Просто Мария

Как ви звучи човек, който има билет за Стинг на черно за 20 лв., и доброволно излиза да си купи официален за 80? Или който след двучасови инструкции успява да плати 50лв. за такси от летището до центъра? Въпросното лице е кривогледо, криво, изкривено, и като цяло е една своеобразна кривина. Позволете ми да ви представя: Мария Луиза.
Мария Луиза е прекият ръководител на Феите. Мария Луиза е чудовище. Мария Луиза е симбиоза между торбалан, смъртта с коса в ръка и муха лайнарка. Тя има едно положително качество- намира се на около 3000 км от Феите.

Когато Феите разбраха, че Мария Луиза ще идва в България за една седмица, все още не предполагаха какво ги очаква.

Ето как протече тази незабравима седмица.


Ден 1- Мария Луиза каца на летище София

"Ще ми обясниш ли как да стигна до летището и колко струва едно такси до хотела на Черковна?”
Феите се заемат с подробен инструктаж. Мария Луиза е обучена да игнорира заговарящи я съмнителни субекти и да ползва само такси ОК СУПЕРТРАНС. Инструктажът по обективни причини е проведен два пъти.

Няколко часа по-късно Мария Луиза с видимо притеснен тон звъни на Феите.
- Пътувам вече около 20 минути и сметката е 20лв. Това нормално ли е?
След кратък разговор с шофьора, возещ на тарифен план 1.30лв. на милиметър става ясно, че Мария Луиза се намира в другия край на града поради грешно произнасяне на името на хотела. Следва скандал от нейна страна как така може шофьорът не е разбрал суперясната й немско изразено дикция. „Да, да така е, Мария Луиза, наистина произнасяш името на хотела ясно и отчетливо. Не се притеснявай, и до скоро”.

Мария Луиза пристига в офиса бясна. Настоява веднага да бъде преместена в друг хотел поради изключителни неудобства. Улицата е много шумна. Спешно трябва Феите да я придружат до аптеката за да си купи Мария Луиза тапи за уши. Мария Луиза избира тапите около 45 минути. След като най-сетне е готова, се връщаме за да ги смени все пак с тези от восък а не от силикон. И защо продавачът не проявява търпение!

Мария Луиза настоява Феите да останат за вечеря, но Феите измислят набързо един семеемен рожден ден и офейкват в Борисовата.
Алелуя!




Ден 2- Концертът на Стинг


- Добро утро, Мария Луиза, добре ли спа, почина ли си?- Феите се мазнят въпреки и скрената омраза в иначе русото им сърце.
- Ужасно! Камионите по Черковна тракаха с пълна сила, а завесите бяха така прозрачни, че светлината от уличните лампи пронизваше очите ми!
И без това си кривогледа, помислят си Феите, но прилагат набързо няколко дихателни техники и успяват да замълчат.
- Къде ще обядваме? Искам типичен български обяд!- заповядва Мария Луиза.
- Разбира се, ще се погрижа, ще запазя маса!-мазнят се Феите.
- Добре, но наблизо, защото съм адски заета!- Мария Луиза винаги е адски заета.
- Разбира се!- мазнят се Феите.
В уречения за обяд час Мария Луиза е в екстремно важен конферентен разговор. След 15 часа разговорът приключва и Мария Луиза е готова да обядва.
В ресторанта Мария Луиза настоява Феите да преведат абсолютно цялото меню на английски, немски и хинди (последното за всеки случай, за упражнение). След неколкократни нервни срива и по-задълбочени дихателни техники, Феите приключват с кулинарната лингвистика. Мария Луиза решава, че иска таратор и кюфтета. Феите поръчват.
- А ти какво си поръча?- пита Мария Луиза Феите.
- Винен кебап.
- Какво беше това?
Следват тричасови обяснения в детайли.
- Искам и аз винен кебап- обявява Мария Луиза- отиди да смениш поръчката.
- Разбира се! А искаш ли и филийка хляб, Мария Луиза?- мазнят се Феите.
- Не, не искам никакъв хляб!

Феите отиват при сервитьорката да сменят поръчката. Вроденият фейски страх от сервитьорки, майстори и обущари бледнее пред заплахата Мария Луиза да не получи винен кебап. Феите смело пристъпват и сменят поръчката.
- Не може, маркирано е!- заявява пренебрежително сервитьорката.
- За госпожата ето там е- Феите посочват Мария Луиза.
Сервитьорката поглежда към кривогледата Мария Луиза, от чиито мигли струят огън и жупел. Само с един поглед Мария Луиза превръща вратната пържола на човека от съседната маса в пепел и останки. Сссс, прави езикът й, а устата й се изкривява в зловеща усмивка.
- Няма проблем, ще сменим поръчката- потреперва сервитьорката.

След няколко секунди блюдата пристигат. Мария Луиза се нахвърля ожесточено върху трапезата. Поглъща таратора за секунди и унищожава и двете пречени филийки на Феите за по-малко от минута. След малко обядът е приключил.
- Беше доста мазно и сухо- оплаква се Мария Луиза, след като е погълнала всичко.
- Мазно и сухо, да- съгласяват се Феите. Дихателните техники вече са от ниво „Най-напреднали”.
- Какво ще правим довечера? Видях, че има концерт на Стинг. Искам да отида!
- Добре, ще направя всичко възможно, но билетите в последния момент може да са към 100лв.-мазнят се Феите.
- Това е много скъпо! Ще отидем на място и ако не намерим евтини билети, няма да ходим на концерт, а на вечеря.

Речено-сторено.

Феите осигуряват специална каляска-лимузина-ламборджини-хикс игрек 865-такси, което да закара Мария Луиза до Герена. Мария Луиза е екстремно заета и закъснява с половин час.
Накрая Феите пристигат на концерта пред припадък.
- По-бързо, билети, скоро сигурно ще започне!- стресира Мария Луиза, която е за пръв път на концерт в България.
Феите в транс се отправят към един от служителите.
– Извинете, откъде мога да купя билети?
Служителят поглежда подозрително Феите.
- Последвайте ме.
Служителят завежда Феите зад един параван и казва:
- Срещу 20 лв. ще ви вкарам на концерта.
Феите са в шок. Детската им мечта да влязат на черно на концерт се сбъдва пред очите им. Ще гледат Стинг и Софийската филхармония за 20лв! В еуфория Феите плащат на служителя и се връщат при Мария Луиза, горди от постижението си.
- Готово! Ще струва по 10 евро на човек!- заявяват доволно Феите.
Мария Луиза поглежда тъпо, пребледнява, и с треперещи пръсти вади една двайсетачка. Докато се осъзнаят, Феите с Мария Луиза в съпровод изпреварват една опашка съвестни граждани с билети по 120 лв. и се вмъкват на стадиона. Оле!
Междувременно изражението на Мария Луиза се променя неколкократно. В момента тя представлява нещо средно между паникьосан сериен убиец и измамен германец на Слънчев бряг. Тя гледа Феите сякаш са предизвикали събитията от 11 септември и аварията в Япония наведнъж. След около пет минути блокаж Мария Луиза заявява:
- Аз си тръгвам.
Феите млъкват. Призовават на помощ всички богове от Олимп да разтворят земята да погълне Феите. Дихателните техники вече действат като да дадеш джойнт на пристрастен към хероина. След няколко секунди Джейгурудей Феите промълвяват:
- З а щ о, Мария Луиза?
- Това е нелегално. Не може да стоим така тук за 20 лв. Това е опасно. Не искам да се забърквам в нелегални неща. Аз съм човек на закона, това е опасно и безотговорно. И ти трябва да го знаеш! Тръгвам си!
Мария Луиза вече се запътва към сцената, въобразявайки си, че натам е изходът/Мария Луиза има основни проблеми с ориентацията/.
- Почакай, Мария Луиза! Няма страшно! Всичко ще бъде наред! Ние сме на сигурно място!

Междувременно Стинг излиза със Софийската филхармония, прожекторите угасват, стадионът потъва в мека музика, дребните светлинки от панелките блещукат в лятна романтика.

Мария Луиза дава стопроцентов игнор на тази уникална обстановка и тича панически във всички посоки. Феите тичат след нея и псуват на унгарски.
- Мария Луиза, не може ли да останем поне за началото! Чуй, Desert Rose!- Феите почти плачат.
- Не, искам да си ходя! Поръчай ми такси! Опасно е!- Мария Луиза вече звучи зловещо. Сигурно и Расколников не е страдал от такива угризения като горката Мария Луиза в момента.
- Добре, Мария Луиза. Ще викна веднага такси.- Феите вече осъзнават безнадеждността на ситуацията.
В момента, в който таксито е отпред, Мария Луиза поглежда сцената, поглежда Феите, поглежда таксито, и казва:
- Хм, всъщност, аз искам да остана. Излизам да си купя официален билет. Откажи таксито.

Сцената се завърта пред очите на Феите. Стинг се преобръща, звуците се размазват, ушите на Феите пищят, главата им пулсира, ръцете им треперят. Феите изпадат в безсъзнание.


Ден 3

Феите се събуждат в рая. Наоколо е синьо и зелено, морето трепти под парещото слънце, гларусите кръжат и пеят в слънчевото небе, лъчите златно галят косите на Феите. До тях кротко стои студено мохито и зелена цигарка. Феите се протягат и оглеждат. Пълно е със слънчеви приказни герои. Усмивка озарява лицето на Феите.
Изведнъж, точно преди прекрасен приказен герой да запали цигарката на Феите, се чува добре познат истеричен глас:
- Принтерът не работи, спешно трябва да се принтират 450 страници и да се изпратят на майната си!
- Гледай си работата, Мария Луиза- промълвяват тихо Феите и със златна усмивка дръпват първата глътка зелено щастие.

Амин.

69 причини да не отида на работа днес

1.
– Ало, всемогъщи шеф, добро утро. Обаждам се само да предупредя, че днес няма да мога да дойда на работа.
- О, защо, да не си болна?
- Не, просто нямам какво да си облека.
- Какво?
- Нямам какво да си облека, казвам.
- А какво се е случило с дрехите ти?
- Аа, нищо, просто нямам тоалет за днес. Нищо не пасва на днешния ден. Налага се да остана вкъщи. Дочуване. До утре.


2.
– Доброутро, всемогъщи шеф. Извинявам се, но днес няма да успея да дойда на работа.
- Няма проблем, какво става?
- Ами, разбих сърцето на един колега и сега не мога да се появя на работа.
- Как така, това не може да е причина!
- Как да не може! Причина е и то каква! Много основателна дори! Вие разбивали ли сте сърце да знаете какво е, а?
- Но...имаме неотложни задачи.
- Няма неотложни задачи. Човекът е с разбито сърце. Не трябва да ме вижда.
- И кога ще дойдеш на работа?
- Това никой не може да каже. Тогава, когато на човека му мине и когато не му пречи да ме вижда отново. Дочуване.


3.
– Здравейте! За съжаление днес нямам възможност да дойда на работа.
- О, странно. Каква е причината днес?
- Не ми се идва.
- И на мен не ми се идва, но дойдох.
- Ваш проблем.. Дочуване.
- Но...
- Няма но. Като нямам желание, съм непродуктивна и безсмислено да хабя деня си в безпродуктивност. Утре ако ми се идва, ще дойда. Дочуване.


4.
- Здравейте шефе, днес пак няма да мога да дойда.
- Няма проблем, няма нужда да идваш. Днес няма нищо важно.
- Как така няма нищо важно?
- Ами така, днес е спокойно, може да останеш вкъщи.
- Странно...ами тогава...ще взема да дойда. Кой знае- може да изскочи нещо спешно. Тръгвам. До скоро!


5.
– Добро утро, обаждам се най-любезно да предупредя, че днес нямам възможност да дойда на работа.
- Поради каква причина, ако е възможно да попитам?
- Влюбена съм.
- Е и?
- Как е и? Влюбена съм. Това е супер!Знаете ли колко рядко се случва? Трябва да се насладя на усещането пълноценно, а ако дойда на работа, енергията ми ще отиде на вятъра.
- Нещата вече излизат извън контрол! Трябва да дойдеш веднага на работа! Това са неоснователни причини!
- Шефе, Вие явно не сте бил влюбен, щом смятате Любовта, която единствена ще спаси света, за по-маловажна от дребните Ви корпоративни задачки, в които никой не вярва и всички ги вършат от скучно задължение, внушавайки си , че това ги прави важни. Всъщност, само любовта е способна да осмисли живота на човека! Затова моля, не ми пречете да осмислям живота си! Това е мое лично право! Работата не бива да възпрепятства духовното израстване на човека!
Шефът вече е затворил.


Следва продължение и съответна актуализация.

Колко е тъжно да си стар

Старостта е ужасна. Старостта не прощава. Не обещава. Не чака. Не бърза.

Старостта е тъжна гледка, така тъжна като пустата писта на Лале през април или гаснещия плаж на Синеморец през октомври. С тази разлика, че след нея не следва нищо. Не следва поредната пролет или поредното лято. Следва нищо. Следва смърт. Всъщност, никой не знае какво следва.

Пазарувам си безцелно из Била, когато към мен се задава някакъв глас и дребна суха фигурка. Фигурката е облечена със старо тъмносиньо палто и носи изхабено бомбе. Подпира се на малко дървено бастунче и пристъпва неуверено.

-Къде са лимоновите резенки?- пита фигурката. Гласът й идва сякаш изпод земята. Хрипти и стърже едновременно. Вдигам поглед и поглеждам фигурката. Лицето й е скрито зад бледи резки и бръчки, очите й са отдавна угаснали, устните й треперят. Фигурката гледа безпомощно и празно. За момент очите ми се насълзяват. За момент фигурката оживява пред мен. Изведнъж резките се изглаждат, очите светват, бомбето се превръща в готин нов каскет, а палтото в черно яке от мола. Фигурката изведнъж е на 25 и ме гледа надменно-присмехулно. Гледа, сякаш има план за вечерта, сякаш има план за живота, сякаш е на 25 и всичко предстои.

-Ей, мацка, къде са лимоновите резенки бе?- намига ми дяволито фигурката и праща една усмивка.

Неволно се усмихвам. Стоя с празен поглед и гледам фигурката. Превъртам часовника 35 години напред, и виждам собствената си фигурка в същото амплоа. С вехто палто, угаснал поглед, без план за вечерта, без план за следващата пролет. Баси, по-добре да си умрял?

-Къде са лимоновите резенки?- повтаря отново фигурката, сякаш пита за пръв път. Вероятно дори не разпознава, че пита отново мен. Гледам я и сякаш гледам пустото Лале и празния Синеморец едновременно. Толкова ми е тъжно. Толкова ми е празно. Толкова ми е жал. Толкова искам да мога да му дам следващата пролет и следващото лято, толкова искам да го съживя и да го превърна в младост, толкова ме е страх, че всичко това предстои. А мога само да му донеса едни тъпи лимонови резенки.

Старостта е ужасна. Старостта е страх. Самота. Скука. Недовършено лято и безнадеждна пролет. Безмълвно очакване с неочакван край.


Направо не вярвам колко сдухано стана това.