-->
Любовта пристигна
в душите ни неочаквано, смело, настани се там нагло и пусна високо музика. Включи
всички лампи и се хвърли на дивана. Съблече се и запали цигара. Гледа ни
втренчено и изпитателно и ние нея. После стана, запали всички свещи, увеличи
още и още музиката и започна да танцува.
Танцуваше гола, дръзка, с предизвикателна усмивка, пускаше музиката все
по-високо и по-високо и ни гледаше безчувствено смело.
Това продължи цяло лято.
Един късен
августовски следобед Любовта се умори и седна. Погледна ни въпросително и ние
нея. Отпусна глава на дивана и притвори очи. Каза, че иска малко уиски, за да
се дигне, и ние й сипахме.
Неусетно дойде есента.
Любовта се огледа
в душите, в които се беше настанила, и реши, че трябва да прави ремонт.
Пребоядиса стените, смени мебелите, сложи ново осветление, купи нова спалня,
насади много цветя в душите ни. Щели да цъфнат пак на пролет. Любовта работеше
усърдно и с любов и това ни харесваше. Тя направи основен ремонт на душите ни и
ни подготви за зимата.
Като всички други
души, нашите също се страхуваха от зимата. Зимата беше студено в душите ни. Но Любовта
беше изградила страхотна сградна инсталация, която ни отопляваше непрестанно. Любовта
ни правеше топли супи, вечер ни сипваше червено вино и хвърляше пелети в
камината. А през нощта се сгушваше между нас под завивките и ни топлеше
допълнително.
Така мина зимата.
Дойде пролетта.
Нашите души, като всички други, се радваха на пролетта.
Една априлска сутрин
Любовта стана и каза, че излиза за малко. Не каза къде. Забави се. Ние я
чакахме. Купихме й уиски, защото
знаехме, че обича. Минаха два дни. Любовта я нямаше. Ние се притеснихме, решихме,
че се е загубила. Все пак продължихме да я чакаме. Изпихме уискито, но тя пак не дойде.
Така мина цял
месец. Едно майско утро, ние лежахме на терасата и гледахме в празното
пространство. Постепенно ни беше станало безразлично дали Любовта ще се върне
или не. Някак си се оправяхме и без нея. Тогава внезапно тя застана на прага на
душите ни и ни погледна много сърдито.
-
Сега
е времето на дъждовете, каза намусено Любовта. Всички дупки по улиците са отворени
като раните в душите ви.
Ние не разбрахме
какво говори Любовта и решихме, че е пияна.
-
Аз ви
дадох достатъчно, каза тя. Ремонтирах душите ви, насадих ви цветя, а вие дори не ги поливате.
Пребоядисах стените ви, а вие дори не ги почиствате. Купих ви нови мебели, а вие
дори не ги полирате. Аз не мога да
направя повече за вас. Бях дотук. Изтощена и стара съм, за да се грижа за вас.
Сега вие ще трябва да се погрижите за мен.
-
Ще имате
ли сили?
