ttttрезви размишления за пиянски истории,
малки признания за Gолеми страхове,
смешни очерци за тъжни случки
и големи повести за малки хора,


родени през скучните следобедни часове в офиса
от русата душа
на една стеснителна вечерна писателка.

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Красотата на живота в Борисовата


Какво сте правили миналия петък късно вечерта? Най-вероятно обичайно сте се взривявали някъде, откривайки уикенда подобаващо. Аз лично бях във Вама Веке-малко селце на границата с Румъния, пред което Смокиня и Градина изглеждат като пенсионерски курорт в Бавария, а безвкусните места като Слънчев Бряг и Луксозенец-като натруфен евтин лунапарк. Наистина уникално място.

Това ще бъде брутално.

Та, в същата петък вечер, която очевидно не се отличава по нищо от миналата и от следващата, докато ние сме празнували красотата на живота без причина, взели, че убили една клошарка в Борисовата. Ей така, докато ние си пием безгрижно, в същата минута убиват някаква мацка, изнасилват я и я душат. Просто си го представете-едни пият, други ги убиват. Simultaneously. Това не е най-бруталното. По-бруталното е, че се случва на място, което ние често избираме, за да празнуваме красотата на живота. Лилиите в парка. Онова зелено-розово място, с онези златни залези със златни бири и късни менти. Онова шарено къснолятно място, където топлите вечери миришат на смях, а от Маймунарника се носи безгрижно реге и мъъъничко коз. Същите тихи мили алейки между Лодки и езерото, които сме изминавали милиони пъти в приятно неадекватно състояние и храстчетата и дърветата са ни приятели, а ние вървим между тях и се усмихваме без причина в 3 през нощта.

Ако това ви звучи познато, официално ви обявявам за клошар-скитник с проблеми с алкохола. Предлагам на момента да си предадете адресната регистрация, ако имате такава, защото вие очевидно сте клошар. И не ми спорете, че пиете от време на време за кеф. Не, вие не признавате, но имате сериозен проблем с алкохола, освен това очевидно сте скитник. И това не е всичко. Като резултат, цялостното ви поведение бие натам, че вие целенасочено се стремите към изнасилване с последица убийство в Борисовата. Ако не дай си боже ви се е паднало в живота да сте красива жена, направо сте си търсили секс с душене с елементи на смърт. Deep throat. Пълна програма.

Много емоция взе да става, а то само заради някакво си убийство. Трябва очевидно да се подходи по друг начин към случилото се, тоест, никак, както се процедира в момента в медийното пространство. Че в България всички генетично се раждат с по една сериозна доза безразличие към всичко, което става по-далече от простряните ми чорапи, е ясно още от турско. Че всички си ходим със стъклените похлупаци на главата и се спасяваме самосиндикално, също е ясно. Толкова ясно, колкото е ясно, че следващата клошарка пак ще е някой от нас. И пак ще е сценарий в стил hardcore sex & submission. И пак ще е на някое приказно софийско кътче рай. Само дето на местопрестъплението няма да пристигне Хорейшо да си махне очилата със специфичното движение, ами Бойко ще порита малко футбол на следващия ден, за да поддържа барбаронския си вид.

Каквото е имало да се казва по темата, се е казало, и всичко е ясно отдавна. И всички повтарят едно и също. И всички го повтарят на сън, защото очевидно всички живеем в състояние на буден сън, понеже всички сме безсмъртни и това никога не може да се случи на нас. Това е също толкова ясно колкото гореописаните факти. Това са нещата от живота. Ние сме безсмъртни, имаме застраховка в главите си, това няма да ни се случи.

Никога, ама никога не ме е обземала такава истинска омраза към някой или нещо, както към цялото абсурдно управление последните четири дни. Понеже Феите попринцип са над нещата, да удостояват управляващите в България с каквото и да било отношение е тотално под достойнството им. Винаги съм ги наказвала с безразличие, защото е ясно, че друго не заслужават. Обаче ей с тоя случай направо ме спечелиха. Евала. Успяха най-накрая да ме накарат да ги намразя. Истински. Всичките до един. Не мисля да правя разлика. Не мисля да категоризирам политици, полицаи, журналисти. Просто е ясно поръчковата журналистика, упътването да се мълчи по случая, понеже Цветанов е на мушка, МВР с тотално неадекватното им поведение по какъвто и да било повод. Че основните функции на една надеждна полиция са превенция и в последствие евентуално санкция от страна на съда, го знае всеки. Превенцията в България очевидно е оксиморон. Относно санкцията и съдебната система, може просто да добавим: “Ние ги хващаме вие ги пускате.“ Да си попремятаме още малко отговорности, забавно е.

Странно е, че омразата ми не е насочена въобще към убиеца. Имам наивна изконна вяра във възмездието и всемирния баланс. Дори ми е малко жал за него. Очевидно не е в ред. Обаче всичките ония останали гнусни нещастници, които покриват случая и които ще оставят всичко така. Така, както са покрити милионите други софийски черни тайни от крайните подлези, изоставените строежи, от потулените сгради, от малките часове. Всичките тия гадове знаят много добре какво се случва. И се грижат добре за това ние да не разбираме. За да продължим да спим, упоени от липса на информираност. Липса на заинтересованост. Липса на жажда за живот, за чуждия, за нашия, за този от утре.

Стига ала бала. Всеки много говори, а никой не дава идея как да се действа. Да имаха хората поне малко хъс да направят един скапан протест в тая Борисова. Протест на клошарите алкохолици. Каквито сме всички. Скитници, каквито сме всички. Пътници, каквито сме всички.

02:10ч. Какво се случва точно в този момент в Борисовата?

вторник, 28 юни 2011 г.

Просто Мария

Как ви звучи човек, който има билет за Стинг на черно за 20 лв., и доброволно излиза да си купи официален за 80? Или който след двучасови инструкции успява да плати 50лв. за такси от летището до центъра? Въпросното лице е кривогледо, криво, изкривено, и като цяло е една своеобразна кривина. Позволете ми да ви представя: Мария Луиза.
Мария Луиза е прекият ръководител на Феите. Мария Луиза е чудовище. Мария Луиза е симбиоза между торбалан, смъртта с коса в ръка и муха лайнарка. Тя има едно положително качество- намира се на около 3000 км от Феите.

Когато Феите разбраха, че Мария Луиза ще идва в България за една седмица, все още не предполагаха какво ги очаква.

Ето как протече тази незабравима седмица.


Ден 1- Мария Луиза каца на летище София


"Ще ми обясниш ли как да стигна до летището и колко струва едно такси до хотела на Черковна?”
Феите се заемат с подробен инструктаж. Мария Луиза е обучена да игнорира заговарящи я съмнителни субекти и да ползва само такси ОК СУПЕРТРАНС. Инструктажът по обективни причини е проведен два пъти.

Няколко часа по-късно Мария Луиза с видимо притеснен тон звъни на Феите.
- Пътувам вече около 20 минути и сметката е 20лв. Това нормално ли е?
След кратък разговор с шофьора, возещ на тарифен план 1.30лв. на милиметър става ясно, че Мария Луиза се намира в другия край на града поради грешно произнасяне на името на хотела. Следва скандал от нейна страна как така може шофьорът не е разбрал суперясната й немско изразено дикция. „Да, да така е, Мария Луиза, наистина произнасяш името на хотела ясно и отчетливо. Не се притеснявай, и до скоро”.

Мария Луиза пристига в офиса бясна. Настоява веднага да бъде преместена в друг хотел поради изключителни неудобства. Улицата е много шумна. Спешно трябва Феите да я придружат до аптеката за да си купи Мария Луиза тапи за уши. Мария Луиза избира тапите около 45 минути. След като най-сетне е готова, се връщаме за да ги смени все пак с тези от восък а не от силикон. И защо продавачът не проявява търпение!

Мария Луиза настоява Феите да останат за вечеря, но Феите измислят набързо един семеемен рожден ден и офейкват в Борисовата.
Алелуя!




Ден 2- Концертът на Стинг



- Добро утро, Мария Луиза, добре ли спа, почина ли си?- Феите се мазнят въпреки и скрената омраза в иначе русото им сърце.
- Ужасно! Камионите по Черковна тракаха с пълна сила, а завесите бяха така прозрачни, че светлината от уличните лампи пронизваше очите ми!
И без това си кривогледа, помислят си Феите, но прилагат набързо няколко дихателни техники и успяват да замълчат.
- Къде ще обядваме? Искам типичен български обяд!- заповядва Мария Луиза.
- Разбира се, ще се погрижа, ще запазя маса!-мазнят се Феите.
- Добре, но наблизо, защото съм адски заета!- Мария Луиза винаги е адски заета.
- Разбира се!- мазнят се Феите.
В уречения за обяд час Мария Луиза е в екстремно важен конферентен разговор. След 15 часа разговорът приключва и Мария Луиза е готова да обядва.
В ресторанта Мария Луиза настоява Феите да преведат абсолютно цялото меню на английски, немски и хинди (последното за всеки случай, за упражнение). След неколкократни нервни срива и по-задълбочени дихателни техники, Феите приключват с кулинарната лингвистика. Мария Луиза решава, че иска таратор и кюфтета. Феите поръчват.
- А ти какво си поръча?- пита Мария Луиза Феите.
- Винен кебап.
- Какво беше това?
Следват тричасови обяснения в детайли.
- Искам и аз винен кебап- обявява Мария Луиза- отиди да смениш поръчката.
- Разбира се! А искаш ли и филийка хляб, Мария Луиза?- мазнят се Феите.
- Не, не искам никакъв хляб!

Феите отиват при сервитьорката да сменят поръчката. Вроденият фейски страх от сервитьорки, майстори и обущари бледнее пред заплахата Мария Луиза да не получи винен кебап. Феите смело пристъпват и сменят поръчката.
- Не може, маркирано е!- заявява пренебрежително сервитьорката.
- За госпожата ето там е- Феите посочват Мария Луиза.
Сервитьорката поглежда към кривогледата Мария Луиза, от чиито мигли струят огън и жупел. Само с един поглед Мария Луиза превръща вратната пържола на човека от съседната маса в пепел и останки. Сссс, прави езикът й, а устата й се изкривява в зловеща усмивка.
- Няма проблем, ще сменим поръчката- потреперва сервитьорката.

След няколко секунди блюдата пристигат. Мария Луиза се нахвърля ожесточено върху трапезата. Поглъща таратора за секунди и унищожава и двете пречени филийки на Феите за по-малко от минута. След малко обядът е приключил.
- Беше доста мазно и сухо- оплаква се Мария Луиза, след като е погълнала всичко.
- Мазно и сухо, да- съгласяват се Феите. Дихателните техники вече са от ниво „Най-напреднали”.
- Какво ще правим довечера? Видях, че има концерт на Стинг. Искам да отида!
- Добре, ще направя всичко възможно, но билетите в последния момент може да са към 100лв.-мазнят се Феите.
- Това е много скъпо! Ще отидем на място и ако не намерим евтини билети, няма да ходим на концерт, а на вечеря.

Речено-сторено.

Феите осигуряват специална каляска-лимузина-ламборджини-хикс игрек 865-такси, което да закара Мария Луиза до Герена. Мария Луиза е екстремно заета и закъснява с половин час.
Накрая Феите пристигат на концерта пред припадък.
- По-бързо, билети, скоро сигурно ще започне!- стресира Мария Луиза, която е за пръв път на концерт в България.
Феите в транс се отправят към един от служителите.
– Извинете, откъде мога да купя билети?
Служителят поглежда подозрително Феите.
- Последвайте ме.
Служителят завежда Феите зад един параван и казва:
- Срещу 20 лв. ще ви вкарам на концерта.
Феите са в шок. Детската им мечта да влязат на черно на концерт се сбъдва пред очите им. Ще гледат Стинг и Софийската филхармония за 20лв! В еуфория Феите плащат на служителя и се връщат при Мария Луиза, горди от постижението си.
- Готово! Ще струва по 10 евро на човек!- заявяват доволно Феите.
Мария Луиза поглежда тъпо, пребледнява, и с треперещи пръсти вади една двайсетачка. Докато се осъзнаят, Феите с Мария Луиза в съпровод изпреварват една опашка съвестни граждани с билети по 120 лв. и се вмъкват на стадиона. Оле!
Междувременно изражението на Мария Луиза се променя неколкократно. В момента тя представлява нещо средно между паникьосан сериен убиец и измамен германец на Слънчев бряг. Тя гледа Феите сякаш са предизвикали събитията от 11 септември и аварията в Япония наведнъж. След около пет минути блокаж Мария Луиза заявява:
- Аз си тръгвам.
Феите млъкват. Призовават на помощ всички богове от Олимп да разтворят земята да погълне Феите. Дихателните техники вече действат като да дадеш джойнт на пристрастен към хероина. След няколко секунди Джейгурудей Феите промълвяват:
- З а щ о, Мария Луиза?
- Това е нелегално. Не може да стоим така тук за 20 лв. Това е опасно. Не искам да се забърквам в нелегални неща. Аз съм човек на закона, това е опасно и безотговорно. И ти трябва да го знаеш! Тръгвам си!
Мария Луиза вече се запътва към сцената, въобразявайки си, че натам е изходът/Мария Луиза има основни проблеми с ориентацията/.
- Почакай, Мария Луиза! Няма страшно! Всичко ще бъде наред! Ние сме на сигурно място!

Междувременно Стинг излиза със Софийската филхармония, прожекторите угасват, стадионът потъва в мека музика, дребните светлинки от панелките блещукат в лятна романтика.

Мария Луиза дава стопроцентов игнор на тази уникална обстановка и тича панически във всички посоки. Феите тичат след нея и псуват на унгарски.
- Мария Луиза, не може ли да останем поне за началото! Чуй, Desert Rose!- Феите почти плачат.
- Не, искам да си ходя! Поръчай ми такси! Опасно е!- Мария Луиза вече звучи зловещо. Сигурно и Расколников не е страдал от такива угризения като горката Мария Луиза в момента.
- Добре, Мария Луиза. Ще викна веднага такси.- Феите вече осъзнават безнадеждността на ситуацията.
В момента, в който таксито е отпред, Мария Луиза поглежда сцената, поглежда Феите, поглежда таксито, и казва:
- Хм, всъщност, аз искам да остана. Излизам да си купя официален билет. Откажи таксито.

Сцената се завърта пред очите на Феите. Стинг се преобръща, звуците се размазват, ушите на Феите пищят, главата им пулсира, ръцете им треперят. Феите изпадат в безсъзнание.


Ден 3

Феите се събуждат в рая. Наоколо е синьо и зелено, морето трепти под парещото слънце, гларусите кръжат и пеят в слънчевото небе, лъчите златно галят косите на Феите. До тях кротко стои студено мохито и зелена цигарка. Феите се протягат и оглеждат. Пълно е със слънчеви приказни герои. Усмивка озарява лицето на Феите.
Изведнъж, точно преди прекрасен приказен герой да запали цигарката на Феите, се чува добре познат истеричен глас:
- Принтерът не работи, спешно трябва да се принтират 450 страници и да се изпратят на майната си!
- Гледай си работата, Мария Луиза- промълвяват тихо Феите и със златна усмивка дръпват първата глътка зелено щастие.

Амин.

петък, 29 април 2011 г.

69 причини да не отида на работа днес

1.
– Ало, всемогъщи шеф, добро утро. Обаждам се само да предупредя, че днес няма да мога да дойда на работа.
- О, защо, да не си болна?
- Не, просто нямам какво да си облека.
- Какво?
- Нямам какво да си облека, казвам.
- А какво се е случило с дрехите ти?
- Аа, нищо, просто нямам тоалет за днес. Нищо не пасва на днешния ден. Налага се да остана вкъщи. Дочуване. До утре.


2.
– Доброутро, всемогъщи шеф. Извинявам се, но днес няма да успея да дойда на работа.
- Няма проблем, какво става?
- Ами, разбих сърцето на един колега и сега не мога да се появя на работа.
- Как така, това не може да е причина!
- Как да не може! Причина е и то каква! Много основателна дори! Вие разбивали ли сте сърце да знаете какво е, а?
- Но...имаме неотложни задачи.
- Няма неотложни задачи. Човекът е с разбито сърце. Не трябва да ме вижда.
- И кога ще дойдеш на работа?
- Това никой не може да каже. Тогава, когато на човека му мине и когато не му пречи да ме вижда отново. Дочуване.


3.
– Здравейте! За съжаление днес нямам възможност да дойда на работа.
- О, странно. Каква е причината днес?
- Не ми се идва.
- И на мен не ми се идва, но дойдох.
- Ваш проблем.. Дочуване.
- Но...
- Няма но. Като нямам желание, съм непродуктивна и безсмислено да хабя деня си в безпродуктивност. Утре ако ми се идва, ще дойда. Дочуване.


4.
- Здравейте шефе, днес пак няма да мога да дойда.
- Няма проблем, няма нужда да идваш. Днес няма нищо важно.
- Как така няма нищо важно?
- Ами така, днес е спокойно, може да останеш вкъщи.
- Странно...ами тогава...ще взема да дойда. Кой знае- може да изскочи нещо спешно. Тръгвам. До скоро!


5.
– Добро утро, обаждам се най-любезно да предупредя, че днес нямам възможност да дойда на работа.
- Поради каква причина, ако е възможно да попитам?
- Влюбена съм.
- Е и?
- Как е и? Влюбена съм. Това е супер!Знаете ли колко рядко се случва? Трябва да се насладя на усещането пълноценно, а ако дойда на работа, енергията ми ще отиде на вятъра.
- Нещата вече излизат извън контрол! Трябва да дойдеш веднага на работа! Това са неоснователни причини!
- Шефе, Вие явно не сте бил влюбен, щом смятате Любовта, която единствена ще спаси света, за по-маловажна от дребните Ви корпоративни задачки, в които никой не вярва и всички ги вършат от скучно задължение, внушавайки си , че това ги прави важни. Всъщност, само любовта е способна да осмисли живота на човека! Затова моля, не ми пречете да осмислям живота си! Това е мое лично право! Работата не бива да възпрепятства духовното израстване на човека!
Шефът вече е затворил.


Следва продължение и съответна актуализация.