Диалог със Света а.к.а. Вали косо

-         - Здравей, Свят!
       Как си? Какво става при теб, нещо ново? Гледам, че валиш. Ама не просто валиш, а валиш косо. Адски ме дразни като валиш така. Напук ли го правиш пак, кажи ми. Аха да тръгна да ти се усмихвам, и ти вземеш, че завалиш. Кому е нужно, кажи ми. Защо? Криво ти е, разбирам. Ама чак пък да валиш. И то косо. Адска тъпня. Вместо да свириш на китара, да пееш на Графа, да пийнеш биричка на Седмочисленици, ти взе, че заваля. И то косо. Защо така бе, Свят? Я си пусни Музичка, пусни си Слънце, пусни си...Любов! Толкова ли е трудно??

-          - Ми не е лесно- отговаря навъсено Светът- К‘ во да си пускам, всички сте толкова зле, не заслужавате, ни Слънце, ни Музичка, ни Любов. Всички сте се свили, едни такива сиви, в палтата си..За какво да ви пея? За какво да ви пускам Слънцето? За какво да ви ужиля с Любов? Вие нито пиете от Слънцето, ние се къпете в Музиката ми, нито живеете от Любовта.  Тия неща не ги давам аз току така, на хора, дето не могат да оценят. Те не са за всеки, а камо ли за вас. Научете се да ги обичате, и тогава ще ви давам повече.

/       /Следва кратка пауза, в която Светът отива да си сипе уиски/

-          - Свят, всички понякога грешим.  Ама защо ни е нужен този кос дъжд сега, той ще ни довърши. Виж, че и без това сме зели-дали. Прати поне малко Слънце преди да се удавим в собствените си капки тъпотии.

-          - Сами сте си ги наляли, пийте ги сега. Пийте както Morcheeba пият кръвта като лимонада. Пък после всички ще сте свежи, готови да бъдете ужилени с мъничко Любов. Осмелете се да се ужилите, нека ви посърби и поболи.  

-          - Аз вече съм уморен и стар- тъжно клати глава Светът и отпива уиски- Надеждата ми беше във вас. А вие се издънихте. Издънихте се от страх, и искахте много от мен. Искахте повече, отколкото ви е нужно, и отколкото мога да ви дам. А ако бяхте взели малкото , което бях готов да ви дам, сега щяхте да сте щастливи. Оправяйте се сега. На вас все не ви стискаше и все не ви стигаше.  И все се мислехте за важни. Да ви видя сега, кални, сиви, стари, бледи. А ви трябваше малко. И ви стигаше малко. Сега..е късно. Късно е да бъдете ужилени... от Любов.