Любовно...и още как!

На следващата сутрин я гледах много дълго. Записвах лицето й, осанката й, запомнях косата и устните й, нежната извивка на очите й. Тя спеше под звуците на свежа утринна светлина, обливаща нищо неподозираща цялата стая.

Запомнях ръцете й, ноктите й, пръстите й, така, както се запомня за последно. Така, както запомняш нещо, което никога няма да забравиш. Запомнях огъня в косите й, който ме изпепеляваше докато съм я гледал отгоре. Запомнях тихата гънка на китката й, докато съм държал малката й ръка в парковете. Записвах лъжите й, глупостта й, наглостта й, маскираната й невинност, счупената й любов.

Запомнях всичко.

Така, както се запомня нещо, което никога няма да забравиш.

Ах ти горчива чаша любов, защо ме остави да пия толкова от теб, защо ме остави да те изпия до дъно и после ме удави? Защо ми се услаждаше така в началото и после ме накара да горча? Защо, горчива чашо любов, изпи силите, достойнството, гордостта ми, и ме остави да преглътна? Да преглъщам отново и отново всички капки на горчилката, която тя ми поднасяше всеки ден, да пия до дъно, омаян, замаян, зашеметен и жаден, ненаситен и щастлив, изгубен, още и още, месеци, години наред...нощи и дни, зими и лета, летни коктейли, зимни чайове любов...горчиви кафета любов, омайни капки от еликсира на щастието...Тя ми ги поднасяше, усмихната, с блестящи очи, и аз пиех от тях, а те горчаха...Аз ги поглъщах с горчива наслада, наред с достойнството си, гордостта си, младостта си, и те също горчаха.

И после отново, и отново, щастлив и замаян, пиех до дъно, и знаех, че след всяка следваща чаша преглъщам още веднъж...

Гледах я дълго. Запомнях я дълго. Тя спеше като всяка друга сутрин. С детска усмивка. С коварна лъжа. Пазейки всичко в бръчките около очите и старостта на дните.  Обичах я дълго. Запомнях я дълго. Така, както се запомня незабравимото. И ми беше тъжно, и ми беше жално, и ми беше горчиво само за едно- защото знаех, че и нея...ще забравя.

Превод: да се чете като: обичам те, но е по-добре да ме оставиш,защото чупя сърцето ти на малки стъкълца и ги събирам в чашка. Ако я изпиеш, ще се порежеш.

Летище София

Понякога, точно в момента преди да се разплачеш (ако въобще плачеш понякога), в главата ти сякаш избухва буря. Надига се някакъв странен шум който бучи в ушите и много бързо обхваща цялата ти глава, преди да излезе под формата на сълзи през ълълчетата на очите. Адски творческо състояние. Безумно креативен момент. Няма как да е скучно, просто е ясно, че нещо ще се случи.

Вътре някъде дълбоко в тебее ти винаги оставаш сам...

Някой ден...

Поредният безуспешен опит  за пролетен ден в Мюнхен. Слънцето от столетия се е отказало да огрее този град с пълния си капацитет, ама нали си е Слънце, и това му е работата, не се отказва, все пак е пролет. Хората са тотално безразлични към жалките му опити да ги огрее, но това не го отказва и то отчаяно се опитва да формира подобие на слънчев следобед. Четвъртък. Предстоят поредните три почивни дни. Да тръгвам или да не тръгвам? Да тръгвам или да не тръгвам? Багажът ми стои смирено  в ъгъла на офиса, хаотично подреден предишната вечер, за всеки случай, ако реша все пак да тръгвам. Да тръгвам или да не тръгвам? Цената на билета е същата, да тръгвам или да не тръгвам?

Три следобяд. В офиса е още по-лениво. Още няколко часа. Има малко време.

Час по-късно. Да тръгвам или да не тръгвам? Температура на въздуха в София, 25°. Температура в Мюнхен, неизвестна. Моя телесна температура, варираща под нулата и над 40, според зависи. Оставам. Разумен избор. Да, план за довечера.

...

-Ало, здравейте, обаждам се за пътуването до Виена...много се извинявам, ще закъснея около...час. Удобно ли е да ме изчакате? Моля?...Да, разбира се, ще пътувам със сигурност, просто бях възпрепятствана в офиса.. А и имаше повреда в метроттттто...да , вече съм на път...блокирали са спиркатататата... Мнного благодаря! Бързамммммм!

Пет следобяд. Претъпкано метро. Хвърчи с бясна скорост към грешния ми избор. Колко е сладко само! Предвкусвам сладката ти горчивина, пореден мой грешен избор! Улалала, дяволчетата в мен се наливат с дайкирита и пеят ритуалните си дяволски песни, които ме правят дяволски щастлива! Още малко...и съм там.

Пътят към Виена е розов залез с примес на предстоящия ми ранен полет. Какво по-вкусно от това  да станеш в 6 за да кацнеш в...10.

10 и 5, петък, летище София. Самолетът от Виена току що кацна на летище София. Температурата на въздуха е 22°, времето е ясно,  местно време 10 часа и 5 минути. В самолета на слизане Airberlin пускат Щраус. За успокояване на празнуващите дяволчета. Те ще изкарат взривяващ уикенд.

Летище София.  Април.

Диалог със Света а.к.а. Вали косо

-         - Здравей, Свят!
       Как си? Какво става при теб, нещо ново? Гледам, че валиш. Ама не просто валиш, а валиш косо. Адски ме дразни като валиш така. Напук ли го правиш пак, кажи ми. Аха да тръгна да ти се усмихвам, и ти вземеш, че завалиш. Кому е нужно, кажи ми. Защо? Криво ти е, разбирам. Ама чак пък да валиш. И то косо. Адска тъпня. Вместо да свириш на китара, да пееш на Графа, да пийнеш биричка на Седмочисленици, ти взе, че заваля. И то косо. Защо така бе, Свят? Я си пусни Музичка, пусни си Слънце, пусни си...Любов! Толкова ли е трудно??

-          - Ми не е лесно- отговаря навъсено Светът- К‘ во да си пускам, всички сте толкова зле, не заслужавате, ни Слънце, ни Музичка, ни Любов. Всички сте се свили, едни такива сиви, в палтата си..За какво да ви пея? За какво да ви пускам Слънцето? За какво да ви ужиля с Любов? Вие нито пиете от Слънцето, ние се къпете в Музиката ми, нито живеете от Любовта.  Тия неща не ги давам аз току така, на хора, дето не могат да оценят. Те не са за всеки, а камо ли за вас. Научете се да ги обичате, и тогава ще ви давам повече.

/       /Следва кратка пауза, в която Светът отива да си сипе уиски/

-          - Свят, всички понякога грешим.  Ама защо ни е нужен този кос дъжд сега, той ще ни довърши. Виж, че и без това сме зели-дали. Прати поне малко Слънце преди да се удавим в собствените си капки тъпотии.

-          - Сами сте си ги наляли, пийте ги сега. Пийте както Morcheeba пият кръвта като лимонада. Пък после всички ще сте свежи, готови да бъдете ужилени с мъничко Любов. Осмелете се да се ужилите, нека ви посърби и поболи.  

-          - Аз вече съм уморен и стар- тъжно клати глава Светът и отпива уиски- Надеждата ми беше във вас. А вие се издънихте. Издънихте се от страх, и искахте много от мен. Искахте повече, отколкото ви е нужно, и отколкото мога да ви дам. А ако бяхте взели малкото , което бях готов да ви дам, сега щяхте да сте щастливи. Оправяйте се сега. На вас все не ви стискаше и все не ви стигаше.  И все се мислехте за важни. Да ви видя сега, кални, сиви, стари, бледи. А ви трябваше малко. И ви стигаше малко. Сега..е късно. Късно е да бъдете ужилени... от Любов.