– Натисни МАЗЕ!- избоботва санитарят и Феите с треперещи
пръсти натискат Мазе.
Всеки, който е стигал в Пирогов по-далече от потресаващия
първи етаж в спешното, може да си представи как изглежда Мазето – нещо средно
между бомбено убежище около ивицата Газа
и най-строгия тъмничен затвор в Тайланд.
Там раздават нощниците. Феите получават скъсана нощница с размер ХL и биват изпращани с псувни в
Токсикологията.
– Колко трябва да остана? –успяват да попитат Феите.
– Който най-много се пазари, най-дълго остава в Пирогов-
усмихва се зловещо санитарят и праща Феите по дяволите, а.к.а в шеста стая в
Токсикологията.
24 часа по-рано.
Вълшебният Камен бряг. Приказното синьо. Броени минути до Мидената ферма. Откъс
от рай, парченце от приказка, малък миг преди зловещото пробождане. Ауу,
изпищяват Феите, и докато се усетят, змията
е успяла да пробие две дупки в ходилото им. Дори не успяха да я видят. Видяха
само капчиците бяла отрова, която за секунди изчезна под кожата им.
Няколко часа по-късно в Спешното в Добрич.
– Не може така, госпожа-нарежда докторът с важен добруджански
акцент- има си правила тук.
– Но докторе, разберете, моля Ви. И двете предложени от Вас
опции са абсурдни- приплакват Феите, докато във вените им се влива ударна доза
Урбазон, Селозон, Натриум Глюконикум Цитрикум Аквариуз и елементи от сярна
киселина с противозмийски серум.
– Това е положението, избирайте. Или оставате за цял живот в
болницата в Добрич, или се подписвате, че доброволно сте се отказали от
хоспитализиране в нашата болница и поемате веднага към София с риск да умрете
по пътя.
При така създалата се ситуация дори иначе суперрешителните
Феи усещат леко затруднение пред избора- да останат цял живот в спешното в
Добрич, или да умрат героично по пътя за София от змийско ухапване.
След тричасова дискусия с важния добруджански лекар, при
която Феите прилагат заучавани цял живот манипулационни техники при преговори
съчетани с военни стратегии при защита и нападение, Феите успяват да убедят
непоклатимия доктор да преспят в прекрасната Добричка болница и да поемат към
София на другата сутрин.
Речено-сторено.
Феите биват настанявани в реанимационната зала сами. Чудесно,
радват се Феите, и се приготвят как цяла нощ ще говорят по телефона с
останалите Феи и приказни герои и ще разказват за приключението. Аха да наберат
Феите първия номер, и телефонът се изплъзва изпод абоката им и се разбива на
съставните си части из цялата реанимационна. Супеерр, помислят си Феите.
Предвид факта, че са само по бански и
нямат и часовник, единственият начин сега да разберат колко е часът, е правейки
снимки с фотоапарата.
Междувременно в реанимационната се появяват изключително редки
влечуги и насекоми. Изпълзяват изпод инвалидните колички и се събират на малки
групички в центъра на стаята. Феите вече
очакват да срещнат там и змията,която ги ухапа преди часове на Камен бряг, кой
знае. Поне не съм сама в
реанимационната, успокояват се Феите и заспиват надрусан със змийска отрова и
урбазон фейски сън.
Обратно в Пирогов
Условията в токсикологичното отделение в Пирогов напомнят
тези на Смокиня и Градина взети заедно. При всички случаи натрупаният опит от
къмпингуване се оказва доста полезен за престоя в Пирогов. В шеста стая в
момента има две жени, ужилени от пчели, и една с обрив и повишена кръвна захар.
Едната ужилена жена говори по телефона със сина си. Звучи като да е за
последно.
Дали точно в този момент някой умира в Пирогов?
Иначе прогнозата за морето е цяла седмица слънчево.
