Фейските документи са част от фейската идентичност и съществен елемент в иначе разхвърления фейски живот. Фейските документи се вадят в Общината.
Общината е любимо място на Феите. Още от сутринта Феите се вълнуват от срещата с общинарките.
Пред входа на общината едно куче и циганин със светлоотразителна жилетка посрещат Феите. Единият спи под жарките лъчи на сутрешното слънце, а другият пие кафе и оглежда мазно вече потните минувачки.
Феите влизат с усмивка на уста и се нареждат за номерче, следвайки инструкцията на останалите граждани. Те, незнайно защо, не са в така приветливо настроение както Феите.
- За какво са тези номерца?- питат Феите.
- Не знаем.- отговарят лаконично и в хор гражданите.
- А защо чакате тогава?- учудват се Феите. Следва общ озлобен поглед от страна на гражданите и Феите смирено се нареждат на опашката.
След около 243 часа и 69 минути Феите влизат в стаичката да си вземат номерче. Какичката, която раздава номерцата е със силно топирана коса и НАИСТИНА е с рокличка с леопардови мотиви. Макар и млада, тя е вече се е научила да се държи като истинска достойна общинарка. Тя хладнокръвно обижда гражданите и отбива с псувни всяка оказана гражданска съпротива или натиск. На всеки въпрос се отговаря със скандал и заплаха с охраната (ленив пенсионер с лилави нокти).
- Добър ден!- поздравяват ведро Феите.
- Казвайте!
- Идвам за номерче.
- Ето, 1024.
- А за какво са тези номерца?- осмеляват се да попитат Феите.
- Те определят реда на опашката за подаване на формулярите.
- Това означава ли, че пред мен има 1024 гражданина?- питат Феите.
- Не.
- А какво означава?
- Не знам!- изкрясква какичката.
- Добре...а какви са тези формуляри? Откъде мога да получа формуляр?
- От мен.
- А може ли да ми дадете формуляр?
- Не може.
Феите са объркани.
- Първо трябва да отидете и да платите държавна такса в банката и тогава да дойдете за формуляр, след като отново се наредите на същата опашка.
- А не може ли сега? Отвън гражданите попълват тези формуляри със страдалчески лица, постоянно поправят с коректор и преписват един от друг.- описват Феите напрегнатата обстановка в коридора. Какичката напудря носа си и обяснява, че това е защото гражданите са тъпи. След това изгонва Феите.
Феите напускат общината и отиват да търсят банката. Започва тягостна обиколка из Студентски град. Студентски град е нещо средно между Приморско и Младост 4. Юнското слънце е изгорило и последните останки от желание за висше образование у студентите и те лениво се наливат с бири на сянка пред общежитията. Феите правят няколко жалки опита да питат къде е улица Розарио 8, където се намира банката. В отговор получават подигравка относно шарката на кецовете си, псувня май че на гръцки и предложение да се качат горе в стаята ми, там имам супер яка мастика и съквартирантът ми си е в Добрич до утре.
След около 435 часа изтощителни обиколки из Студентски град Феите Случайно попадат на улица Розарио 8. Там се вие дълга опашка, състояща се от същите граждани от общината. Някои от тях плачат. Има и линейка. Всички попълват платежни нареждания. Държавната такса за талон за МПС е 50 стотинки, а таксата за превод 100 лв. Това причини вече четири колапса, обяснява охранителят на банката пред току що пристигналия екип от Излъжи Ти Ви. Вътре касиерът въвежда данните от попълнените платежни нареждания на компютър с два пръста. Той се казва Иван Иванов и има особен южняшки акцент, докато крещи на гражданите. Обстановката като цяло е сравнима със съдбоносни в исторически апсект битки и военни катаклизми, в които малцина оцеляват. Малцината оцелели се завръщат обратно в общината и се нареждат отначало на опашката за формуляри. Сред тях са и Феите. Те влизат самоуверено с копие от платежните нареждания, бленувайки за очаквания формуляр. Какичката с леопардовата рокля е вече в транс и замеря доста от гражданите със златните си обувки.
- Ето копие от платежното нареждане, а сега ми дайте формуляра!- влизат веднага в общинарски тон Феите.
- Няма.- заявява какичката.
Феите немеят.
- Върнете се, излезте навън и направете 400 копия от платежните нареждания. Тогава ще получите формуляр.
- А Вие тогава ще получите ШАМАР!- не се сдържат Феите.
- Охрана!- изкрясква какичката и мята по Феите останалата златна обувка. Токчето се забива в лявото крило на Феите.
Феите припадат. Идва пенсионерът с лилавите нокти и изнася Феите.
Завеса.
вторник, 15 юни 2010 г.
понеделник, 31 май 2010 г.
Любов за цял живот в 1280
- Добър вечер, до пресечката на Мастика 8 и Голяма Поморийска 32?- мятат се задъхани Феите в първото срещнато 1280.
- Добър вечер, нема проблеми. К’кво има там? Кат Ви видех как търчите към таксито, помислих, че некой Ви гони...Викам, дай да спра на момичето, че го преследват.- ръмжи Бакшишът отпред.
- Ааа, хаха, не, никой не ме гони. Аз гоня някого. Тогава човек тича още по-бързо.- смеят се мъдро Феите.
- Лелее, к'ви времена настанаха, жените да гонят мъжете! Е к’во е тва бе! – Бакшишът посръбва възмутено от домашната ракийка изпод седалката.
- Емии..ето, тва е. К’во да се прави.. много са зле мъжете.- измрънкват Феите.
- По мое време, аз тря’аше да я гоня жената, да я баламосвам, тя се дърпа, аз се пра’я на идиот...с’а кво станá...мацки като тебе да тичат подир мъжете...сега да бех млад, да тичат и подир мене... - замечтано превключва на трета Бакшишът и пак посяга към ракийцата.
- Еми да, ама днешните мъже са мега-злета, въртят номерца и се правят на интересни, освен тва ги мързи да се мръднат, след като веднъж са решили, че са те спечелили.- заявяват Феите.
- Брееей...кво да ти кажа, момиче...аз така тичáх подир мойта жена, навремето, викам, ей тва е жената...голема любов голема работа...месеци наред спя пиян под прозореца й, тя се се дърпá...накрая се оженихме...и така.
- И сега какво, щастлив семеен живот?- повдигат вежда подозрително Феите.
- Аа, ми...к'во да ти кажа..ти на колко си години?
- На 1028.- отговорят откровено Феите.
- Ааа, ти си вече на 1000 години, мога да ти кажа...че викам, ако си некоя млада, да не ти ги говорим тия неща...Нема такова нещо, момиче, един мъж с една жена и обратно...нема в живота... и аз е така кат бех на твоите години, и викам...е тва е любовта, жената, цел живот ше съм й верен...то една коса, едно тяло, една здрава, млада....ама после... се оженихме и ...едно след друго децата...тя взе все повече като майка си да става....една такава все мрънка..все иска внимание....все нещо недоволна...пиел съм...цел живот ли такси ше карам...викам, ми такси ше карам ма...иначе само тръби ли да опра’ям, с тоя техникум...и после се почнá...карáх там автобуси из Европа до Германия...и по пътя, къде сръбкиня, къде украинка...все по мотелите...такива работи...прибирам се, жената и нея я няма...спрех да я питам къде е...нейна работа...кат не се гониме, нема и да се фанаме, ХАХАХА.- смее се гръмко Бакшишът и профучава на оранжево.
- Мхм, - измрънкват Феите.
- Един ден, викам на жената, слизам до мазето да претакам зелето и се връщам.. ма е така как съм по потник и анцуг. Слизам в мазето, там срещнáх Зулумов от четвъртия етаж...вика...кво зеле ше претакаш бе, дай да идем да ударим по едно. Викам, дай, аре. И като се почнáхме, едно, две, пет, колко ударихме, три дена не се прибрах при жената. Връщам се на третия ден, тя реве. Що ревеш ма? Как що рева, къде ходиш...реве та се къса. Викам, напих се с със Зулумов. Не ми верва. Викам, ако искаш вервай. Кат не ми верваш, верно ше зема да те лъжа. И тогава почнáх. До тоя случай, все съм й бил верен на жената. Ама кат нема доверие, почват да се лъжат хората, момиче.
- Мхм.
- Айде, 5и 20, стигнáхме.
- Мхм.
- Аре, дай 6 кинта и бегай, и стига търча подир калъфите...Нема тръпка за цел живот, момиче. Глей си интереса и не се излагай, на 1000 години си.
Кво друго да направят Феите, освен да дадат 6 кинта, да кажат „Мхм” и да бегат да се излагат?
- Добър вечер, нема проблеми. К’кво има там? Кат Ви видех как търчите към таксито, помислих, че некой Ви гони...Викам, дай да спра на момичето, че го преследват.- ръмжи Бакшишът отпред.
- Ааа, хаха, не, никой не ме гони. Аз гоня някого. Тогава човек тича още по-бързо.- смеят се мъдро Феите.
- Лелее, к'ви времена настанаха, жените да гонят мъжете! Е к’во е тва бе! – Бакшишът посръбва възмутено от домашната ракийка изпод седалката.
- Емии..ето, тва е. К’во да се прави.. много са зле мъжете.- измрънкват Феите.
- По мое време, аз тря’аше да я гоня жената, да я баламосвам, тя се дърпа, аз се пра’я на идиот...с’а кво станá...мацки като тебе да тичат подир мъжете...сега да бех млад, да тичат и подир мене... - замечтано превключва на трета Бакшишът и пак посяга към ракийцата.
- Еми да, ама днешните мъже са мега-злета, въртят номерца и се правят на интересни, освен тва ги мързи да се мръднат, след като веднъж са решили, че са те спечелили.- заявяват Феите.
- Брееей...кво да ти кажа, момиче...аз така тичáх подир мойта жена, навремето, викам, ей тва е жената...голема любов голема работа...месеци наред спя пиян под прозореца й, тя се се дърпá...накрая се оженихме...и така.
- И сега какво, щастлив семеен живот?- повдигат вежда подозрително Феите.
- Аа, ми...к'во да ти кажа..ти на колко си години?
- На 1028.- отговорят откровено Феите.
- Ааа, ти си вече на 1000 години, мога да ти кажа...че викам, ако си некоя млада, да не ти ги говорим тия неща...Нема такова нещо, момиче, един мъж с една жена и обратно...нема в живота... и аз е така кат бех на твоите години, и викам...е тва е любовта, жената, цел живот ше съм й верен...то една коса, едно тяло, една здрава, млада....ама после... се оженихме и ...едно след друго децата...тя взе все повече като майка си да става....една такава все мрънка..все иска внимание....все нещо недоволна...пиел съм...цел живот ли такси ше карам...викам, ми такси ше карам ма...иначе само тръби ли да опра’ям, с тоя техникум...и после се почнá...карáх там автобуси из Европа до Германия...и по пътя, къде сръбкиня, къде украинка...все по мотелите...такива работи...прибирам се, жената и нея я няма...спрех да я питам къде е...нейна работа...кат не се гониме, нема и да се фанаме, ХАХАХА.- смее се гръмко Бакшишът и профучава на оранжево.
- Мхм, - измрънкват Феите.
- Един ден, викам на жената, слизам до мазето да претакам зелето и се връщам.. ма е така как съм по потник и анцуг. Слизам в мазето, там срещнáх Зулумов от четвъртия етаж...вика...кво зеле ше претакаш бе, дай да идем да ударим по едно. Викам, дай, аре. И като се почнáхме, едно, две, пет, колко ударихме, три дена не се прибрах при жената. Връщам се на третия ден, тя реве. Що ревеш ма? Как що рева, къде ходиш...реве та се къса. Викам, напих се с със Зулумов. Не ми верва. Викам, ако искаш вервай. Кат не ми верваш, верно ше зема да те лъжа. И тогава почнáх. До тоя случай, все съм й бил верен на жената. Ама кат нема доверие, почват да се лъжат хората, момиче.
- Мхм.
- Айде, 5и 20, стигнáхме.
- Мхм.
- Аре, дай 6 кинта и бегай, и стига търча подир калъфите...Нема тръпка за цел живот, момиче. Глей си интереса и не се излагай, на 1000 години си.
Кво друго да направят Феите, освен да дадат 6 кинта, да кажат „Мхм” и да бегат да се излагат?
четвъртък, 20 май 2010 г.
Гръмоотвод
Вися си лениво в офиса и се чудя, какво ще стане ако я питам колко често прави секс с мъжа си. Бих я питала не защото толкова ме интересува, ами само за да й видя изражението при този въпрос. Несъзнателно се усмихвам само като си го представя. Палавото ми въображение дори ми дава мъъъъъъничко смелост, ама бързо се отказвам, понеже е бременна. Секунда след това ме обзема разяждащо чувство на вина, че седя на монитор и половина разстояние от нея и пиша ебати глупостите.
Тя сигурно е представителна извадка на половината жени в офиса, в града, в света въобще, така че няма нужда да питам точно нея. Веси. С подредения живот с подредени документи, с подредена последователност на чувства, мисли и действия. Университет- сигурна работа в добра фирма- стабилен годеник-и ето сега детето. Всичко по план, в идеална детеродна възраст на 28. Радвала се е на редовен цикъл и добро здраве. С розови чорапи и обувки от Пиротска.
Защо не си призная, че й завиждам и си мечтая за нейната стабилност, вместо като една жалка лигла да изопачавам уютния й живот? Това е гадно. Веси дори е печена. Веси не е виновна, че аз съм почти колкото нея на години, но изглеждам на 16 и се държа като на 5. Веси не е виновна, че докато тя спи в ипотекираната си гарсониера, аз повръщам на Седмочисленици. Нито пък, че на 27 години още не съм се научила да се лиша от Едното за сметка на Другото, които и да са те. Веси не страда от синдрома „искам- от всичко-по много- и то сега”. Веси живее в равносие и душевен мир, без да е гръмоотвод, привличащ мълнии, бедствия, урагани, вулкани, облаци от прах и недоразумения, душевни земетресения и хиперсблъсъци, които да си причинява сама. Без да хвърля след себе си останки от колебания и объркани хленчения.
Всъщност, дълбоко в себе си ние сигурно много си приличаме. Просто аз правя жалки опити да живея в две схеми, а тя е имала смелостта да избере едната. В която в крайна сметка свършваме всички.
Амин.
Тя сигурно е представителна извадка на половината жени в офиса, в града, в света въобще, така че няма нужда да питам точно нея. Веси. С подредения живот с подредени документи, с подредена последователност на чувства, мисли и действия. Университет- сигурна работа в добра фирма- стабилен годеник-и ето сега детето. Всичко по план, в идеална детеродна възраст на 28. Радвала се е на редовен цикъл и добро здраве. С розови чорапи и обувки от Пиротска.
Защо не си призная, че й завиждам и си мечтая за нейната стабилност, вместо като една жалка лигла да изопачавам уютния й живот? Това е гадно. Веси дори е печена. Веси не е виновна, че аз съм почти колкото нея на години, но изглеждам на 16 и се държа като на 5. Веси не е виновна, че докато тя спи в ипотекираната си гарсониера, аз повръщам на Седмочисленици. Нито пък, че на 27 години още не съм се научила да се лиша от Едното за сметка на Другото, които и да са те. Веси не страда от синдрома „искам- от всичко-по много- и то сега”. Веси живее в равносие и душевен мир, без да е гръмоотвод, привличащ мълнии, бедствия, урагани, вулкани, облаци от прах и недоразумения, душевни земетресения и хиперсблъсъци, които да си причинява сама. Без да хвърля след себе си останки от колебания и объркани хленчения.
Всъщност, дълбоко в себе си ние сигурно много си приличаме. Просто аз правя жалки опити да живея в две схеми, а тя е имала смелостта да избере едната. В която в крайна сметка свършваме всички.
Амин.
Абонамент за:
Публикации (Atom)