В България всички
ходят със счупени чадъри. Ако случайно сте попаднали там и се чудите къде сте,
по счупените чадъри ще разпознаете- това е България. Всички минувачи при
дъждовно време се разминават с висящи капещи чадъри. Купили са ги за 5 лв. от Графа.
Ако са в София. Този белег не подлежи на областно разпределение, затова може
спокойно да заключим, че е приложим във всички български селища. Независимо
дали сте в Пловдив или Челопеч, счупеният чадър е сигурен белег на калната
българска действителност.
Феите, като
типичен представител на средния български гражданин, също се носеха с подобен
счупен чадър доста дълго време. Вървят си Феите под дъжда, разминават се с
други счупени чадъри, и се чудят: защо, по дяволите, всички са с такива счупени
чадъри? Какво символизира това? Едва ли на хората им се свидят 10 лв. повече
или по-малко за чадър, като довечера ще ги дадат за две бири в Хепи-ту. А може би това е безсмислена инвестиция, при
положение че и счупеният така и така върши работа. Така, както е и все едно
дали шлиферът ми е скъсан отзад или не, нали не се вижда. И защо да се къпя
всеки ден, като може и през ден? Какво ми пука, че ще скоча до магазина със
скъсан анцуг, като сме си свои хора, в квартала? Пък чадърът ми бил счупен,
голям праз. Фрассс, блъс, джас, бутат се счупените чадъри и скъсани миришещи
шлифери в градския транспорт. На счупените чадъри не им пука, че са счупени. И
без това градският транспорт е такава помия, та за него ли да се глася, мисли
си счупеният чадър и се блъска най-безцеременно.
Да живееш в София
е като да обитаваш голям неремонтиран апартамент. Отвсякъде висят неочкавани
кабели, зад всеки ъгъл те дебне недоиззидана стена, пропадаш в дупки в земята
на всяка крачка...Често няма ток и вода, мебелите са стари и вехти. И най-лошото е, че като се огледаш, съседът
ти живее в същия апартамент, и въобще не му пука. Той ходи с изхабен анцуг и
счупен чадър, напасвайки се към заобикалящата го счупена действителност. Купува си евтина водка от счупената квартална
будка и я пие в полусчупена чаша, или направо от шишето. И той, като всички
останали, е поредният счупен чадър.
Съзнанието на
счупените чадъри в много случаи е ограничено до рамките на неремонтирания
апартамент, в който живеят. За съжаление те нямат желание да ремонтират
апартамента си. Да почистят прахта му, да изровят цветята от калта, да посадят
дръвчета и лъчи в градинката му. Те се
бутат всяка сутрин навъсено в тролея, който и без това е помия, и псуват заобикалящата
ги (не)-действителност. Независимо дали битието определя или не съзнанието, при
всички случаи е необходим ремонт. Като за начало, на съзнанието на тези крехки 7 милиона счупени чадъри.