- Добър вечер.
- Добър вечер.
- До Musagenitza.
В таксито е тихо и скучно а по Иван Асен има нови графити.Подтикват към социализъм. Междувременно, така ми липсваш ти.
Така, както само ти можеш.
Така, както бяхме ние едно време.
Така, както можем да побеждаваме само аз и ти. Така, както беше преди да почна да те ревнувам.
Така, както ти липсва някой, когото ревнуваш.
Така, както беше ти, преди. Така, както може да ревнува само приятелка, която те познава от 15* години.
Така, както се премрежва погледът след четвъртото уикси. Така, както бяхме аз и ти преди време.
Така , както те е страх и срам да си признаеш, че вече си ненужен. Така, както се чувства чадърът сред спрял дъжд.
Така, както бягах от теб в четвърти клас, защото виждах себе си у теб. Така безмилостната усмивка, когато всичко в живота ти се връща.
Така, както се нуждаеш от сутрешния душ след ужасен махмурлук. Така, както ревнува приятелка.
Така, както ревнува жена.
Така, както ревнува ненужният чадър след летен порой.
Така ми липсваш ти.
Както никога няма да ти го кажа.
Както винаги ще знаеш, че е така, както само ние можем, както трябва да се случи. Както ние вече не сме аз и ти. И това е ок.
Ще излъжа, че за мен най-важно е да си щастлива, и това ще стане истина. Ще затворя очи и ще говоря с теб като преди. Когато бяхме ние. Ти ще запалиш поредната последна цигара и ще говорим както само ние можем.
Ще станем отново космонавти и ще вярваме, че сме единствените. Ще говорим безкрайно, и светът ще е наш, а ние ще побеждаваме отново. И аз и ти отново ще сме чадъри и парашути.
Ще затворя очи и врати и ще остана до сутринта, а ти ще заспиш с очилата.
Така.
Така ми лиспваш само ти.
И е по-добре, че не го знаеш.
Да внедряваш чувство за вина е просто оправдание, че и самият ти не правиш достатъчно.
P.S. Да, знам, че това не е въобще достатъчно за теб, но понякога е по-добре, че човек не може повече.
* повече от 15 са.
вторник, 7 септември 2010 г.
сряда, 18 август 2010 г.
За Варна през Кърджали, а.к.а. нощна пиеса за Горната земя
На морето понякога има нещо повече от кефа да се прибереш с белези от скалите по коленцата и лактите и да отидеш в понеделник на работа със сплъстена коса и пясък в ушите. Това нещо повече обикновено е пътят на връщане, който, географски доказано е, е винаги по-дълъг от на отиване.
I.Прибират се Феите в гореописания вид от Варна за София, и въобще не им дреме откъде минава пътят и накъде отива. Крайна дестинация-ОФИСА, а дотам, да става каквото ще. Пътуват, пеят моряшки песни, пляскат с ръце и цъкат къси-дълги по неосветените пътища. Героите в историята не разполагат с карта на България и задълбочени познания по северните части на родината. Липсата на табели за София не им прави особено впечатление. Карат си те и минават през места с имена, които още повече забавляват Феите. Табели по пътя няма, светлина няма, коли няма, ментата свършва, маркировката също. Пътят става все по-тесен, растителността все по-висока, а музиката все повече се започва да звучи като онова от Туин Пийкс. Общо взето шосето се превръща в своеобразна фуния, която, по всичко личи, няма да заведе героите до офиса, а най-вероятно ще свърши в Дунава. 45 км преди Русе изпод тежките клони на един стар орех се появява и първата табела:
РУСЕ 45 км
Табелата представява олющена метална плоча, надписана с нещо като флумастер. Като по чудо няма правописна грешка.
Едва тогава героите осъзнават локацията си на картата и решават да изпаднат в паника. Спират те на една бензиностанция и питат местните хора къде са. Този въпрос предизвиква бурно въодушевление и грозен зловещ смях у пияните служители на бензиностанцията. По hard-soft диалекта георите осъзнават, че Влашко е така да се каже, на една ръка разстояние. Туземците съветват героите първо да останат да живеят завинаги в района. Героите отказват. След това става ясно, че географски и геометрично погледнато, е по-добре героите да пътуват ПРЕЗ Русе, вместо да правят опити да излязат обратно на пътя за София. Веднъж попаднал в Русе, връщането е много много трудно, обясняват местните хора и си наливат още водка Търговище.
Завеса на първо действие
II. Героите са on the road again. Картината вече е ясна: своеобразна симбиоза между Blair Witch Project и Lost Highway, с евентуален завършек, „Титаник”, или „Живи” (онзи филм за самолета дето катастрофира в Андите и накрая хората се изяждат един друг). Приказният автомобил, в който пътуват Феите, е единственият признак на човешка намеса по тези места. Пристигането в нощно Русе е като малък празник на корабокрушенци, попаднали на необитаем остров. Самото нощно Русе не е гостоприемно. Блоковете му в покрайнините на града са зловещи и намръщени като строежите на Младост 4. Около(в)мръсното на Русе е пусто и разбито като сърцето на Феите след любовна драма. Изобщо, сдухня.
Напускането на Русе действително е трудно поради 200%центовата липса на всякакви знаци. Героите се движат само благодарение на остатъците от някаква компасна ориентация. Същата обаче изчезва тотално, когато героите са отново на шосето. Объркването настава с появата на бледожълта метална плоча с надпис СОФИЯ (първата табела с подобно съдържание, която героите срещат след напускането на Варна). Табелата стърчи самотно в посока североизток, като острото е обърнато леко нагоре. Самата табела е разположена в низините на 140-градусов завой и беше СЛУЧАЙНО визуализирана от полузаспалите герои. След кратък размисъл героите решават да игонорират табелата, която очевидно е била обект гавра от страна на децата от крайните квартали на Русе. Следвайки табелата, героите биха се озовали със сигурност във Влашко, откъдето могат да пресъздават на живо, в реално време и пространство, теглото и тегобите от творбите на Ботев, и да станат съвременните Немили Недраги. Сигурно за тях ще пишат на последната страница в Труд, ще има кратък репортаж по новините, а във Фейсбук ще има група с кауза: „Да спасим изгубените във Влашко жертви на табелите по пътищата”. Водени от такива размисли, героите смело се доверяват на собствената си ориентация, и поемат в посока обратна на табелата.
Завеса на второ действие
III. Малко преди Павликени бензинът почти свършва. Наличието на бензиностанция преди Плевен е силно съмнително. Героите не разполагат нито с туба, нито с пари, нито с пожарогасител (не е ясно в случая той как ще помогне). Феите все по-ясно започват да си представят проклятието на пияните служители от бензиностанцията, спомената в горните редове на разказа, а именно, да останат завинаги в района. Жилищата в Русе са много по-евтини, градът е чист и спокоен. Феите могат да запишат магистратура в Свищов, или да станат асистентки в Русенския свободен. А защо не да се основе и университет в Павликени? Може пък и да получи акредитация. Павликенската адвокатска колегия също би приветствала Феите. Събота и неделя може да се ходи на риболов, да се плува с лодка по Дунава, и да се маха на приятелите румънци от брега. Най-сетне Феите ще имат време да се научат да плетат и да развъждат, примерно, пиленца. Феите вече започват да се упражняват да казват „Г`де”, за да могат по-лесно да създат приятелства и в околността.
Оттук нататък, Софията ще се гледа само на табела.
Завеса на трето действие
IV. Феите дълбоко сънуват този сън, когато ги събужда миризмата на Сливенска перла, примесена с дрезгав мъжки глас.
-Добър вечйер, адмирал Едуард Пйенев, от 310 районно, щата Алабама.
Над Феите се е надвесил пиян полицай, жаден за рушвети и гладен за зрелище, със сигурност, ПИЯН.
-За къдйе пътуватйе?
-За София.
- А откудйе идватйе?
-от Варна.
Тук адмирал Пйенев припада под колата и започва да се гърчи в неистови хрипове, подобни на смях. Колегата му излиза от полицейската кола, тръшва се на земята до него, и започва да се хили по подобен начин, без да знае на какво.
Героите се пулят в недоумение. След като адмиралите се успокояват, съставят един бърз фиш за 30 лв. на героите. Основанието е тотално объркване на пътя, примесено с превишена скорост. Има опция фишът да се плати на място на по-ниска цена. Героите отказват. Адмиралите молят героите, в такъв случай, да им донесат ракия от магазинчето в Плйеен, иначе фишът ще стане набързо акт и ще се отнемат точки. Героите са уплашени и объркани. Вземат фиша и палят гуми с мръсна газ обратно към шосето, докато адмиралите повръщат в крайпътните храсти.
Завеса на четвърто действие
V. Малко след Плевен започва да се развиделява. Глутница кучета прави опит да нападне приказния автомобил, а ранобудни циганчета мятат весело камъни по минаващите тирове и се търкалят по прашния път. Героите виждат и първия автомобил със софийска регистрация, което значително повишава духа им. Табелите за София вече стават все по-големи и стърчат тържествено, вероятно в правилната посока. С останалите 70 стотинки героите си купуват кифла и айрян. Слънцето вече е на хоризонта, а призрачните пътища са далеч назад.
Още 200 км и сме у дома.
Завеса
Пиесата потвърждава думите на мъдър, но скромен философ, приятел на Феите:
„В провинцията се ходи само в краен случай”. Пък Хемингуей разправя, че всичко далече от м орето, било провинция.
Амин.
I.Прибират се Феите в гореописания вид от Варна за София, и въобще не им дреме откъде минава пътят и накъде отива. Крайна дестинация-ОФИСА, а дотам, да става каквото ще. Пътуват, пеят моряшки песни, пляскат с ръце и цъкат къси-дълги по неосветените пътища. Героите в историята не разполагат с карта на България и задълбочени познания по северните части на родината. Липсата на табели за София не им прави особено впечатление. Карат си те и минават през места с имена, които още повече забавляват Феите. Табели по пътя няма, светлина няма, коли няма, ментата свършва, маркировката също. Пътят става все по-тесен, растителността все по-висока, а музиката все повече се започва да звучи като онова от Туин Пийкс. Общо взето шосето се превръща в своеобразна фуния, която, по всичко личи, няма да заведе героите до офиса, а най-вероятно ще свърши в Дунава. 45 км преди Русе изпод тежките клони на един стар орех се появява и първата табела:
РУСЕ 45 км
Табелата представява олющена метална плоча, надписана с нещо като флумастер. Като по чудо няма правописна грешка.
Едва тогава героите осъзнават локацията си на картата и решават да изпаднат в паника. Спират те на една бензиностанция и питат местните хора къде са. Този въпрос предизвиква бурно въодушевление и грозен зловещ смях у пияните служители на бензиностанцията. По hard-soft диалекта георите осъзнават, че Влашко е така да се каже, на една ръка разстояние. Туземците съветват героите първо да останат да живеят завинаги в района. Героите отказват. След това става ясно, че географски и геометрично погледнато, е по-добре героите да пътуват ПРЕЗ Русе, вместо да правят опити да излязат обратно на пътя за София. Веднъж попаднал в Русе, връщането е много много трудно, обясняват местните хора и си наливат още водка Търговище.
Завеса на първо действие
II. Героите са on the road again. Картината вече е ясна: своеобразна симбиоза между Blair Witch Project и Lost Highway, с евентуален завършек, „Титаник”, или „Живи” (онзи филм за самолета дето катастрофира в Андите и накрая хората се изяждат един друг). Приказният автомобил, в който пътуват Феите, е единственият признак на човешка намеса по тези места. Пристигането в нощно Русе е като малък празник на корабокрушенци, попаднали на необитаем остров. Самото нощно Русе не е гостоприемно. Блоковете му в покрайнините на града са зловещи и намръщени като строежите на Младост 4. Около(в)мръсното на Русе е пусто и разбито като сърцето на Феите след любовна драма. Изобщо, сдухня.
Напускането на Русе действително е трудно поради 200%центовата липса на всякакви знаци. Героите се движат само благодарение на остатъците от някаква компасна ориентация. Същата обаче изчезва тотално, когато героите са отново на шосето. Объркването настава с появата на бледожълта метална плоча с надпис СОФИЯ (първата табела с подобно съдържание, която героите срещат след напускането на Варна). Табелата стърчи самотно в посока североизток, като острото е обърнато леко нагоре. Самата табела е разположена в низините на 140-градусов завой и беше СЛУЧАЙНО визуализирана от полузаспалите герои. След кратък размисъл героите решават да игонорират табелата, която очевидно е била обект гавра от страна на децата от крайните квартали на Русе. Следвайки табелата, героите биха се озовали със сигурност във Влашко, откъдето могат да пресъздават на живо, в реално време и пространство, теглото и тегобите от творбите на Ботев, и да станат съвременните Немили Недраги. Сигурно за тях ще пишат на последната страница в Труд, ще има кратък репортаж по новините, а във Фейсбук ще има група с кауза: „Да спасим изгубените във Влашко жертви на табелите по пътищата”. Водени от такива размисли, героите смело се доверяват на собствената си ориентация, и поемат в посока обратна на табелата.
Завеса на второ действие
III. Малко преди Павликени бензинът почти свършва. Наличието на бензиностанция преди Плевен е силно съмнително. Героите не разполагат нито с туба, нито с пари, нито с пожарогасител (не е ясно в случая той как ще помогне). Феите все по-ясно започват да си представят проклятието на пияните служители от бензиностанцията, спомената в горните редове на разказа, а именно, да останат завинаги в района. Жилищата в Русе са много по-евтини, градът е чист и спокоен. Феите могат да запишат магистратура в Свищов, или да станат асистентки в Русенския свободен. А защо не да се основе и университет в Павликени? Може пък и да получи акредитация. Павликенската адвокатска колегия също би приветствала Феите. Събота и неделя може да се ходи на риболов, да се плува с лодка по Дунава, и да се маха на приятелите румънци от брега. Най-сетне Феите ще имат време да се научат да плетат и да развъждат, примерно, пиленца. Феите вече започват да се упражняват да казват „Г`де”, за да могат по-лесно да създат приятелства и в околността.
Оттук нататък, Софията ще се гледа само на табела.
Завеса на трето действие
IV. Феите дълбоко сънуват този сън, когато ги събужда миризмата на Сливенска перла, примесена с дрезгав мъжки глас.
-Добър вечйер, адмирал Едуард Пйенев, от 310 районно, щата Алабама.
Над Феите се е надвесил пиян полицай, жаден за рушвети и гладен за зрелище, със сигурност, ПИЯН.
-За къдйе пътуватйе?
-За София.
- А откудйе идватйе?
-от Варна.
Тук адмирал Пйенев припада под колата и започва да се гърчи в неистови хрипове, подобни на смях. Колегата му излиза от полицейската кола, тръшва се на земята до него, и започва да се хили по подобен начин, без да знае на какво.
Героите се пулят в недоумение. След като адмиралите се успокояват, съставят един бърз фиш за 30 лв. на героите. Основанието е тотално объркване на пътя, примесено с превишена скорост. Има опция фишът да се плати на място на по-ниска цена. Героите отказват. Адмиралите молят героите, в такъв случай, да им донесат ракия от магазинчето в Плйеен, иначе фишът ще стане набързо акт и ще се отнемат точки. Героите са уплашени и объркани. Вземат фиша и палят гуми с мръсна газ обратно към шосето, докато адмиралите повръщат в крайпътните храсти.
Завеса на четвърто действие
V. Малко след Плевен започва да се развиделява. Глутница кучета прави опит да нападне приказния автомобил, а ранобудни циганчета мятат весело камъни по минаващите тирове и се търкалят по прашния път. Героите виждат и първия автомобил със софийска регистрация, което значително повишава духа им. Табелите за София вече стават все по-големи и стърчат тържествено, вероятно в правилната посока. С останалите 70 стотинки героите си купуват кифла и айрян. Слънцето вече е на хоризонта, а призрачните пътища са далеч назад.
Още 200 км и сме у дома.
Завеса
Пиесата потвърждава думите на мъдър, но скромен философ, приятел на Феите:
„В провинцията се ходи само в краен случай”. Пък Хемингуей разправя, че всичко далече от м орето, било провинция.
Амин.
понеделник, 16 август 2010 г.
Live forever
Всички имали супермного работа. И аз имам, ама я игнорирам, пускам си Oasis, ставам отново осми клас и почвам да вярвам в любовта, мечтите, свободата, многофазмения оргазъм и неважността на парите за щастието. Oasis разправят, че щели да живеят вечно, а в клипа постоянно дават някакъв гроб. Фейсбукът напук на тях пък бълва още и още снимки на бебета и булки, осветени апартаменти и уредени животи. На пък ми се плува на тъмно и на дълбоко, лети ми се по стръмно и на високо, пие ми се до дъно и на Широко, смее ми се на всички, дори май малко ми се танцува. Изобщо цялата тая история с „усядането”, build a house , settle down, и т.н. може доста лесно да бъде утрепана с една две песни на място, малко повече уиски и правилната мацка на плажа..не че е това идеята де. Сигурно за всеки си има момент, но някак си подозрението, че не искаш да идва и твоето време , и твоят ред да изглеждаш по този нелеп начин със смокинг изтопосан във фейсбук на сватбената си снимка. (подозирам, че като дойде my turn, facebook ще е потопен вече в архива, а дано).
Трагедията по темата идва оттам, как всички се правят на много свободолюбиви, ама всеки тайно си търси човека, мястото и огнището, където да зацикли над вкусните манджи и вечерните новини...Докато отново не му се дослушат песните на смелите му грехове от едно време.
А в осми клас май имаше нещо като пълно щастие?...
Всъщност, то пълното щастие почти си го има:
.jpg)
В ето тези моменти, в които само 1% от щастието е останал някъде по пътя от София, в размислите за сигурността, която презираме и без която никой не смее да продължи. Опасен е само затвореният кръг, в който ни вкарва този копнеж по сигурността. Той именно кара всичките нелепи клоуни от фейсбука да си го причинят, защото се надяват да напуснат цикъла. Кога ли идва разочарованието, че и това не е било това бленуваното разнообразие?
Пускам си часовника на дъното на раницата, където ще преживява следващите няколко дни в компанията на ключовете от вкъщи и от клиото. Нямат право да напускат дъното, докато не го стигна и аз в края на уикенда. Едва тогава ще се изплуват пак като основни герои в ежедневието ми.
А дотогава нека бъде безвремие.
А пък после, нека живеем вечно.
Трагедията по темата идва оттам, как всички се правят на много свободолюбиви, ама всеки тайно си търси човека, мястото и огнището, където да зацикли над вкусните манджи и вечерните новини...Докато отново не му се дослушат песните на смелите му грехове от едно време.
А в осми клас май имаше нещо като пълно щастие?...
Всъщност, то пълното щастие почти си го има:
.jpg)
В ето тези моменти, в които само 1% от щастието е останал някъде по пътя от София, в размислите за сигурността, която презираме и без която никой не смее да продължи. Опасен е само затвореният кръг, в който ни вкарва този копнеж по сигурността. Той именно кара всичките нелепи клоуни от фейсбука да си го причинят, защото се надяват да напуснат цикъла. Кога ли идва разочарованието, че и това не е било това бленуваното разнообразие?
Пускам си часовника на дъното на раницата, където ще преживява следващите няколко дни в компанията на ключовете от вкъщи и от клиото. Нямат право да напускат дъното, докато не го стигна и аз в края на уикенда. Едва тогава ще се изплуват пак като основни герои в ежедневието ми.
А дотогава нека бъде безвремие.
А пък после, нека живеем вечно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)