Трябва някакъв kick, който да те изрита от леглото сутрин. Човек, план,
мисъл, идея, храна, песен, аромат, душ, въздух,вода, смс, звън, лято, снежинка, удар с ракета
или трето загребване..Но нещо трябва да те накара да скочиш и да се гмурнеш в
деня. Иначе денят ти е обречен. Нощта ти е празна и безсънна. А животът е минал
между понеделник и петък, между стрелките на часовника, между листата на
календара. В един момент си се събудил и усетил че твоят kick е бил там през цялото време, но ти всяка сутрин си го пропускал. И че вече
е късно. И че kick-ът ти е смъртно обиден и никога няма да
ти го прости. Защото си го подминал неоткрит, заспал заедно с чехлите под
леглото ти. Жалко за kick-a. Жалко за теб. Жалко за чехлите. Жалко...
Понякога просто
те е страх от kick-a. А понякога те мързи. А най-често и двете. Много често ти знаеш кой е,
какво е, знаеш, че е там, но го изпускаш и го оставяш да прецъфти неусетно като
люляка пред спалнята ти. Защото kick-ът е млад за малко, той също като теб бързо остарява и почва да го мързи.
А животът с kick би могъл да бъде супер, супер,супер...различен. Би могъл да бъде. Живот!
