Понеделник- Петък

Колко е страшен животът! Колко е страшно всичко! Колко е страшно времето, което минава и остава назад, и това, което предстои! Изтелкото време никога няма да се върне и това го прави безнадеждно страшно! Това, което предстои, е напълно неизвестно, и това го прави тревожно страшно! Всичко е страшно! Настоящето е страшно, защото е единственото, което можем да контролираме, и ако объркаме, това остава така в миналото и не може да се поправи! Ужас!
Всичко е страшно! Ако продължаваме да робуваме на това безумно ограничение минало-настояще-бъдеще ще откачим напълно и ще умрем, преди да сме разбрали. Дори може и вече да сме умрели всъщност! И е супертрудно да проверим, защото всички около нас също са умрели.
Какво да направим? Как да се противопоставим на Понеделник- Петък схемата? Всъщност, кое не й харесваме? Адски е удобна. Понеделник- Петък, Понеделник-Петък, хоп: събота. Фрррррр и после от начало. И изведнъж си на 69. Години. Колко е страшно как се променя всичко!..

Каква тръпка си ми само...Хайде да излезем...Колко е як сексът...Премести се при мен, защо да се плаща тоя наем?... Има ли смисъл да се виждаме довечера с другите, като може да си останем вкъщи?... Ужасно ме мързи...Защо по дяволите изстискваш така пастата за зъби??!?...Оо, не нямам сили за секс...Понеделник- Петък....може би ако имаме дете всичко ще се освежи...Защо си идваш чак сега?...Имам супер много работа, ще закъснея и тази вечер....Защо майка ти не дойде да гледа детето поне един уикенд?...Животът е ужасно скъп...Понеделник- Петък...Не може да ходим на екскурзия, трябват ни пари за частни уроци и за английски...Колко си спестил ти през всичките тези години?... А чий е апартаментът, а? Да, ясно ми беше още в началото, че се нанесе само заради апартамента!..Тихо, детето чува!.. /Тряс/..Понеделник-Петък...Извинявай, знаеш, че досега никога не се е случвало да забравя рождения ти ден! И то точно петдесетия!...Ще се реванширам, обещавам! А кога?...Понеделник-Петък...Сега и децата са големи, и отново имаме време...

Да бяхме отишли онова лято...Нямаше как, нова работа....Да бяхме повторили, да бяхме пробвали още веднъж само, да бяхме отишли, да бяхме говорили повече, да бяхме мълчали повече, да бяхме опитали повече, да бяхме летяли повече, да бяхме рискували повече, да бяхме поплакали повече за смелост....Кураж...Понеделник-Петък...Шанс...

Будилник- Кафе- Душ- Яке- Кола- Булевард- Компютър- Супа и салата- отново кафе-шест и пет- кола- магазин- среща- вечеря- вино- вход- ключ- дом- лапма- сън...
До утре.

Самосъд

Цял ден hate-вам around, което е доста по-лесно всъщност отколкото да се напъвам да се преструвам, че съм в добро настроение. По-лесно е така. По-лесно е да hateваш, отколкото да обичаш. По-лесно е да плачеш, отколкото да се смееш. А най-лесно е пък да съдиш хората наоколо, без да си наясно с обстоятелствата. Всички нон стоп съдят и дават оценки. За всичко и всички. За скапаните шофьори, за кухите сервитьорки, за ленивите държавни служители, за приятелите, които не връщат пари, за лъжливите политици, за меркантилните леки жени и безмозъчните мъжета лайна. Всички са зле! И всички съдят и хранят непрекъснато! Без значение дали и ти си от скапаните шофьори, дали си куха сервитьорка или държавен служител, без значение дали си меркантилна курва или безмозъчен дришльо! И е все едно че и ти никога не връщаш парите назаем! Всички други са зле, като не го правят! Глей го тоя простак откъде се изрязва на светофара, колко е проЗ, к’во от тва че аз минавам оттам всеки ден, а! Тоя е проз просто! А аз съм супер! Всички жени са курви, само аз съм непорочна девственица! Всички мъже са тъпи путьовци с ниски заплати и малки пишки, само аз съм ебати пича, нищо че нямам кинти и мацките ме игнорират! Как може така си хвърлят боклуците през прозореца, верно, че и аз го правя, ама аз само вечер като е тъмно и само органичните отпадъци в найлонови торбички! Супергадно и задимено е това заведение, казвам аз и изпускам поредния облак дим от цигарата, тръскайки на земята.

Якоооо....

Най-лесно е да hate-ваш, да съдиш, да даваш оценки и да философстваш. Ако не дай си боже стане дума за теб, винаги има оправдание. Както стана ясно, ти си непорочна звезда-девственица-ебати пича-която хвръля боклуци само вечер през балкона и се нарежда първа на светофара само като е супер изключителна ситуация, не връща парите назаем, ама само като забрави. И няма комплекси. Ама никакви!

Всички сме безгрешни, а всички останали са зле.

Това е суперлесно и всеки го умее до съвършенство.

Бензинът след 27

Ей така ще се източи животът, точно както се точи бензинът всеки ден от резервоара на Клио, си мислят Феите докато хвърчат поредната зимна сутрин по нанадолнището на Цариградско. Гледат Феите как намалява бензинът всеки ден все по-бързо в зимни условия...Почти със скоростта, с която си хвърчат дните след 27...Животът минавал по-бързо след 27...Хммм..Разликата с бензина е само, че като свърши, и ще презаредим. А като се източи животът, ще презаредим ли? С какво точно? С нови дни? С нови нощи? И те ли така поскъпват, както бензинът, постоянно? По-скъпи ли са дните и нощите след 27? Изобщо, колко точно струва един ден на 27? На същата цена ли е както на 16? Или както на 5? Или както на 55? Да не говорим пък колко са скъпи вечерите... и нощите...те са ужасно скъпи, много по-скъпи от дните! Животът поскъпва с възрастта. Времето поскъпва с всеки изминал ден. Колкото по-стари сме, толкова по-скъп ни е животът. Толкова по- бърз ни е животът. Толкова по-малки са ни нощите, и вечерният прах след нас...Да можеха Феите сега да си купят една вечер на 16...Те са много по-евтини и много по-яки...Защото тогава не мислехме за цената на времето, не бързахме да го спрем, не мислехме, че така ще поскъпне. Не знаехме, че времето ще ни стане дефицит. Не знаехме, че животът и нощите ни ще са дефицит, и харчехме с пълни шепи, защото имахме от всичко по много. Цялото време беше наше. Целият живот беше само, само наш. А не като сега, когато сме раздали живота си на милиони познати и непознати, които ни губят времето, правейки го толкова скъпо...
Ужас... с какво ще презаредим, като свърши животът, се питат Феите, и им се иска да има бензиностанции за дни и нощи, в които отиваш, сипваш колкото време още ти трябва, и правиш с него каквото си поискаш.. До следващия път, като свърши...


/тук счетоводителката ми сепва вдъхновението с един болничен. И тя е един от всичките, на които сега ще дам една ужасно скъпа, направо безценна минута.. /