Знам и мога

Феите в целия си живот се стремят да правят вълшебства, обаче какво остава от това? Онзи ден феите стигнаха до потресаващо прозрение. Всяко нещо, което имат феите, може да бъде отнето. Всичко, всичко към което се стремим да получим, може да ни се отнеме. И ценни, и неценни неща. И важни, и неважни. И скъпи, и много скъпи, и много евтини. И вещи, и хора. И пари, и дрехи. Можем да загубим всичко, което имаме. Няма нито едно нещо, в което да бъдем сигурни, че цял живот ще е наше. Можем с едно движение на нечия вълшебна пръчица да изгубим всииииииииииииииииичките пари, които имаме. Да изгубим къщата, която строим, дома, който издраждаме, с едно движение на нечия друга вълшебна пръчица. А с трета, много по-коварна вълшебна пръчица, може да изгубим най-любимия си човек, най-свещения приятел, най- близкия приказен герой..
И какво остава? Феите след това прозрение се потресоха. Та в живота няма нито едно нещо, което феите да могат да запазят. Всяко едно нещо може да изчезне или да им бъде отнето. Дефакто, феите нямат нищо.
Тогава феите се сетиха за едно нещо, което никой никога на света не може да им отнеме. Каквото и да стане. Няма вълшебна пръчица на света, нито в ръцете на феите, нито в ръцете на хората, която да им отнеме това. Никой не може да отнеме знанията и уменията на феите. Това, което феите са се научили да правят, и всички знания и незнания, не могат да бъдат отнети. Феите винаги ще могат да правят това, на което са се научили, и ще пазят нещата, които са научили, в главата си. Това е супер.Това е уникално. Феите всъщност имат най-важното- те знаят и могат. И това никой не може да им го отнеме.
За бъдещите вълшебства на феите това означава следното: Феите отсега нататък ще се стремят по- малко към тези неща, които могат да им бъдат отнети. Феите ще се учат на все повече и повече неща, ще могат да правят повече и повече вълшебства. И ще научават нови умения, нови знания, нови, нови...
И ще пушат и пият по-малко, за да останат тия неща по-дълго в главата им, хехе.

Феите подават оплакване

До Директора

Обръщам се към Вас с оплакване от условията на УниКредит Булбанк, свързани с една от най-елементарните процедури- прехвърляне на пари от една сметка в банката на друга сметка в СЪЩАТА банка.
УниКредит Булбанк претендира да бъде на едно ниво с други водещи банки в Европа. Условията и процедурите, които предлага банката обаче, изобщо не се доближават до този профил. Пример затова е процедурата по прехвърляне на определена сума от една сметка в друга в СЪЩАТА банка. Как става това в една обикновена банка в други европейски държави? Клиентът сяда пред персоналния си компютър вкъщи, влиза в безплатното си онлайн банкиране, въвежда един ТАН-номер, и след по-малко от 5 минути вече е забравил за извършената операция. За целта е достатъчно клиентът да разполага с ЕДНА сметка в банката, която му позволява както да тегли без проблеми и БЕЗ комисионни по всяко време пари от терминалите, така и от СЪЩАТА тази сметка да превежда пари по други сметки, НЕЗАВИСИМО в друга или същата банка.
В случая няма да няма да коментираме, че неоправдано скъпото онлайн банкиране не дава възможност за транзакции, а само за следене на сметката. Ще оставим настрана и факта, че условията на УниКредит не позволяват само с една сметка гъвкавост на терминалите и едновременно с това транзакции по сметка. При наличието на картова сметка елементарното прехвърляне на суми по други сметки е напълно изключено. За целта е необходимо клиентът да си открие ОЩЕ една сметка, по която да има движение. Тоест, нужни са дотук поне две карти за да може хем да се теглят пари, хем да се превеждат по сметка- абсолютно базисни операции за един съвременен на клиент на въпросната банка „лидер в България”.
Пред какво е изправен клиентът според тези условия, когато решава да прехвърли определена сума от КАРТОВАТА си сметка на друга депозитна сметка в същата банка? След 5-минутния шок от новината, че от картова сметка не може да се правят преводи, клиентът търси алтернативни начини да прехвърли сумата. След около 6 консултации с 6 различни служителя на банката се установява, че се налага сумата да бъде изтеглена на пост-терминал, и с нея съответно да бъде захранена другата сметка. Поради липса на алтернативи клиентът се съгласява. Щом е картова сметката, няма друг начин. В последствие обаче се оказва, че режимът на банката не позволява в случая да се изтеглят повече от xxxлв. на ден. Освен това, при едно теглене, лимитът е xxxлв. Следователно, клиентът е принуден да тегли два пъти, веднъж xxx и веднъж xxxлв. Пренебрегваме факта, че всяко теглене е съпроводено с такса 1 лв. Клиентът няма избор.При доброто желание да се преведат, в конкретния случай xxxлв, от една сметка на друга сметка в СЪЩАТА банка „лидер в България”, клиентът е принуден да посещава съответния клон 3 дни поред, заради въпросния наложен лимит. Пренебрегваме факта, че клиентът в случая като длъжник заради поставените от банката условия изпада в забава към кредитора си. Всъщност най-интересното се случва на третия ден, когато клиентът отива с радост за последен път да изтегли два пъти пари и да захрани съответната сметка с последния транш. При тази операция на клиента се съобщава, че СЕДМИЧНИЯТ му лимит от xxxлв. е надхвърлен и следователно в рамките на тази седмица той не може да прехвърли повече пари.
Тук коментарът не следва да продължи.
С две изречения на лаически език:
Клиентът не го интересува разликата между картова разплащателна и депозитна сметка. Клиентът не го интересуват наложените абсурдни в случая лимити.
В случая единственото, което има значение, е начинът, по който се третират платежоспособните клиенти на банката-лидер, които имат достатъчно средства по сметките си, и банката прави всичко възможно, за да възпрепятства движението по сметките. Движението на парите е това, което движи и банката напред. Банката лидер явно НЕ Е разбрала тази максима.
Както беше посочено, транзакциите в европейските банки са сред най-елементарните процедури. Седем години извършвах транзакциите си по този начин и очаквах от тази банка поне ПОДОБНО обслужване.
В този контекст се обръщам към Вас със следната молба:
Да допуснете превеждането на въпросните xxxлв., които надхвълрят горепосочения седмичен лимит.
В противен случай, според гореизложените обстоятелства ще бъда възпрепятствана да изплатя на кредитора си дължимата му сума. Ще изпадна в забава, чиято последица е изплащането на лихва за забава от моя страна. Това ще настъпи само и единствено поради условията на Вашата банка. Сумата беше налична по моята сметка навреме. В такъв случай ще се наложи да ми изплатите лихвата, настъпила в следствие забавата.

Благодаря Ви предварително за съдействието.

Тя била дебела

Имало едно време една дебела фея. Странното било, че тя всъщност не била дебела. Била съвсем нормална фея. Нищо особено, и нищо неособено. Just фея, както се казва.
Един ден обаче феята срещнала някаква друга фея, и тя възкликнала: Леле, колко си дебела!” “Е как ще съм дебела бе! Според мен съм суперяка.””Не, не, дебела си. Казвам ти, ти си една дебела фея.”
Прибрала се първата фея вкъщи, и почнала да се гледа. Гледала се, гледала се в огледалото. Първоначално й се струвало, че не е дебела. Понеже оная обаче й била казала, че 100 процента е супердебела, феята продължила да се взира. Взирала се така един ден. Взирала се два дни. Взирала се една седмица.
И тогава се случило. Феята наистина била станала дебела. Ей така, изведнъж тя станала дебела. Ужас просто.
Феята първоначално приела дебелината си нормално. Постепенно обаче разбрала, че не е много рентабилно да си дебел. Тя искала пак да стане нормална-нищо особено-нищо неособено-just фея. Но не знаела как. Така неочаквано и изведнъж била надебеляла, че не знаела как да отслабне. Затова решила да пробва обратния метод – както била напълняла с взиране в огледалото, така можело и да отслабне. Почнала сега феята пак така да се взира в огледалото, часове, дни седмици. Взирала се, взирала се феята. В един момент не й било съвсем ясно дебела ли е сега, или не е дебела.
Затова решила да се допита до другата фея. Срещнали се двете феи, и първата фея попитала: “Според теб, аз още ли съм дебела?” “Според мен ти от последния път като се срещнахме си надебеляла още повече. Направо адски.”.
Неясно-дебелата или- недебела фея вече била в шок. Прибрала се, погледнала се в огледалото, и й се сторило, че пък не е толкова дебела. Легнала си да спи съвсем спокойна и решила утре като стане да види дали и колко е дебела. Просто била много уморена пак цяла нощ да се взира с цел отслабване.
И оттогава се случило. Станала феята на другата сутрин. Станала не е точното определение. Тя по-точно се търкулнала от леглото, защото била станала едно истинско кълбо. Феята се стреснала, опитала се доколкото може да изтича до огледалото, и що да види – една ИСТИНСКИ дебела фея! Супердебела фея! Феята не можела да повярва как се е случило това! Тя едва се движела. Сега вече нямаше съмнение – феята наистина била станала дебела.
Оттогава животът на феята се променил тотално. Всъщност, докато стане вечер, феята почти отслабвала и към края на деня изглеждала като старата нищо особено нищо- неособено just фея. Обаче след като заспяла, и на другата сутрин пак се събуждала адски дебела. Всяка нощ преди да заспи, феята се молела да не се събужда дебела, но уви. Ставала, търкулвала се и й ставало ясно, че отново е дебела и че ще преживее поредния дебел ден.
Оттогава феята заживяла дебелия си живот и повече не се срещала с други феи.