Летище София

Понякога, точно в момента преди да се разплачеш (ако въобще плачеш понякога), в главата ти сякаш избухва буря. Надига се някакъв странен шум който бучи в ушите и много бързо обхваща цялата ти глава, преди да излезе под формата на сълзи през ълълчетата на очите. Адски творческо състояние. Безумно креативен момент. Няма как да е скучно, просто е ясно, че нещо ще се случи.

Вътре някъде дълбоко в тебее ти винаги оставаш сам...

Някой ден...

Поредният безуспешен опит  за пролетен ден в Мюнхен. Слънцето от столетия се е отказало да огрее този град с пълния си капацитет, ама нали си е Слънце, и това му е работата, не се отказва, все пак е пролет. Хората са тотално безразлични към жалките му опити да ги огрее, но това не го отказва и то отчаяно се опитва да формира подобие на слънчев следобед. Четвъртък. Предстоят поредните три почивни дни. Да тръгвам или да не тръгвам? Да тръгвам или да не тръгвам? Багажът ми стои смирено  в ъгъла на офиса, хаотично подреден предишната вечер, за всеки случай, ако реша все пак да тръгвам. Да тръгвам или да не тръгвам? Цената на билета е същата, да тръгвам или да не тръгвам?

Три следобяд. В офиса е още по-лениво. Още няколко часа. Има малко време.

Час по-късно. Да тръгвам или да не тръгвам? Температура на въздуха в София, 25°. Температура в Мюнхен, неизвестна. Моя телесна температура, варираща под нулата и над 40, според зависи. Оставам. Разумен избор. Да, план за довечера.

...

-Ало, здравейте, обаждам се за пътуването до Виена...много се извинявам, ще закъснея около...час. Удобно ли е да ме изчакате? Моля?...Да, разбира се, ще пътувам със сигурност, просто бях възпрепятствана в офиса.. А и имаше повреда в метроттттто...да , вече съм на път...блокирали са спиркатататата... Мнного благодаря! Бързамммммм!

Пет следобяд. Претъпкано метро. Хвърчи с бясна скорост към грешния ми избор. Колко е сладко само! Предвкусвам сладката ти горчивина, пореден мой грешен избор! Улалала, дяволчетата в мен се наливат с дайкирита и пеят ритуалните си дяволски песни, които ме правят дяволски щастлива! Още малко...и съм там.

Пътят към Виена е розов залез с примес на предстоящия ми ранен полет. Какво по-вкусно от това  да станеш в 6 за да кацнеш в...10.

10 и 5, петък, летище София. Самолетът от Виена току що кацна на летище София. Температурата на въздуха е 22°, времето е ясно,  местно време 10 часа и 5 минути. В самолета на слизане Airberlin пускат Щраус. За успокояване на празнуващите дяволчета. Те ще изкарат взривяващ уикенд.

Летище София.  Април.

Диалог със Света а.к.а. Вали косо

-         - Здравей, Свят!
       Как си? Какво става при теб, нещо ново? Гледам, че валиш. Ама не просто валиш, а валиш косо. Адски ме дразни като валиш така. Напук ли го правиш пак, кажи ми. Аха да тръгна да ти се усмихвам, и ти вземеш, че завалиш. Кому е нужно, кажи ми. Защо? Криво ти е, разбирам. Ама чак пък да валиш. И то косо. Адска тъпня. Вместо да свириш на китара, да пееш на Графа, да пийнеш биричка на Седмочисленици, ти взе, че заваля. И то косо. Защо така бе, Свят? Я си пусни Музичка, пусни си Слънце, пусни си...Любов! Толкова ли е трудно??

-          - Ми не е лесно- отговаря навъсено Светът- К‘ во да си пускам, всички сте толкова зле, не заслужавате, ни Слънце, ни Музичка, ни Любов. Всички сте се свили, едни такива сиви, в палтата си..За какво да ви пея? За какво да ви пускам Слънцето? За какво да ви ужиля с Любов? Вие нито пиете от Слънцето, ние се къпете в Музиката ми, нито живеете от Любовта.  Тия неща не ги давам аз току така, на хора, дето не могат да оценят. Те не са за всеки, а камо ли за вас. Научете се да ги обичате, и тогава ще ви давам повече.

/       /Следва кратка пауза, в която Светът отива да си сипе уиски/

-          - Свят, всички понякога грешим.  Ама защо ни е нужен този кос дъжд сега, той ще ни довърши. Виж, че и без това сме зели-дали. Прати поне малко Слънце преди да се удавим в собствените си капки тъпотии.

-          - Сами сте си ги наляли, пийте ги сега. Пийте както Morcheeba пият кръвта като лимонада. Пък после всички ще сте свежи, готови да бъдете ужилени с мъничко Любов. Осмелете се да се ужилите, нека ви посърби и поболи.  

-          - Аз вече съм уморен и стар- тъжно клати глава Светът и отпива уиски- Надеждата ми беше във вас. А вие се издънихте. Издънихте се от страх, и искахте много от мен. Искахте повече, отколкото ви е нужно, и отколкото мога да ви дам. А ако бяхте взели малкото , което бях готов да ви дам, сега щяхте да сте щастливи. Оправяйте се сега. На вас все не ви стискаше и все не ви стигаше.  И все се мислехте за важни. Да ви видя сега, кални, сиви, стари, бледи. А ви трябваше малко. И ви стигаше малко. Сега..е късно. Късно е да бъдете ужилени... от Любов.

Змийски историйки от архива

 – Натисни МАЗЕ!- избоботва санитарят и Феите с треперещи пръсти натискат Мазе.

Всеки, който е стигал в Пирогов по-далече от потресаващия първи етаж в спешното, може да си представи как изглежда Мазето – нещо средно между бомбено убежище  около ивицата Газа и най-строгия тъмничен затвор в Тайланд.  Там раздават нощниците. Феите получават скъсана нощница с размер ХL и биват изпращани с псувни в Токсикологията.

– Колко трябва да остана? –успяват да попитат Феите.

– Който най-много се пазари, най-дълго остава в Пирогов- усмихва се зловещо санитарят и праща Феите по дяволите, а.к.а в шеста стая в Токсикологията.

24 часа по-рано. Вълшебният Камен бряг. Приказното синьо. Броени минути до Мидената ферма. Откъс от рай, парченце от приказка, малък миг преди зловещото пробождане. Ауу, изпищяват Феите,  и докато се усетят,   змията е успяла да пробие две дупки в ходилото им. Дори не успяха да я видят. Видяха само капчиците бяла отрова, която за секунди изчезна под кожата им.

Няколко часа по-късно в Спешното в Добрич.

– Не може така, госпожа-нарежда докторът с важен добруджански акцент- има си правила тук.

– Но докторе, разберете, моля Ви. И двете предложени от Вас опции са абсурдни- приплакват Феите, докато във вените им се влива ударна доза Урбазон, Селозон, Натриум Глюконикум Цитрикум Аквариуз и елементи от сярна киселина с противозмийски серум.

– Това е положението, избирайте. Или оставате за цял живот в болницата в Добрич, или се подписвате, че доброволно сте се отказали от хоспитализиране в нашата болница и поемате веднага към София с риск да умрете по пътя.

При така създалата се ситуация дори иначе суперрешителните Феи усещат леко затруднение пред избора- да останат цял живот в спешното в Добрич, или да умрат героично по пътя за София от змийско ухапване.

След тричасова дискусия с важния добруджански лекар, при която Феите прилагат заучавани цял живот манипулационни техники при преговори съчетани с военни стратегии при защита и нападение, Феите успяват да убедят непоклатимия доктор да преспят в прекрасната Добричка болница и да поемат към София на другата сутрин.

Речено-сторено. 

Феите биват настанявани в реанимационната зала сами. Чудесно, радват се Феите, и се приготвят как цяла нощ ще говорят по телефона с останалите Феи и приказни герои и ще разказват за приключението. Аха да наберат Феите първия номер, и телефонът се изплъзва изпод абоката им и се разбива на съставните си части из цялата реанимационна. Супеерр, помислят си Феите. Предвид  факта, че са само по бански и нямат и часовник, единственият начин сега да разберат колко е часът, е правейки снимки с фотоапарата.

Междувременно в реанимационната се появяват изключително редки влечуги и насекоми. Изпълзяват изпод инвалидните колички и се събират на малки групички в центъра на стаята.  Феите вече очакват да срещнат там и змията,която ги ухапа преди часове на Камен бряг, кой знае.  Поне не съм сама в реанимационната, успокояват се Феите и заспиват надрусан със змийска отрова и урбазон фейски сън.

Обратно в Пирогов

Условията в токсикологичното отделение в Пирогов напомнят тези на Смокиня и Градина взети заедно. При всички случаи натрупаният опит от къмпингуване се оказва доста полезен за престоя в Пирогов. В шеста стая в момента има две жени, ужилени от пчели, и една с обрив и повишена кръвна захар. Едната ужилена жена говори по телефона със сина си. Звучи като да е за последно.

Дали точно в този момент някой умира в Пирогов?

Иначе прогнозата за морето е цяла седмица слънчево.