The Kills

Напоследък имам нова любима група. Казва се the Kills. Убийствата. Страшно ме кефи. Усещането е супер. Като е с нова любов е. Събуждам се и заспивам с тях, а през деня се зареждам от музиката им. Имам нужда да ги слушам постоянно. Като с нова любов е. Те са всичко, което съм търсела в една група- музиката им има грубо звучене и нежна душа. Толкова се радвам че съм ги открила. Правят ме щастлива и са до мен, когато съм тъжна. Като с нова любов е. Жалко, че и те ще ми омръзнат така бързо. И те ще си отидат като любовта. И те ще станат безлична рутина, част от музикалната ми колекция. Като всички други. Забравени в музикалното чекмедже. След време. Както си отива любовта. Love is a Deserter. Get the guns out. Да, любовта е дезертьор. Вадете пушките. Стреляйте по нея, докато тича, в гръб. Уцелете я, за да я върнете. Колкото и да я пазите и да я обичате, тя ще реши да дезертира. Любовта не може да ви бъде вярна. Не може да я затворите в клетка. Любовта все някога ще стане дезертьор. Ще ви прави щастливи толкова, колкото тя реши. И като й скимне, ще дезертира. Тогава вие безпомощни, уплашени, самотни ще извадите пушките. Когато нищо друго не е останало, след толкова молби да не си тръгва. Ще извадите пушките, ще стреляте по нея, докато тича, в гръб. Ще я уцелите в гърба, тя ще се просне на земята, вашата любов-дезертьор. Ще изтичате до нея, ще клекнете, а тя вече няма да диша. Няма да пулсира. Няма да се смее. Няма да топли през зимата и да пази хлад лятото. Няма да озарява нощта и да огрява деня. Няма да дава кураж и да ви мята на крилете си. Тя ще лежи там, мъртва, дезертирала, простреляна. Тя ще е там, ще може да я докоснете, да й говорите, да я молите да се върне. Вие имате нужда от нея, защото искате да обичате, вие трябва да обичате, за да живеете. Тъжно е когато любовта си отива. Никой не може да я спре. Дори вие. Дори пушката ви и глухия ви изстрел. Дори безмълвния крясък в студеното легло . Дори силното желание да остане. Тя си тръгва сама и неочаквано, така, както е дошла. Колко е трудно да я пуснем да си отиде. Колко е празно без нея. Колко трудно идва. Колко лесно си тръгва. И ако всичко е любов, ние нямаме нищо, нищичко..без нея.

Феите и топло- FUCK-ация

Наскоро Феите получиха особена бележка от Топло-FUCK-ация с особеното заглавие „ИЗРАВНИТЕЛНА”. Феите разпитаха оторизирани компетентни лица какво значи това. Лицата обясниха, че според тази бележка Феите имали да вземат от Топло-FUCK-ация някакви пари обратно, защото били НАДплатени. Пари обратно? от Топло-FUCK-ация? -възкликнаха Феите и плеснаха с ръце! Здравият разум подсказваше на Феите че тази мисия е изначално обречена, но те все пак решиха да пробват.

Входът за касите на Топло-FUCK-ация Изток е умишлено добре скрит зад стари ръждясали тръби, древна глутница кучета със собствена писменост и култура и няколко мухлясали чичковци за охрана.

-Добър ден- поздравяват Феите първата навъсена леличка на първото срещнато гише-имам изравнителна бележка за надплатена сума и идвам за възстановяване!- Феите са репетирали тази реплика пред огледалото часове наред предишната вечер. Ключовите думи в това изречение са изравнителна, надплатена, възстановяване.
- Отидете на което и да е друго ГИШЕ за да ви се напише ОРДЕР, и се върнете с ОРДЕРА при мен!- заповядва леличката.

Хмм, значи все пак е възможно, въодушевяват се Феите и се запътват към което и да е ГИШЕ.

- Добър ден имам изравнителна бележка за надплатена сума и идвам за възстановяване!
През следващите 30 минути Феите повторят това изречение около 13 пъти и накрая вече го знаят наизуст. В главата им дори се самокомпозира мелодия към текста Фа диез минор.

- Хммм, дайте да видя и издекламирайте клиентския номер!- избоботва накрая най-страшната леличка.
Феите издекламирват, леличката надява очилата, пуска компютъра и след няколко часа казва:
- Тази сума не може да бъде възстановена. Вие имате да доплащате.
- Как така?
- Еми, така, тук виждам неплатени суми, не-пла-те-ни!
- Но аз редовно съм плащала парното, хленчат Феите.
- Това няма значение тук, вие имате да до-пла-ща-те!
- Как така няма значение?
- Така, ето погледнете, тук, системата стои на минус. Ми-нус. Не сте плащали за минал период от май до август парното. Вижте си сметката!
Феите надникват в системата, където стоят много червени цифри със знак минус отпред. Всичките са шестцифрени.
- Как така от май до август?
- Ами така. За август примерно имате 40 милиона паунда сметка за парно. Тя е не-пла-те-на.
- Как така 40 милиона парно за август? И защо в паундове?
- ТАКА!
- Но аз не съм ползвала парно през август! Как така е изчислено?- Феите плачат.
- Вижте сега, девойче. Сметките ви за парно не се изчисляват на база текущо потребление. Не плачете. Сега ще ви обясня.
- А на какво база се изчисляваааат- Феите се дерат с пълно гърло.
- На база ПРЕДИШНО потребление. Пре-диш-но.
- Колко предишно- примигват Феите с насълзен поглед.
- Ами, предишно, примерно вашето е изчислено на база потреблението през 1928г.
- 1928?
- Да.
- Искате да кажете, че тъй като тогава потреблението през август е било на стойност 40 милиона паунда, през 2010 г. аз трябва да платя същата сума за парното?
- Точно така. Радвам се че разбирате- плесва с ръце леличката.
- Но през 1928г. този блок не е бил построен!- възкликват Феите.
- Това няма значение, образуван е прогнозен дял, който се базира на потреблението от тази година. Про-гно-зен-дял!
- Но как така 40 милиона паунда през август, та аз тогава дори не съм пускала парното!-Феите не считат за нужно да отбелязват и факта, че през този период не са живели в апартамента. Това очевидно няма да е от значение.
- Ами, така девойче, тъй като вие не сте осигурили достъп да ви бъде разчетен топломерът, колегите от Пре-еби-ес-мъч-ез-ю-кен са отчели максималната стойност. Отчита се на максимална стойност и после се прави изравняване. Тъй като вие имате неплатени сметки, не може да се възстанови сумата за изравняване. Точ-ка.
- Добре, а защо тогава сумата за юли е 15 милиона паунда, а за август е 40?- Феите вече са сигурни, че искат да разберат.
- Това е изчислено по специалната формула.
- Каква формула?
- ФОР–МУ-ЛА-ТА!- изкрясква леличката.

Леличките от съседните бюра също започват да шушукат. Формулата, формулата, чува се вече от всички гишета.

- Искам да ми обясните формулата-настояват Феите.
- Това е невъзможно. Формулата не е известна на никой освен на Вальо топлото и на майка му. Тя се пази в тайна също като тайната за субстанцията на Кока Кола. Затова и Вальо топлото и майка му никога не се качват заедно в един и същи самолет. Ако загинат, с формулата е свършено. Как тогава ще се образува прогнозният дял? Той не може да се сметне без формулата!

- Ако Питагор и Нютон видят вашата формула, ще се обърнат в гроба!-надига глас разярен гражданин от опашката.

- Мога да кажа само, че във формулата се включват комплексни показатели- общи части, брой етажи в кооперацията, брой надуваеми дюшеци на глава от населението във входа, средна възраст на домоуправителя, както и приблизителен брой на бездомните кучета в квартала. Това се дели на средно аритметично кофи за боклук спрямо места за паркиране пред съответния вход. Полученият резултат се умножава по дълга на Вальо топлото към държавата към момента на изчисляване и се добавя 5000. Така се образува прогнозният дял. А сега ме извинете, имам си и друга работа!- заявява леличката и вади оранжев лак за нокти.

Формулата завинаги ще остане загадка за обикновените граждани, особено за тези, които имат да взимат пари от топло- FUCK-ация.

Красотата на живота в Борисовата

Какво сте правили миналия петък късно вечерта? Най-вероятно обичайно сте се взривявали някъде, откривайки уикенда подобаващо. Аз лично бях във Вама Веке-малко селце на границата с Румъния, пред което Смокиня и Градина изглеждат като пенсионерски курорт в Бавария, а безвкусните места като Слънчев Бряг и Луксозенец-като натруфен евтин лунапарк. Наистина уникално място.

Това ще бъде брутално.

Та, в същата петък вечер, която очевидно не се отличава по нищо от миналата и от следващата, докато ние сме празнували красотата на живота без причина, взели, че убили една клошарка в Борисовата. Ей така, докато ние си пием безгрижно, в същата минута убиват някаква мацка, изнасилват я и я душат. Просто си го представете-едни пият, други ги убиват. Simultaneously. Това не е най-бруталното. По-бруталното е, че се случва на място, което ние често избираме, за да празнуваме красотата на живота. Лилиите в парка. Онова зелено-розово място, с онези златни залези със златни бири и късни менти. Онова шарено къснолятно място, където топлите вечери миришат на смях, а от Маймунарника се носи безгрижно реге и мъъъничко коз. Същите тихи мили алейки между Лодки и езерото, които сме изминавали милиони пъти в приятно неадекватно състояние и храстчетата и дърветата са ни приятели, а ние вървим между тях и се усмихваме без причина в 3 през нощта.

Ако това ви звучи познато, официално ви обявявам за клошар-скитник с проблеми с алкохола. Предлагам на момента да си предадете адресната регистрация, ако имате такава, защото вие очевидно сте клошар. И не ми спорете, че пиете от време на време за кеф. Не, вие не признавате, но имате сериозен проблем с алкохола, освен това очевидно сте скитник. И това не е всичко. Като резултат, цялостното ви поведение бие натам, че вие целенасочено се стремите към изнасилване с последица убийство в Борисовата. Ако не дай си боже ви се е паднало в живота да сте красива жена, направо сте си търсили секс с душене с елементи на смърт. Deep throat. Пълна програма.

Много емоция взе да става, а то само заради някакво си убийство. Трябва очевидно да се подходи по друг начин към случилото се, тоест, никак, както се процедира в момента в медийното пространство. Че в България всички генетично се раждат с по една сериозна доза безразличие към всичко, което става по-далече от простряните ми чорапи, е ясно още от турско. Че всички си ходим със стъклените похлупаци на главата и се спасяваме самосиндикално, също е ясно. Толкова ясно, колкото е ясно, че следващата клошарка пак ще е някой от нас. И пак ще е сценарий в стил hardcore sex & submission. И пак ще е на някое приказно софийско кътче рай. Само дето на местопрестъплението няма да пристигне Хорейшо да си махне очилата със специфичното движение, ами Бойко ще порита малко футбол на следващия ден, за да поддържа барбаронския си вид.

Каквото е имало да се казва по темата, се е казало, и всичко е ясно отдавна. И всички повтарят едно и също. И всички го повтарят на сън, защото очевидно всички живеем в състояние на буден сън, понеже всички сме безсмъртни и това никога не може да се случи на нас. Това е също толкова ясно колкото гореописаните факти. Това са нещата от живота. Ние сме безсмъртни, имаме застраховка в главите си, това няма да ни се случи.

Никога, ама никога не ме е обземала такава истинска омраза към някой или нещо, както към цялото абсурдно управление последните четири дни. Понеже Феите попринцип са над нещата, да удостояват управляващите в България с каквото и да било отношение е тотално под достойнството им. Винаги съм ги наказвала с безразличие, защото е ясно, че друго не заслужават. Обаче ей с тоя случай направо ме спечелиха. Евала. Успяха най-накрая да ме накарат да ги намразя. Истински. Всичките до един. Не мисля да правя разлика. Не мисля да категоризирам политици, полицаи, журналисти. Просто е ясно поръчковата журналистика, упътването да се мълчи по случая, понеже Цветанов е на мушка, МВР с тотално неадекватното им поведение по какъвто и да било повод. Че основните функции на една надеждна полиция са превенция и в последствие евентуално санкция от страна на съда, го знае всеки. Превенцията в България очевидно е оксиморон. Относно санкцията и съдебната система, може просто да добавим: “Ние ги хващаме вие ги пускате.“ Да си попремятаме още малко отговорности, забавно е.

Странно е, че омразата ми не е насочена въобще към убиеца. Имам наивна изконна вяра във възмездието и всемирния баланс. Дори ми е малко жал за него. Очевидно не е в ред. Обаче всичките ония останали гнусни нещастници, които покриват случая и които ще оставят всичко така. Така, както са покрити милионите други софийски черни тайни от крайните подлези, изоставените строежи, от потулените сгради, от малките часове. Всичките тия гадове знаят много добре какво се случва. И се грижат добре за това ние да не разбираме. За да продължим да спим, упоени от липса на информираност. Липса на заинтересованост. Липса на жажда за живот, за чуждия, за нашия, за този от утре.

Стига ала бала. Всеки много говори, а никой не дава идея как да се действа. Да имаха хората поне малко хъс да направят един скапан протест в тая Борисова. Протест на клошарите алкохолици. Каквито сме всички. Скитници, каквито сме всички. Пътници, каквито сме всички.

02:10ч. Какво се случва точно в този момент в Борисовата?