Феите не са добри в повечето неща. Въпреки че всичко им се отдава.* Те не са добри в почти нищо. Добре де с малки изключения...ама те не се броят, намигв...
Обаче иначе феите не са добри в спорта. Не са добри в техниката. Не са добри в рисуването. Не са добри в модата. Не са добри в шофирането. Не са добри в плуването. Не са добри в обзавеждането. Не са добри във вътрешния дизайн, външния дизайн, средния дизайн, интериор. Не са добри в изрязването, пеенето, катаренето, гмуркането, в word и excel, в карането на разни неща, некарането, лепенето, подстригването, боядисването, ремонтирането, сглобяването, фитнеса и какво ли още не. Феите не са добри просто. И те за разлика от нефеите не се самозаблуждават, за да изкореняват детски комлекси. Обаче едно нещо феите правят с КЕФ! Феите ПИШАТ.ПИШАТ.ПИШАТ. ПИШАТ. И грам не им пука дали са добри в това или не са. Защото това ги зарежда така, както нито едно от гореизброените не би могло, колкото и добри да бяха там...
Всъщност може и да не е точно така. Всяко нещо, което се научиш да правиш добре, те зарежда, нали...Феите много обичат, направо адски адски много обичат някои от горепосочените неща и ги правят доста добре. Обаче нищо, нищо не ги зарежда така както когато пишат. Когато пишат, е все едно да слушат музика. Писането и музиката са енергиен заряд! Писането и музиката са извор на вълшебства! Отивам да направя още едно!
/ебати, вече от два часа съм на работа, и отчетът до момента е две публикации в блога, един чай, половин мейл по работа, половин личен мейл, уговорка за довечера и две банички...кво точно вълшебство си въобразявам, че ще направя, освен да седна да си довърша анексите май, а?.../
*
""Удава ми се" е остаряла и дЕалектна форма на иначе отдавна наложилия се израз "отдава ми ... "удава ми се" касае конкретни умения в един момент от времето ."wtf????
вторник, 30 юни 2009 г.
Тук и сега а.к.а Вчерашен живот с днешна дата
Имало едно време една нищо особено и нищо неособено just фея. Тази фея, както всички останали феи, заблуждавала вече половин живот останалите нефеи и обикновени хора около нея, че и тя е нефея като тях. Ходела всеки ден на работа, прибирала се, пак излизала, после пак се прибирала, пътувала, после пак се прибирала, пазарувала, и пак се прибирала, въобще изобщо ходела насам натам и после се прибирала...и така. И всяка сутрин ставала и отивала на работа. Отивала, сядала, пускала си компютъра, и започвала да работи, или пък не започвала да работи, а да прави различни неща, имитирайки работа за пред нефеите около нея. И така всеки ден.
Един ден тази нищо особено и нищо неособено just фея пристигнала на работа като всеки друг ден, пуснала си компютъра и се замислила: Какво да си проверя сега? Пощата? Чата? Фейсбука? Хм...феята се замислила, чака ли нещо специално от някого? Чака ли някой да й е писал? Чака ли новини? Чака ли промени? Чака ли изненади? Чака ли....нещо? Има ли смисъл въобще да се проверяват всички тези неща, като не очакваш нищо? Феята гледала известно време с очичките си, помислила, попърхала с невидимите си крилца и се натъжила. Феята не очаквала просто нищо. Тъжно е, когато не очакваш нищо. Тъжно е да не очакваш изненади или разочарования. Тъжно е, когато всичко всеки ден е еднакво. И всъщност все едно нищо няма да се случи. Утре ще е случи това, което се е случило вчера....ужас! При тази мисъл феята се ужасила и жалко подобие на страх (понеже феите са смели създания и не изпитват страх, а само жалко негово подобие) се появил в очите й. Феята досега наблюдавала останалите нефеи около нея, които всеки ден жиевеели живота си от вчера с различна дата, без да се усещат. Но тя винаги е знаела, че при нея това не се случва, първо, защото тя всеки ден прави различни вълшебства, и второ, защото досега тя очаквала нещо. Очаквала едно нещо да се случи, и до последно се надявала, че то ще се случи...и тогава всичко ще се промени. Обаче един ден феята отишла на работа, пуснала си компютъра, и прочела, че това нещо няма да се случи. И феята ще трябва също да живее живота от вчера с днешна дата. На същото място. Същото място. Същото място. ФЕИТЕ НЕ ОБИЧАТ ДА СТОЯТ ДЪЛГО ВРЕМЕ НА ЕДНО И СЪЩО МЯСТО!!!!
Whatever….ебати, феите нали затова са феи, за да правят вълшебства. Феите могат да правят вълшебства където и да са...колкото и време да са там. Ако феите не правят вълшебствата, няма кой друг да ги направи вместо тях! И всяка нова дата е нов ден за нови вълшебства! При тази мисъл феята се събудила малко, спряла си компютъра, избягала от работа, и излязла веднага да направи някое вълшебство...ТУК и СЕГА /хаха/
Един ден тази нищо особено и нищо неособено just фея пристигнала на работа като всеки друг ден, пуснала си компютъра и се замислила: Какво да си проверя сега? Пощата? Чата? Фейсбука? Хм...феята се замислила, чака ли нещо специално от някого? Чака ли някой да й е писал? Чака ли новини? Чака ли промени? Чака ли изненади? Чака ли....нещо? Има ли смисъл въобще да се проверяват всички тези неща, като не очакваш нищо? Феята гледала известно време с очичките си, помислила, попърхала с невидимите си крилца и се натъжила. Феята не очаквала просто нищо. Тъжно е, когато не очакваш нищо. Тъжно е да не очакваш изненади или разочарования. Тъжно е, когато всичко всеки ден е еднакво. И всъщност все едно нищо няма да се случи. Утре ще е случи това, което се е случило вчера....ужас! При тази мисъл феята се ужасила и жалко подобие на страх (понеже феите са смели създания и не изпитват страх, а само жалко негово подобие) се появил в очите й. Феята досега наблюдавала останалите нефеи около нея, които всеки ден жиевеели живота си от вчера с различна дата, без да се усещат. Но тя винаги е знаела, че при нея това не се случва, първо, защото тя всеки ден прави различни вълшебства, и второ, защото досега тя очаквала нещо. Очаквала едно нещо да се случи, и до последно се надявала, че то ще се случи...и тогава всичко ще се промени. Обаче един ден феята отишла на работа, пуснала си компютъра, и прочела, че това нещо няма да се случи. И феята ще трябва също да живее живота от вчера с днешна дата. На същото място. Същото място. Същото място. ФЕИТЕ НЕ ОБИЧАТ ДА СТОЯТ ДЪЛГО ВРЕМЕ НА ЕДНО И СЪЩО МЯСТО!!!!
Whatever….ебати, феите нали затова са феи, за да правят вълшебства. Феите могат да правят вълшебства където и да са...колкото и време да са там. Ако феите не правят вълшебствата, няма кой друг да ги направи вместо тях! И всяка нова дата е нов ден за нови вълшебства! При тази мисъл феята се събудила малко, спряла си компютъра, избягала от работа, и излязла веднага да направи някое вълшебство...ТУК и СЕГА /хаха/
неделя, 21 юни 2009 г.
Антифеи а.к.а. Толкова съм напушена
Феите в някои моменти са истински Антифеи. Тотално анти. Ето един от тези моменти.
Толкова съм напушена, че не усещам походката си. Не знам с какво съм облечена. Не знам какво държа. Но знам точно на коя улиця съм. Движа се напълно като на автопилот. Не искам да знам как изглеждам отстрани, но това адски ме притеснява. Улиците стават все по-тъмни и по-малки. Толкова силно съм се напушила, че ми се привиждат разни неща. Колко ме беше страх преди малко от това пресичане не Попа....колко бързо се движеха колите! Толкова съм се напушила, че не мога да сменя позата на ръцете си. Ходя като машинка. Като антифея. Сега направо съм една антифея..Ужасно е. Искам вече да ми минава. От онова състояние, дето искаш да те пусне вече. Движенията ми са адски бавни. Мисълта ми е бавна. Всяко нещо свързано с промяна и излизане от цикъла ми се струва суперусилие. Ужасно трудно е. Ужасно е. Какво да направя за да ми мине? Едва си отключвам вратата и усещам как като остана сама вкъщи ще стане още по-страшно. Всичко от него ли идва?
Не искам, не искам...ужасно. Страх ме е да си пусна и музика. Това е един вид изход от цкъла, а всяка промяна е усилие.
Дали да не напиша точно в този момент, че това е последното ми пушене? Мога да се самоинтервюирам, за да разбера после как съм се чувствала при мисълта, че в момента изживявам последното си напушване!!
-И така, пряко включване на нощния ни блок, здравейте уважаеми зрители, пред вас е научен автоексперимент на За последно напущваща се. Добър вечер, как се чувствате при мисълта, че в момента изживявате последното си напушване?
- Нищо не усешам, а ми се щеше да чувствам нещо..спомен, или нещо подобно..трудно ми е
-Какво ви е трудно?
-Всичко
-Всичко? Кое всичко?
-Знаете ли, едва издържам на това интервю. Адски ми е напрягащо. Напушила съм се, а в главата ми е само един човек. И така съм се напушила, че даже не мога да усетя усещането от тази мисъл. Това ми се струва огромно усилие.
-Искате ли да пушите пак?
-Сигурно, сега не знам. Ужасно усилие е да знам
-Писна ни да водим автоинтервю.
-Спираме.
Ужасно. Феите в такива моменти са си направо антифеи. Искам да заспя и всичко да се върне нормално. Искам вече нормално. Болят ме очите. Болят ме миглите.
Ненапушеният свят е суперяк, колкото и да е измамен.
P.S. многобройните техническите грешки при типването на текста бяха отстранени на другата сутрин, бел. ав.
Толкова съм напушена, че не усещам походката си. Не знам с какво съм облечена. Не знам какво държа. Но знам точно на коя улиця съм. Движа се напълно като на автопилот. Не искам да знам как изглеждам отстрани, но това адски ме притеснява. Улиците стават все по-тъмни и по-малки. Толкова силно съм се напушила, че ми се привиждат разни неща. Колко ме беше страх преди малко от това пресичане не Попа....колко бързо се движеха колите! Толкова съм се напушила, че не мога да сменя позата на ръцете си. Ходя като машинка. Като антифея. Сега направо съм една антифея..Ужасно е. Искам вече да ми минава. От онова състояние, дето искаш да те пусне вече. Движенията ми са адски бавни. Мисълта ми е бавна. Всяко нещо свързано с промяна и излизане от цикъла ми се струва суперусилие. Ужасно трудно е. Ужасно е. Какво да направя за да ми мине? Едва си отключвам вратата и усещам как като остана сама вкъщи ще стане още по-страшно. Всичко от него ли идва?
Не искам, не искам...ужасно. Страх ме е да си пусна и музика. Това е един вид изход от цкъла, а всяка промяна е усилие.
Дали да не напиша точно в този момент, че това е последното ми пушене? Мога да се самоинтервюирам, за да разбера после как съм се чувствала при мисълта, че в момента изживявам последното си напушване!!
-И така, пряко включване на нощния ни блок, здравейте уважаеми зрители, пред вас е научен автоексперимент на За последно напущваща се. Добър вечер, как се чувствате при мисълта, че в момента изживявате последното си напушване?
- Нищо не усешам, а ми се щеше да чувствам нещо..спомен, или нещо подобно..трудно ми е
-Какво ви е трудно?
-Всичко
-Всичко? Кое всичко?
-Знаете ли, едва издържам на това интервю. Адски ми е напрягащо. Напушила съм се, а в главата ми е само един човек. И така съм се напушила, че даже не мога да усетя усещането от тази мисъл. Това ми се струва огромно усилие.
-Искате ли да пушите пак?
-Сигурно, сега не знам. Ужасно усилие е да знам
-Писна ни да водим автоинтервю.
-Спираме.
Ужасно. Феите в такива моменти са си направо антифеи. Искам да заспя и всичко да се върне нормално. Искам вече нормално. Болят ме очите. Болят ме миглите.
Ненапушеният свят е суперяк, колкото и да е измамен.
P.S. многобройните техническите грешки при типването на текста бяха отстранени на другата сутрин, бел. ав.
Абонамент за:
Публикации (Atom)