Диалог със Света а.к.а. Вали косо

-         - Здравей, Свят!
       Как си? Какво става при теб, нещо ново? Гледам, че валиш. Ама не просто валиш, а валиш косо. Адски ме дразни като валиш така. Напук ли го правиш пак, кажи ми. Аха да тръгна да ти се усмихвам, и ти вземеш, че завалиш. Кому е нужно, кажи ми. Защо? Криво ти е, разбирам. Ама чак пък да валиш. И то косо. Адска тъпня. Вместо да свириш на китара, да пееш на Графа, да пийнеш биричка на Седмочисленици, ти взе, че заваля. И то косо. Защо така бе, Свят? Я си пусни Музичка, пусни си Слънце, пусни си...Любов! Толкова ли е трудно??

-          - Ми не е лесно- отговаря навъсено Светът- К‘ во да си пускам, всички сте толкова зле, не заслужавате, ни Слънце, ни Музичка, ни Любов. Всички сте се свили, едни такива сиви, в палтата си..За какво да ви пея? За какво да ви пускам Слънцето? За какво да ви ужиля с Любов? Вие нито пиете от Слънцето, ние се къпете в Музиката ми, нито живеете от Любовта.  Тия неща не ги давам аз току така, на хора, дето не могат да оценят. Те не са за всеки, а камо ли за вас. Научете се да ги обичате, и тогава ще ви давам повече.

/       /Следва кратка пауза, в която Светът отива да си сипе уиски/

-          - Свят, всички понякога грешим.  Ама защо ни е нужен този кос дъжд сега, той ще ни довърши. Виж, че и без това сме зели-дали. Прати поне малко Слънце преди да се удавим в собствените си капки тъпотии.

-          - Сами сте си ги наляли, пийте ги сега. Пийте както Morcheeba пият кръвта като лимонада. Пък после всички ще сте свежи, готови да бъдете ужилени с мъничко Любов. Осмелете се да се ужилите, нека ви посърби и поболи.  

-          - Аз вече съм уморен и стар- тъжно клати глава Светът и отпива уиски- Надеждата ми беше във вас. А вие се издънихте. Издънихте се от страх, и искахте много от мен. Искахте повече, отколкото ви е нужно, и отколкото мога да ви дам. А ако бяхте взели малкото , което бях готов да ви дам, сега щяхте да сте щастливи. Оправяйте се сега. На вас все не ви стискаше и все не ви стигаше.  И все се мислехте за важни. Да ви видя сега, кални, сиви, стари, бледи. А ви трябваше малко. И ви стигаше малко. Сега..е късно. Късно е да бъдете ужилени... от Любов.

Змийски историйки от архива

 – Натисни МАЗЕ!- избоботва санитарят и Феите с треперещи пръсти натискат Мазе.

Всеки, който е стигал в Пирогов по-далече от потресаващия първи етаж в спешното, може да си представи как изглежда Мазето – нещо средно между бомбено убежище  около ивицата Газа и най-строгия тъмничен затвор в Тайланд.  Там раздават нощниците. Феите получават скъсана нощница с размер ХL и биват изпращани с псувни в Токсикологията.

– Колко трябва да остана? –успяват да попитат Феите.

– Който най-много се пазари, най-дълго остава в Пирогов- усмихва се зловещо санитарят и праща Феите по дяволите, а.к.а в шеста стая в Токсикологията.

24 часа по-рано. Вълшебният Камен бряг. Приказното синьо. Броени минути до Мидената ферма. Откъс от рай, парченце от приказка, малък миг преди зловещото пробождане. Ауу, изпищяват Феите,  и докато се усетят,   змията е успяла да пробие две дупки в ходилото им. Дори не успяха да я видят. Видяха само капчиците бяла отрова, която за секунди изчезна под кожата им.

Няколко часа по-късно в Спешното в Добрич.

– Не може така, госпожа-нарежда докторът с важен добруджански акцент- има си правила тук.

– Но докторе, разберете, моля Ви. И двете предложени от Вас опции са абсурдни- приплакват Феите, докато във вените им се влива ударна доза Урбазон, Селозон, Натриум Глюконикум Цитрикум Аквариуз и елементи от сярна киселина с противозмийски серум.

– Това е положението, избирайте. Или оставате за цял живот в болницата в Добрич, или се подписвате, че доброволно сте се отказали от хоспитализиране в нашата болница и поемате веднага към София с риск да умрете по пътя.

При така създалата се ситуация дори иначе суперрешителните Феи усещат леко затруднение пред избора- да останат цял живот в спешното в Добрич, или да умрат героично по пътя за София от змийско ухапване.

След тричасова дискусия с важния добруджански лекар, при която Феите прилагат заучавани цял живот манипулационни техники при преговори съчетани с военни стратегии при защита и нападение, Феите успяват да убедят непоклатимия доктор да преспят в прекрасната Добричка болница и да поемат към София на другата сутрин.

Речено-сторено. 

Феите биват настанявани в реанимационната зала сами. Чудесно, радват се Феите, и се приготвят как цяла нощ ще говорят по телефона с останалите Феи и приказни герои и ще разказват за приключението. Аха да наберат Феите първия номер, и телефонът се изплъзва изпод абоката им и се разбива на съставните си части из цялата реанимационна. Супеерр, помислят си Феите. Предвид  факта, че са само по бански и нямат и часовник, единственият начин сега да разберат колко е часът, е правейки снимки с фотоапарата.

Междувременно в реанимационната се появяват изключително редки влечуги и насекоми. Изпълзяват изпод инвалидните колички и се събират на малки групички в центъра на стаята.  Феите вече очакват да срещнат там и змията,която ги ухапа преди часове на Камен бряг, кой знае.  Поне не съм сама в реанимационната, успокояват се Феите и заспиват надрусан със змийска отрова и урбазон фейски сън.

Обратно в Пирогов

Условията в токсикологичното отделение в Пирогов напомнят тези на Смокиня и Градина взети заедно. При всички случаи натрупаният опит от къмпингуване се оказва доста полезен за престоя в Пирогов. В шеста стая в момента има две жени, ужилени от пчели, и една с обрив и повишена кръвна захар. Едната ужилена жена говори по телефона със сина си. Звучи като да е за последно.

Дали точно в този момент някой умира в Пирогов?

Иначе прогнозата за морето е цяла седмица слънчево.