Самосъд

Цял ден hate-вам around, което е доста по-лесно всъщност отколкото да се напъвам да се преструвам, че съм в добро настроение. По-лесно е така. По-лесно е да hateваш, отколкото да обичаш. По-лесно е да плачеш, отколкото да се смееш. А най-лесно е пък да съдиш хората наоколо, без да си наясно с обстоятелствата. Всички нон стоп съдят и дават оценки. За всичко и всички. За скапаните шофьори, за кухите сервитьорки, за ленивите държавни служители, за приятелите, които не връщат пари, за лъжливите политици, за меркантилните леки жени и безмозъчните мъжета лайна. Всички са зле! И всички съдят и хранят непрекъснато! Без значение дали и ти си от скапаните шофьори, дали си куха сервитьорка или държавен служител, без значение дали си меркантилна курва или безмозъчен дришльо! И е все едно че и ти никога не връщаш парите назаем! Всички други са зле, като не го правят! Глей го тоя простак откъде се изрязва на светофара, колко е проЗ, к’во от тва че аз минавам оттам всеки ден, а! Тоя е проз просто! А аз съм супер! Всички жени са курви, само аз съм непорочна девственица! Всички мъже са тъпи путьовци с ниски заплати и малки пишки, само аз съм ебати пича, нищо че нямам кинти и мацките ме игнорират! Как може така си хвърлят боклуците през прозореца, верно, че и аз го правя, ама аз само вечер като е тъмно и само органичните отпадъци в найлонови торбички! Супергадно и задимено е това заведение, казвам аз и изпускам поредния облак дим от цигарата, тръскайки на земята.

Якоооо....

Най-лесно е да hate-ваш, да съдиш, да даваш оценки и да философстваш. Ако не дай си боже стане дума за теб, винаги има оправдание. Както стана ясно, ти си непорочна звезда-девственица-ебати пича-която хвръля боклуци само вечер през балкона и се нарежда първа на светофара само като е супер изключителна ситуация, не връща парите назаем, ама само като забрави. И няма комплекси. Ама никакви!

Всички сме безгрешни, а всички останали са зле.

Това е суперлесно и всеки го умее до съвършенство.

Бензинът след 27

Ей така ще се източи животът, точно както се точи бензинът всеки ден от резервоара на Клио, си мислят Феите докато хвърчат поредната зимна сутрин по нанадолнището на Цариградско. Гледат Феите как намалява бензинът всеки ден все по-бързо в зимни условия...Почти със скоростта, с която си хвърчат дните след 27...Животът минавал по-бързо след 27...Хммм..Разликата с бензина е само, че като свърши, и ще презаредим. А като се източи животът, ще презаредим ли? С какво точно? С нови дни? С нови нощи? И те ли така поскъпват, както бензинът, постоянно? По-скъпи ли са дните и нощите след 27? Изобщо, колко точно струва един ден на 27? На същата цена ли е както на 16? Или както на 5? Или както на 55? Да не говорим пък колко са скъпи вечерите... и нощите...те са ужасно скъпи, много по-скъпи от дните! Животът поскъпва с възрастта. Времето поскъпва с всеки изминал ден. Колкото по-стари сме, толкова по-скъп ни е животът. Толкова по- бърз ни е животът. Толкова по-малки са ни нощите, и вечерният прах след нас...Да можеха Феите сега да си купят една вечер на 16...Те са много по-евтини и много по-яки...Защото тогава не мислехме за цената на времето, не бързахме да го спрем, не мислехме, че така ще поскъпне. Не знаехме, че времето ще ни стане дефицит. Не знаехме, че животът и нощите ни ще са дефицит, и харчехме с пълни шепи, защото имахме от всичко по много. Цялото време беше наше. Целият живот беше само, само наш. А не като сега, когато сме раздали живота си на милиони познати и непознати, които ни губят времето, правейки го толкова скъпо...
Ужас... с какво ще презаредим, като свърши животът, се питат Феите, и им се иска да има бензиностанции за дни и нощи, в които отиваш, сипваш колкото време още ти трябва, и правиш с него каквото си поискаш.. До следващия път, като свърши...


/тук счетоводителката ми сепва вдъхновението с един болничен. И тя е един от всичките, на които сега ще дам една ужасно скъпа, направо безценна минута.. /

По-добре да не е добре

Понякога, когато ти е по-добре, като не ти е добре, е добре да си остане така. И не е добре да се напъваш да ти става по-добре, защото най-много да ти стане по-зле. Като не ти е добре, не ти е добре, и това е.

Понякога е по-добре просто да си повървиш и да си поплачеш..така, лекичко, тихичко, на тъмно, зад сянката на някоя улична лампа, или под тъмния свод на някой вход...плач, плач...Тъмните пусти улици ще те скрият под стряхата си, а някое сгушено ъгълче ще те приюти, за да не се излагаш пред централните булеварди...Някое разбито дворче ще те гледа навъсено, а ти ще си плачеш, без да има нужда да му обясняваш защо. И това е няй-якото на дворчетата, тъмните улички и разбитите входове, че не те питат защо. Само те гледат леко нацупени, но не ти пречат с въпроси.. Ама станало ли е нещо? Ама какво е станало? Е защо тогава? Как така от нищото?...
Еми ей така. Що пък не? Не, не искам да си поговорим. И не искам да виждаме другите. И не искам да ям шоколад заради серотонина и хормона на щастието и което и да е там. Искам да си поплача заедно със забутаните тъмни улички, неравните тротоарчета и кривите огради на дворчетата. Искам да поседна на някое недовършено бордюрче и да изчезна като в анимационен филм. От мен ще остане само една заблудена сълзичка и малко дим след фейското превъплъщение в супернова. Скъсаният плакат отсреща ще ми се пули грозно, а налепените отгоре флаеъри- кръпки ще се чудят как така съм се изпарила от нищото. И ще ми е супер, супер добре, защото не ми е добре, и по-добре да си остане така.

На другата сутрин, като се събуди въпросното дворче, даже няма да си спомни, че ме е имало. Лелката по чехли само ще замете парченца от счупени фейски крилца, и ще ги помисли за стъкла от бутилка вино.