Всички опити на Феите да гледат философски на живота на осми март се разбиха още сутринта. Феите станаха с ясната идея да игнорират поздравленията и да връщат честитката на всеки мъж, който ги поздрави, както и съответно да НЕ я връщат на поздравяващите ги дами.
За съжаление гениалният план се срути още с поздрава на охраната на входа. Последваха обаждания от баба, мама, леля, стринка,вуйна, както и други, спадащи в графата Разни. Още преди 11 сутринта Феите бяха получили насила цветя, рози, ягоди, малини, праскови,къпини, както и три отвратителни електронни картички. Всякакви опити да се игнорира с пренебрежение този псеводпразник се провалиха преди Феите да успеят да покажат дори минимална доза Хейт.
Феите мълчаливо мечтаеха за времето малко след падането на комунизма, когато повсеместната омраза към този „празник” с неясен повод за празнуване беше супер на мода. Празникът беше обявен за комунистически, а по онези времена всичко комунистическо автоматично получаваше лепенка ЛУЗЪР и биваше пращано по дяволите. По незнайно стечение на обстоятелствата обаче Осми Март оцеля дори на тази проверка на времето. Като резултат, въпреки противоречивия си характер, в наши дни очевидно се зачита и празнува. Явно на хората им харесва. Какво точно се празнува, не е ясно. Денят на мама, денят на цветятата, денят на аналния секс или на по-специално сготвената мусака? Денят на силикона и перхидрола, вторачени в пачките на космати кореми, или денят на торбичката от Била в напуканите ръце на смачкана прическа и старо палто? Денят на деспотичната съпруга, тиранизираща мъжа си да тупа килима всяка неделя, или на изтормозената домакиня с ролки на главата и перманентно присъствие на парцал в ръка?
По всички медии от рано сутринта се водеха дискусии на тема феминизма и ролята на жената в съвременното семейство, разбиването на патриархалния строй и тържественото завръщане на матриархата. За какво се борят всичките тия женички и на тях не им е ясно. Самият факт, че има ден в годината, определен за по-специално внимание към жените, автоматично праща жалките им опити за равноправие в трета глуха. А те не само, че не го съзнават, ами дори използват този ден за самоизява. WTF? Да не говорим, колко жалки изглеждаха горките господинчовци по улиците със смачкани растения в ръка през целия ден...
Ерго: този псевдопразник превръща и двата пола в кръгли идиоти и трябва да бъде забранен.
Така че, уважаеми Господин Осми Март, за доброто на всички, моля, отменете се официално сам от календара, откажете се да бъдете по-специален ден доброволно, подайте оставка, самосезирайте се...Все едно какво, но направете така, че догодина по дяволите да Ви няма повече като по-особен в календара от пети април, петнайсети юни или осми октомври, примерно.
Мда, Феите не празнуват Свети Валентин и Осми март. Да живеят Трифон Зарезан и Баба Марта! Оле!
вторник, 8 март 2011 г.
понеделник, 28 февруари 2011 г.
Разговори на опашката
Стоят си Феите на опашката в Била с два шоколада против следобедна депресия и изучават сдуханата физиономия на продавачката. Тиит, тииит, сканират се шпекови салами, шампоани, майонеза, краставици. Унесът на Феите изведъж се нарушава от приближаващ се диалог, воден по мобилен телефон. Гласът застава точно зад Феите на опашката и започва:
- Да, сигурна съм. Сигурна съм просто, че аз принадлежа в прегръдката ти. И съвсем до скоро, нищо не можеше да ме откаже.
Гласът звучи смело и уверено, но отблизо потреперва. Феите бавно се обръщат назад, за да видят Гласа- Гласът представлява черно палто и сиви ботуши, дълга кестенява коса и спортна чанта. Гласът държи няколко пържоли за готвене, сладки работи и много козметика.
- Знаеш колко много вярвах, и направих всичко, което можaх. В един момент човек просто се уморява. Колкото и да вярва. Аз вярвах в нас, в теб...но виждам, че не мога да променя нищо. Чувствата на хората не могат да бъдат променени. Аз не искам да те насилвам за нищо. Ти сам си взел решението за себе си.
Следва кратка пауза, очевидно за ответната реплика.
- Не, вече не ти вярвам. Защо ще ме изоставяш, ако ме обичаш? В това няма логика! Хората не се разделят, ако се обичат! Ако се обичат, те си липсват, и се борят един за друг! Правят нещо един за друг! А не оставят всичко по течението!
Гласът повишава тон, и вече кънти в почти целия магазин. Хората от опашката извръщат погледи назад и се втренчват в Гласа. Феите се изчервяват, защото са точно пред Гласа на опашката, и щат не щат, отнасят и те погледите. На Гласа очевидно въобще не му пука.
- За мен вече всичко е безсмислено. Не искам да предизвиквам неприятни емоции у теб. Бях готова да ти дам най-доброто, но ти го отхвърли. Не, не искам да слушам обяснения!
Наближава редът на Гласа на опашката и той слага един по един продуктите на лентата.
- Поне сега, като съм сама, нямам проблеми с яденето и готвенето. Последните вечери си готвя колкото месо искам, и ям адски много сладко за десерт, без да се съобразявам с вегетариантските ти капризи, и с теориите за вредните калории!- Гласът слага самодоволно свинската пържола и пакет с вафли *УРА на лентата. Хората от опашкат притеснено се озъртат на всички страни. Касиерката е навела поглед и сканира като роботизирана.
- Не, няма нужда да идваш у нас довечера. Няма какво да говорим повече. Чух достатъчно. Съвсем скоро ще те изтрия от „Семейство и приятели” и така тези безкрайни телефонни обяснения ще приключат! Какво?...Не, не си измисляй оправдания, че имаш да събираш още багаж от нас. Всичко си си взел! Вече съм достатъчно силна, за да ти откажа!- Гласът започва да звучи крайно неуверено.
- Амии, купила съм пържоли, но съм още в магазина, мога да взема и някакви зеленчуци, ако...
Феите си плащат шоколадите и напускат от магазина. На излизане се чува само отдалечаващият се Глас:
- Добре, добре, сега ще се върна да взема някакви зеленчуци и нискокалоричен десерт...към 9 и 30?... Добре, да, ще съм у нас...до довечера.
- Да, сигурна съм. Сигурна съм просто, че аз принадлежа в прегръдката ти. И съвсем до скоро, нищо не можеше да ме откаже.
Гласът звучи смело и уверено, но отблизо потреперва. Феите бавно се обръщат назад, за да видят Гласа- Гласът представлява черно палто и сиви ботуши, дълга кестенява коса и спортна чанта. Гласът държи няколко пържоли за готвене, сладки работи и много козметика.
- Знаеш колко много вярвах, и направих всичко, което можaх. В един момент човек просто се уморява. Колкото и да вярва. Аз вярвах в нас, в теб...но виждам, че не мога да променя нищо. Чувствата на хората не могат да бъдат променени. Аз не искам да те насилвам за нищо. Ти сам си взел решението за себе си.
Следва кратка пауза, очевидно за ответната реплика.
- Не, вече не ти вярвам. Защо ще ме изоставяш, ако ме обичаш? В това няма логика! Хората не се разделят, ако се обичат! Ако се обичат, те си липсват, и се борят един за друг! Правят нещо един за друг! А не оставят всичко по течението!
Гласът повишава тон, и вече кънти в почти целия магазин. Хората от опашката извръщат погледи назад и се втренчват в Гласа. Феите се изчервяват, защото са точно пред Гласа на опашката, и щат не щат, отнасят и те погледите. На Гласа очевидно въобще не му пука.
- За мен вече всичко е безсмислено. Не искам да предизвиквам неприятни емоции у теб. Бях готова да ти дам най-доброто, но ти го отхвърли. Не, не искам да слушам обяснения!
Наближава редът на Гласа на опашката и той слага един по един продуктите на лентата.
- Поне сега, като съм сама, нямам проблеми с яденето и готвенето. Последните вечери си готвя колкото месо искам, и ям адски много сладко за десерт, без да се съобразявам с вегетариантските ти капризи, и с теориите за вредните калории!- Гласът слага самодоволно свинската пържола и пакет с вафли *УРА на лентата. Хората от опашкат притеснено се озъртат на всички страни. Касиерката е навела поглед и сканира като роботизирана.
- Не, няма нужда да идваш у нас довечера. Няма какво да говорим повече. Чух достатъчно. Съвсем скоро ще те изтрия от „Семейство и приятели” и така тези безкрайни телефонни обяснения ще приключат! Какво?...Не, не си измисляй оправдания, че имаш да събираш още багаж от нас. Всичко си си взел! Вече съм достатъчно силна, за да ти откажа!- Гласът започва да звучи крайно неуверено.
- Амии, купила съм пържоли, но съм още в магазина, мога да взема и някакви зеленчуци, ако...
Феите си плащат шоколадите и напускат от магазина. На излизане се чува само отдалечаващият се Глас:
- Добре, добре, сега ще се върна да взема някакви зеленчуци и нискокалоричен десерт...към 9 и 30?... Добре, да, ще съм у нас...до довечера.
петък, 25 февруари 2011 г.
Saving the world
Това се случи в онези времена, когато Паренсов още не беше синя зона, а вечерите в Пармата бяха изпълнени с безгрижни наздравици. Феите все още вярваха, че някой ден до вратата им ще има табелка : ”В този дом живяха и твориха Феите”. Лятото тегнеше над София с тежките си вечери и леките, празни недели, а на Лодки всяка вечер ставаше все по- зелено и по-зелено...
В една такава вечер Феите се размотаваха по улиците безцелно и се чудеха, възможно ли е да спасят света или не? Светът е голям и необятен, пълен с тревоги и страхове, бури и сътресения, но какво от това, по дяволите? Феите са умни, красиви, смели и имат силата да го спасят! Те са тук, за да правят хората щастливи, а щастието ще спаси света! Феите знаеха това и вярваха все по-силно, с всяка следваща крачка и всяка следваща дръпка от малката си зелена цигарка. Колкото повече вървяха Феите, толкова по-реално изглеждаше спасението на света в очите им. Колкото повече пушеха от цигарката, толкова по-лесно им се струваше това.
Феите ще спасят света! Красотата, смелостта и умът ще спасят света! А любовта, тя е въздухът, водата и свободата в душите ни!
/I love you Mary Jane.../
Такива бяха ОНЕЗИ времена...
Няколко години по-късно, Паренсов е синя зона. Лятото неусетно е отминало завинаги, а душата на Феите далеч не е така руса и синя както в ОНЕЗИ времена. Феите си вървят точно така безцелно вечер по улиците, с почти същата цигарка, вървят си, и се чудят- откъде, по дяволите, да намерят малко сила и енергия сред обграждаща ги грозота и глупост, за да спасят поне ЕДИН ЧОВЕК от този свят?
В една такава вечер Феите се размотаваха по улиците безцелно и се чудеха, възможно ли е да спасят света или не? Светът е голям и необятен, пълен с тревоги и страхове, бури и сътресения, но какво от това, по дяволите? Феите са умни, красиви, смели и имат силата да го спасят! Те са тук, за да правят хората щастливи, а щастието ще спаси света! Феите знаеха това и вярваха все по-силно, с всяка следваща крачка и всяка следваща дръпка от малката си зелена цигарка. Колкото повече вървяха Феите, толкова по-реално изглеждаше спасението на света в очите им. Колкото повече пушеха от цигарката, толкова по-лесно им се струваше това.
Феите ще спасят света! Красотата, смелостта и умът ще спасят света! А любовта, тя е въздухът, водата и свободата в душите ни!
/I love you Mary Jane.../
Такива бяха ОНЕЗИ времена...
Няколко години по-късно, Паренсов е синя зона. Лятото неусетно е отминало завинаги, а душата на Феите далеч не е така руса и синя както в ОНЕЗИ времена. Феите си вървят точно така безцелно вечер по улиците, с почти същата цигарка, вървят си, и се чудят- откъде, по дяволите, да намерят малко сила и енергия сред обграждаща ги грозота и глупост, за да спасят поне ЕДИН ЧОВЕК от този свят?
Абонамент за:
Публикации (Atom)