ttttрезви размишления за пиянски истории,
малки признания за Gолеми страхове,
смешни очерци за тъжни случки
и големи повести за малки хора,


родени през скучните следобедни часове в офиса
от русата душа
на една стеснителна вечерна писателка.

понеделник, 3 октомври 2011 г.

Феите и топло- FUCK-ация

Наскоро Феите получиха особена бележка от Топло-FUCK-ация с особеното заглавие „ИЗРАВНИТЕЛНА”. Феите разпитаха оторизирани компетентни лица какво значи това. Лицата обясниха, че според тази бележка Феите имали да вземат от Топло-FUCK-ация някакви пари обратно, защото били НАДплатени. Пари обратно? от Топло-FUCK-ация? -възкликнаха Феите и плеснаха с ръце! Здравият разум подсказваше на Феите че тази мисия е изначално обречена, но те все пак решиха да пробват.

Входът за касите на Топло-FUCK-ация Изток е умишлено добре скрит зад стари ръждясали тръби, древна глутница кучета със собствена писменост и култура и няколко мухлясали чичковци за охрана.

-Добър ден- поздравяват Феите първата навъсена леличка на първото срещнато гише-имам изравнителна бележка за надплатена сума и идвам за възстановяване!- Феите са репетирали тази реплика пред огледалото часове наред предишната вечер. Ключовите думи в това изречение са изравнителна, надплатена, възстановяване.
- Отидете на което и да е друго ГИШЕ за да ви се напише ОРДЕР, и се върнете с ОРДЕРА при мен!- заповядва леличката.

Хмм, значи все пак е възможно, въодушевяват се Феите и се запътват към което и да е ГИШЕ.

- Добър ден имам изравнителна бележка за надплатена сума и идвам за възстановяване!
През следващите 30 минути Феите повторят това изречение около 13 пъти и накрая вече го знаят наизуст. В главата им дори се самокомпозира мелодия към текста Фа диез минор.

- Хммм, дайте да видя и издекламирайте клиентския номер!- избоботва накрая най-страшната леличка.
Феите издекламирват, леличката надява очилата, пуска компютъра и след няколко часа казва:
- Тази сума не може да бъде възстановена. Вие имате да доплащате.
- Как така?
- Еми, така, тук виждам неплатени суми, не-пла-те-ни!
- Но аз редовно съм плащала парното, хленчат Феите.
- Това няма значение тук, вие имате да до-пла-ща-те!
- Как така няма значение?
- Така, ето погледнете, тук, системата стои на минус. Ми-нус. Не сте плащали за минал период от май до август парното. Вижте си сметката!
Феите надникват в системата, където стоят много червени цифри със знак минус отпред. Всичките са шестцифрени.
- Как така от май до август?
- Ами така. За август примерно имате 40 милиона паунда сметка за парно. Тя е не-пла-те-на.
- Как така 40 милиона парно за август? И защо в паундове?
- ТАКА!
- Но аз не съм ползвала парно през август! Как така е изчислено?- Феите плачат.
- Вижте сега, девойче. Сметките ви за парно не се изчисляват на база текущо потребление. Не плачете. Сега ще ви обясня.
- А на какво база се изчисляваааат- Феите се дерат с пълно гърло.
- На база ПРЕДИШНО потребление. Пре-диш-но.
- Колко предишно- примигват Феите с насълзен поглед.
- Ами, предишно, примерно вашето е изчислено на база потреблението през 1928г.
- 1928?
- Да.
- Искате да кажете, че тъй като тогава потреблението през август е било на стойност 40 милиона паунда, през 2010 г. аз трябва да платя същата сума за парното?
- Точно така. Радвам се че разбирате- плесва с ръце леличката.
- Но през 1928г. този блок не е бил построен!- възкликват Феите.
- Това няма значение, образуван е прогнозен дял, който се базира на потреблението от тази година. Про-гно-зен-дял!
- Но как така 40 милиона паунда през август, та аз тогава дори не съм пускала парното!-Феите не считат за нужно да отбелязват и факта, че през този период не са живели в апартамента. Това очевидно няма да е от значение.
- Ами, така девойче, тъй като вие не сте осигурили достъп да ви бъде разчетен топломерът, колегите от Пре-еби-ес-мъч-ез-ю-кен са отчели максималната стойност. Отчита се на максимална стойност и после се прави изравняване. Тъй като вие имате неплатени сметки, не може да се възстанови сумата за изравняване. Точ-ка.
- Добре, а защо тогава сумата за юли е 15 милиона паунда, а за август е 40?- Феите вече са сигурни, че искат да разберат.
- Това е изчислено по специалната формула.
- Каква формула?
- ФОР–МУ-ЛА-ТА!- изкрясква леличката.

Леличките от съседните бюра също започват да шушукат. Формулата, формулата, чува се вече от всички гишета.

- Искам да ми обясните формулата-настояват Феите.
- Това е невъзможно. Формулата не е известна на никой освен на Вальо топлото и на майка му. Тя се пази в тайна също като тайната за субстанцията на Кока Кола. Затова и Вальо топлото и майка му никога не се качват заедно в един и същи самолет. Ако загинат, с формулата е свършено. Как тогава ще се образува прогнозният дял? Той не може да се сметне без формулата!

- Ако Питагор и Нютон видят вашата формула, ще се обърнат в гроба!-надига глас разярен гражданин от опашката.

- Мога да кажа само, че във формулата се включват комплексни показатели- общи части, брой етажи в кооперацията, брой надуваеми дюшеци на глава от населението във входа, средна възраст на домоуправителя, както и приблизителен брой на бездомните кучета в квартала. Това се дели на средно аритметично кофи за боклук спрямо места за паркиране пред съответния вход. Полученият резултат се умножава по дълга на Вальо топлото към държавата към момента на изчисляване и се добавя 5000. Така се образува прогнозният дял. А сега ме извинете, имам си и друга работа!- заявява леличката и вади оранжев лак за нокти.

Формулата завинаги ще остане загадка за обикновените граждани, особено за тези, които имат да взимат пари от топло- FUCK-ация.

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Красотата на живота в Борисовата


Какво сте правили миналия петък късно вечерта? Най-вероятно обичайно сте се взривявали някъде, откривайки уикенда подобаващо. Аз лично бях във Вама Веке-малко селце на границата с Румъния, пред което Смокиня и Градина изглеждат като пенсионерски курорт в Бавария, а безвкусните места като Слънчев Бряг и Луксозенец-като натруфен евтин лунапарк. Наистина уникално място.

Това ще бъде брутално.

Та, в същата петък вечер, която очевидно не се отличава по нищо от миналата и от следващата, докато ние сме празнували красотата на живота без причина, взели, че убили една клошарка в Борисовата. Ей така, докато ние си пием безгрижно, в същата минута убиват някаква мацка, изнасилват я и я душат. Просто си го представете-едни пият, други ги убиват. Simultaneously. Това не е най-бруталното. По-бруталното е, че се случва на място, което ние често избираме, за да празнуваме красотата на живота. Лилиите в парка. Онова зелено-розово място, с онези златни залези със златни бири и късни менти. Онова шарено къснолятно място, където топлите вечери миришат на смях, а от Маймунарника се носи безгрижно реге и мъъъничко коз. Същите тихи мили алейки между Лодки и езерото, които сме изминавали милиони пъти в приятно неадекватно състояние и храстчетата и дърветата са ни приятели, а ние вървим между тях и се усмихваме без причина в 3 през нощта.

Ако това ви звучи познато, официално ви обявявам за клошар-скитник с проблеми с алкохола. Предлагам на момента да си предадете адресната регистрация, ако имате такава, защото вие очевидно сте клошар. И не ми спорете, че пиете от време на време за кеф. Не, вие не признавате, но имате сериозен проблем с алкохола, освен това очевидно сте скитник. И това не е всичко. Като резултат, цялостното ви поведение бие натам, че вие целенасочено се стремите към изнасилване с последица убийство в Борисовата. Ако не дай си боже ви се е паднало в живота да сте красива жена, направо сте си търсили секс с душене с елементи на смърт. Deep throat. Пълна програма.

Много емоция взе да става, а то само заради някакво си убийство. Трябва очевидно да се подходи по друг начин към случилото се, тоест, никак, както се процедира в момента в медийното пространство. Че в България всички генетично се раждат с по една сериозна доза безразличие към всичко, което става по-далече от простряните ми чорапи, е ясно още от турско. Че всички си ходим със стъклените похлупаци на главата и се спасяваме самосиндикално, също е ясно. Толкова ясно, колкото е ясно, че следващата клошарка пак ще е някой от нас. И пак ще е сценарий в стил hardcore sex & submission. И пак ще е на някое приказно софийско кътче рай. Само дето на местопрестъплението няма да пристигне Хорейшо да си махне очилата със специфичното движение, ами Бойко ще порита малко футбол на следващия ден, за да поддържа барбаронския си вид.

Каквото е имало да се казва по темата, се е казало, и всичко е ясно отдавна. И всички повтарят едно и също. И всички го повтарят на сън, защото очевидно всички живеем в състояние на буден сън, понеже всички сме безсмъртни и това никога не може да се случи на нас. Това е също толкова ясно колкото гореописаните факти. Това са нещата от живота. Ние сме безсмъртни, имаме застраховка в главите си, това няма да ни се случи.

Никога, ама никога не ме е обземала такава истинска омраза към някой или нещо, както към цялото абсурдно управление последните четири дни. Понеже Феите попринцип са над нещата, да удостояват управляващите в България с каквото и да било отношение е тотално под достойнството им. Винаги съм ги наказвала с безразличие, защото е ясно, че друго не заслужават. Обаче ей с тоя случай направо ме спечелиха. Евала. Успяха най-накрая да ме накарат да ги намразя. Истински. Всичките до един. Не мисля да правя разлика. Не мисля да категоризирам политици, полицаи, журналисти. Просто е ясно поръчковата журналистика, упътването да се мълчи по случая, понеже Цветанов е на мушка, МВР с тотално неадекватното им поведение по какъвто и да било повод. Че основните функции на една надеждна полиция са превенция и в последствие евентуално санкция от страна на съда, го знае всеки. Превенцията в България очевидно е оксиморон. Относно санкцията и съдебната система, може просто да добавим: “Ние ги хващаме вие ги пускате.“ Да си попремятаме още малко отговорности, забавно е.

Странно е, че омразата ми не е насочена въобще към убиеца. Имам наивна изконна вяра във възмездието и всемирния баланс. Дори ми е малко жал за него. Очевидно не е в ред. Обаче всичките ония останали гнусни нещастници, които покриват случая и които ще оставят всичко така. Така, както са покрити милионите други софийски черни тайни от крайните подлези, изоставените строежи, от потулените сгради, от малките часове. Всичките тия гадове знаят много добре какво се случва. И се грижат добре за това ние да не разбираме. За да продължим да спим, упоени от липса на информираност. Липса на заинтересованост. Липса на жажда за живот, за чуждия, за нашия, за този от утре.

Стига ала бала. Всеки много говори, а никой не дава идея как да се действа. Да имаха хората поне малко хъс да направят един скапан протест в тая Борисова. Протест на клошарите алкохолици. Каквито сме всички. Скитници, каквито сме всички. Пътници, каквито сме всички.

02:10ч. Какво се случва точно в този момент в Борисовата?

вторник, 28 юни 2011 г.

Просто Мария

Как ви звучи човек, който има билет за Стинг на черно за 20 лв., и доброволно излиза да си купи официален за 80? Или който след двучасови инструкции успява да плати 50лв. за такси от летището до центъра? Въпросното лице е кривогледо, криво, изкривено, и като цяло е една своеобразна кривина. Позволете ми да ви представя: Мария Луиза.
Мария Луиза е прекият ръководител на Феите. Мария Луиза е чудовище. Мария Луиза е симбиоза между торбалан, смъртта с коса в ръка и муха лайнарка. Тя има едно положително качество- намира се на около 3000 км от Феите.

Когато Феите разбраха, че Мария Луиза ще идва в България за една седмица, все още не предполагаха какво ги очаква.

Ето как протече тази незабравима седмица.


Ден 1- Мария Луиза каца на летище София


"Ще ми обясниш ли как да стигна до летището и колко струва едно такси до хотела на Черковна?”
Феите се заемат с подробен инструктаж. Мария Луиза е обучена да игнорира заговарящи я съмнителни субекти и да ползва само такси ОК СУПЕРТРАНС. Инструктажът по обективни причини е проведен два пъти.

Няколко часа по-късно Мария Луиза с видимо притеснен тон звъни на Феите.
- Пътувам вече около 20 минути и сметката е 20лв. Това нормално ли е?
След кратък разговор с шофьора, возещ на тарифен план 1.30лв. на милиметър става ясно, че Мария Луиза се намира в другия край на града поради грешно произнасяне на името на хотела. Следва скандал от нейна страна как така може шофьорът не е разбрал суперясната й немско изразено дикция. „Да, да така е, Мария Луиза, наистина произнасяш името на хотела ясно и отчетливо. Не се притеснявай, и до скоро”.

Мария Луиза пристига в офиса бясна. Настоява веднага да бъде преместена в друг хотел поради изключителни неудобства. Улицата е много шумна. Спешно трябва Феите да я придружат до аптеката за да си купи Мария Луиза тапи за уши. Мария Луиза избира тапите около 45 минути. След като най-сетне е готова, се връщаме за да ги смени все пак с тези от восък а не от силикон. И защо продавачът не проявява търпение!

Мария Луиза настоява Феите да останат за вечеря, но Феите измислят набързо един семеемен рожден ден и офейкват в Борисовата.
Алелуя!




Ден 2- Концертът на Стинг



- Добро утро, Мария Луиза, добре ли спа, почина ли си?- Феите се мазнят въпреки и скрената омраза в иначе русото им сърце.
- Ужасно! Камионите по Черковна тракаха с пълна сила, а завесите бяха така прозрачни, че светлината от уличните лампи пронизваше очите ми!
И без това си кривогледа, помислят си Феите, но прилагат набързо няколко дихателни техники и успяват да замълчат.
- Къде ще обядваме? Искам типичен български обяд!- заповядва Мария Луиза.
- Разбира се, ще се погрижа, ще запазя маса!-мазнят се Феите.
- Добре, но наблизо, защото съм адски заета!- Мария Луиза винаги е адски заета.
- Разбира се!- мазнят се Феите.
В уречения за обяд час Мария Луиза е в екстремно важен конферентен разговор. След 15 часа разговорът приключва и Мария Луиза е готова да обядва.
В ресторанта Мария Луиза настоява Феите да преведат абсолютно цялото меню на английски, немски и хинди (последното за всеки случай, за упражнение). След неколкократни нервни срива и по-задълбочени дихателни техники, Феите приключват с кулинарната лингвистика. Мария Луиза решава, че иска таратор и кюфтета. Феите поръчват.
- А ти какво си поръча?- пита Мария Луиза Феите.
- Винен кебап.
- Какво беше това?
Следват тричасови обяснения в детайли.
- Искам и аз винен кебап- обявява Мария Луиза- отиди да смениш поръчката.
- Разбира се! А искаш ли и филийка хляб, Мария Луиза?- мазнят се Феите.
- Не, не искам никакъв хляб!

Феите отиват при сервитьорката да сменят поръчката. Вроденият фейски страх от сервитьорки, майстори и обущари бледнее пред заплахата Мария Луиза да не получи винен кебап. Феите смело пристъпват и сменят поръчката.
- Не може, маркирано е!- заявява пренебрежително сервитьорката.
- За госпожата ето там е- Феите посочват Мария Луиза.
Сервитьорката поглежда към кривогледата Мария Луиза, от чиито мигли струят огън и жупел. Само с един поглед Мария Луиза превръща вратната пържола на човека от съседната маса в пепел и останки. Сссс, прави езикът й, а устата й се изкривява в зловеща усмивка.
- Няма проблем, ще сменим поръчката- потреперва сервитьорката.

След няколко секунди блюдата пристигат. Мария Луиза се нахвърля ожесточено върху трапезата. Поглъща таратора за секунди и унищожава и двете пречени филийки на Феите за по-малко от минута. След малко обядът е приключил.
- Беше доста мазно и сухо- оплаква се Мария Луиза, след като е погълнала всичко.
- Мазно и сухо, да- съгласяват се Феите. Дихателните техники вече са от ниво „Най-напреднали”.
- Какво ще правим довечера? Видях, че има концерт на Стинг. Искам да отида!
- Добре, ще направя всичко възможно, но билетите в последния момент може да са към 100лв.-мазнят се Феите.
- Това е много скъпо! Ще отидем на място и ако не намерим евтини билети, няма да ходим на концерт, а на вечеря.

Речено-сторено.

Феите осигуряват специална каляска-лимузина-ламборджини-хикс игрек 865-такси, което да закара Мария Луиза до Герена. Мария Луиза е екстремно заета и закъснява с половин час.
Накрая Феите пристигат на концерта пред припадък.
- По-бързо, билети, скоро сигурно ще започне!- стресира Мария Луиза, която е за пръв път на концерт в България.
Феите в транс се отправят към един от служителите.
– Извинете, откъде мога да купя билети?
Служителят поглежда подозрително Феите.
- Последвайте ме.
Служителят завежда Феите зад един параван и казва:
- Срещу 20 лв. ще ви вкарам на концерта.
Феите са в шок. Детската им мечта да влязат на черно на концерт се сбъдва пред очите им. Ще гледат Стинг и Софийската филхармония за 20лв! В еуфория Феите плащат на служителя и се връщат при Мария Луиза, горди от постижението си.
- Готово! Ще струва по 10 евро на човек!- заявяват доволно Феите.
Мария Луиза поглежда тъпо, пребледнява, и с треперещи пръсти вади една двайсетачка. Докато се осъзнаят, Феите с Мария Луиза в съпровод изпреварват една опашка съвестни граждани с билети по 120 лв. и се вмъкват на стадиона. Оле!
Междувременно изражението на Мария Луиза се променя неколкократно. В момента тя представлява нещо средно между паникьосан сериен убиец и измамен германец на Слънчев бряг. Тя гледа Феите сякаш са предизвикали събитията от 11 септември и аварията в Япония наведнъж. След около пет минути блокаж Мария Луиза заявява:
- Аз си тръгвам.
Феите млъкват. Призовават на помощ всички богове от Олимп да разтворят земята да погълне Феите. Дихателните техники вече действат като да дадеш джойнт на пристрастен към хероина. След няколко секунди Джейгурудей Феите промълвяват:
- З а щ о, Мария Луиза?
- Това е нелегално. Не може да стоим така тук за 20 лв. Това е опасно. Не искам да се забърквам в нелегални неща. Аз съм човек на закона, това е опасно и безотговорно. И ти трябва да го знаеш! Тръгвам си!
Мария Луиза вече се запътва към сцената, въобразявайки си, че натам е изходът/Мария Луиза има основни проблеми с ориентацията/.
- Почакай, Мария Луиза! Няма страшно! Всичко ще бъде наред! Ние сме на сигурно място!

Междувременно Стинг излиза със Софийската филхармония, прожекторите угасват, стадионът потъва в мека музика, дребните светлинки от панелките блещукат в лятна романтика.

Мария Луиза дава стопроцентов игнор на тази уникална обстановка и тича панически във всички посоки. Феите тичат след нея и псуват на унгарски.
- Мария Луиза, не може ли да останем поне за началото! Чуй, Desert Rose!- Феите почти плачат.
- Не, искам да си ходя! Поръчай ми такси! Опасно е!- Мария Луиза вече звучи зловещо. Сигурно и Расколников не е страдал от такива угризения като горката Мария Луиза в момента.
- Добре, Мария Луиза. Ще викна веднага такси.- Феите вече осъзнават безнадеждността на ситуацията.
В момента, в който таксито е отпред, Мария Луиза поглежда сцената, поглежда Феите, поглежда таксито, и казва:
- Хм, всъщност, аз искам да остана. Излизам да си купя официален билет. Откажи таксито.

Сцената се завърта пред очите на Феите. Стинг се преобръща, звуците се размазват, ушите на Феите пищят, главата им пулсира, ръцете им треперят. Феите изпадат в безсъзнание.


Ден 3

Феите се събуждат в рая. Наоколо е синьо и зелено, морето трепти под парещото слънце, гларусите кръжат и пеят в слънчевото небе, лъчите златно галят косите на Феите. До тях кротко стои студено мохито и зелена цигарка. Феите се протягат и оглеждат. Пълно е със слънчеви приказни герои. Усмивка озарява лицето на Феите.
Изведнъж, точно преди прекрасен приказен герой да запали цигарката на Феите, се чува добре познат истеричен глас:
- Принтерът не работи, спешно трябва да се принтират 450 страници и да се изпратят на майната си!
- Гледай си работата, Мария Луиза- промълвяват тихо Феите и със златна усмивка дръпват първата глътка зелено щастие.

Амин.