълшебства.
Без нея животът на този блог е с неясно бъдеще. Както и Вашият, както и на всеки друг.

Храна за душата

Този текст е създаден в онова състояние, в което си достатъчно зле, за да не ти пука какво казваш, но и достатъчно добре, за да се концентрираш да го напишеш.

Тоалетната на някакъв ресторант в Драгалевци. Пияна съм ужасно от мента и ром, а булката е бременна в третия месец. Всички гости крещят „Горчиво!”, а според Металика като фон Нищо Друго Няма Значение.

Дори след ТОВА количество храна, с което се тъпча цяла вечер, коремът ми отново е празен. Празен като душата ми.. С тази разлика, че за корема винаги има свински вратни пържоли и люти чушки и той ще е доволен, докато ако предложа това на душата си, тя ще ми се изсмее гръмко в обичайната си изкривена гримаса и ще каже: Отново ли няма храна за душата? Е толкова ли свърши храната за душата? Писна ми да ме храниш с алкохол.

Да ти се гади от алкохол е като да ти се гади от любов. Знаеш, че като повърнеш ще ти мине, обаче зорът е докато повърнеш. После се освобождаваш от обзелото те опиянение и ти олеква супер много. Обаче ако въпросното опиянение се абсорбира от организма ти, става доста зле. Като цяло се натрупва един Dauerschaden, което е на немски и значи трайна щета или нещо подобно. По-добре да не уточняваме как се произнася поради споментия ефект на повръщането.

Та казвам аз на душата, еми душа, няма храна за душата. Мога да ти предложа да повърна, за да се освободим от натрупаното фалшиво опиянение? Оо, не казва, душата, аз искам да летя! Дай ми храна за да полетя! Няма, душа, няма, казвам аз и се обръщам към мозъка си. Той спи лениво летаргичния си сън вече три години, прилежно изгладен от достатъчно билки и химия, и все пак намира сили да каже: Душа, аре откажи се от тия полети. Няма смисъл. Най-много да се фраснеш някъде и да умреш, а аз да остана сам тука и съвсем да не мога да се оправя с тази...тя е тотално побъркана!

Навън скоро ще изгрее слънце, а аз ще пробвам да събудя още една умряла душа.