Замъкът на Феите

ТОВА е замъкът на Феите....




...а не ТОВА:

UniCredit Bulbank Part II

Приказните герои следящи този блог са запознати вече с пословичната любов и преданост на Феите към Банката лидер в България, а именно- UniCredit Bulbank. Една изключителна банка с високо ниво на обслужване и компетентност във всяка сфера. Клиентът на Булбанк е господар във всеки филиал на банката.

А ето и поредното доказателство, което се разигра днес по обедно време в един от многото прекрасни филиали на банката на кръстовището на Мадрид и Евлоги Георгиев...
Влизат феите с ясното и категорично намерение да не държат вече милионите фейски пари по карта, понеже било опасно и точели картите, пък и да земат да заделят дето се вика някой лев за ремонт, за яхта, за кемпър, за суши, за остров Бали и други такива али бали. Та влизат Феите и почват да се въртят безпомощно, без никой да ги забелязва. Идва накрая един антиприказен герой, поглежда Феите надменно, и пита (с ясно изразен източен акцент, Феите вече го познават добре): „Вйй за кво стйе?” „Аз искам да си открия депозит!”, издекламирват тържествено Феите. „Сйеднйете ей там на оня стол и чакайтйе колйежката!”

Феите изпълняват тази заповед безропотно. По време на чакането Феите наблюдават милите лелки касиерки. Те са скрити зад бронирани стъкла, и това сякаш им дава смелост и самоувереност да използват реплики като: ”Ареее следващия, по-бързо бе!” „Ей тука по-бързо се разписвайте!” „Колко пъти ше обяснявам аз едно и също нещо!” „Писна ми, отивам на обяд, тряс прас вратата!”
Лицата на чакащите на опашката- свидетели на развиващите се пред очите им безобразия- сменят цвета си неколкократно. Хората със свити сърца присъпват едва едва към касите.Някои се отказват. Смелчаците, стигнали до среща с лелките касиерки, са с блед цвят на лицата, хлътнали очи и пресъхнали гърла, а също и заекват, което допринася за обстановката.

Идва ред на Феите. Те присядат в състояние, близко до гореописаното. „Какво искате?”, пита служителката. „Хмхмх..какво искам ли....какво исках...хмхм...искам...интересувам се, ако е възможно, моля Ви, стига разбира се това да не Ви затруднява...”, мрънкат безпомощно Феите. „Казвайте за кво сте!””Аз, да, да, искам да си открия депозит във Вашата банка!” (следва въздишка с облекчение). „Дайте си личната карта, и по-бързо.” Феите знаят какво ги очаква и вече са подготвили личната си карта. Служителката я взема, написва нещо на клавиатурата с ЕДИН ПРЪСТ и почва да се взира в монитора изпод очилата. След известно време обявява:”Вие нямате сметка в нашата банка!” „Как, как, имам имам...”, започват да заекват Феите. „Е как ше имате, като нямате?”, леко изнервено пита служителката. „Ако може да проверите отново, и евентуално този път да пишете с ПОНЕ ДВА ПРЪСТА”, предлагат Феите. Следват няколко крясъка и реплики, подлежащи на цензура. Феите вече почти вярват, че нямат сметка в банката. Накрая се намесва един господин, и изяснява недоразумението- липсвала е една нула в ЕГН-то на Феите.
Госпожата започва да обяснява възможностите за дългосрочен депозит на почти припадналите Феи. Те нищо не разбират, но след реакциите на първите им два въпроса, и през ум не им минава да питат нещо. Кимат с разбиране, молейки се по-бързо да приключи. Накрая служителката пита:”И така, коя опция избирате: Флекли Млекси плюс минус с растяща намаляваща лихва, Гъвкава тарифа „Прееби се сам” с намаляваща прогресивно лихва или „Изгуби всичките си пари” без лихва и без право на теглене никога след еднократно внасяне?” След кратък размисъл (едносекунден) Феите избират първата опция като най-малко болезнена. „Добре, а сега отидете на касата и там ще Ви открият депозита. Аз отивам за кюфтета.”, заявява лелката и поставя някаква табелка пред себе си.

Феите се отправят към касата, където чакат реда си за пореден път. Вече даже не им дреме толкова много от служителката зад бронираното стъкло. „Вие за кво сте?”, пита се за пореден път. Феите отново отговарят, че искат да си открият депозит, и че любезната леличка ей оттам, дето сега е за кюфтета, ги е насочила към касите. „Как така да си откриете депозит?”, пита госпожата недоумявайки. Следват десетминутни обяснения от страна на Феите какво точно означава депозит, а също така Феите в детайли разясняват на служителката трите опции: Флекли Млекси плюс минус с растяща намаляваща лихва, Гъвкава тарифа „Прееби се сам” с намаляваща прогресивно лихва и „Изгуби всичките си пари” без лихва и без право на теглене никога след еднократно внасяне. Леличката не е чувала за тези опции, и не е запозната с термина депозит. Тя изслушва търпеливо Феите, след което казва:”Че ний тука на касите депозити не откриваме.” „Ами мен тука ме пратиха..”, пак започват да се объркват Феите. „Може да са Ви пратили, ама аз не знам как се откриват депозити. Кой Ви е пратил?” Феите обясняват за трети път всичко от начало. „А така...чакайте малко!..Гошшшооооу, я ела тука малко”, провиква се леличката към един господин, седящ непосредствено до липсващата в момента лелка с кюфтетата. Гошо приближава. „Така ли станА бе? Ние тука сичко тряя праиме така ли бе? Депозити да откриваме, карти да откриваме, пари да даваме, а вие там кво? Я си *** майката бе! Аз депозити няма да откривам ясно ли е?” Гошо гледа многозначително лелката известно време, след което неочаквано я хваща за перуката и започва да я дърпа с всичка сила. Феите отстъпват уплашено, бременна жена припада, бабичка започва да пищи. В клона настава суматоха. Леличката псува Гошо, а клиентите са припаднали. Накрая се намесва охраната и разтървава схватката. Междувременно Феите са се омели оттам.

Viva Unicredit Bulbank! Банката, която вярва в мен! И ако вярва наистина, е крайно време да се разкарам от нея.

Феите и АРТА

Феите напоследък имаха едно от онези малки големи изживявания, финализиращи с прозрение. Прозрението гласеше и дори май все още гласи:

АРТЪТ се реализира по-добре, ако познаваш човека родител на конкретния АРТ.

Или на фейски език:

Много по-лесно разбираш една картина, една мелодия или една на пръв поглед безсмислена поредица думи, ако познаваш човека автор по някакъв начин.

Всъщност, няма значение по какъв начин познаваш автора...може и никога да не си го виждал, може да е най-добрият ти приятел от детските години. А може и обратното- може да опознаеш даден човек чрез творбите му...Дори това май е по- разпространеният начин. Нали творците уж изразяват себе си чрез творбите си (или арт рожбите си...* феите бяха решили в началото да поддържат натоварващия тон с чуждици от началото на поста, ама ги мързи, бел.ав.). Всъщност хората май така разбират изкуството и чрез него опознават човека артист- чрез произведенията му. Проблемът е обаче, че нали изкуството е от онези суперяки субективни неща, които всеки разбира по свой собствен уникално глупаво як начин...Та вследствие така се появява опасността да си създадеш тотално грешно мнение за даден човек, ако разчиташ, че си го опознал чрез изкуството му...Но тук пък отново се ражда въпросът, какво значи грешно мнение, създадено чрез произведения, като нали точно това е якото на АРТА- че ти дава свободата да го разбереш по свой начин, който никога не може да бъде грешен, а само субективно прекрасен...
И така тая полемика почва да се върти в кръг, а както научиха феите в процеса на горепосоченото малко голямо извивяване, кръговете не водят до развитие, в един кръгъл свят няма как да съществува прогрес, та затова спират да се въртят в тия кръгли мисли...( усмихв!!!) Те няма да доведат до някакъв нов извод, пък и моето прозрение си ми стига.

Идеята беше следната: Феите видяха едни “инсталации”, които в началото им се сториха прекрасни. Просто ей така породиха у феите едно такова безсмислено да бъде описвано усещане. Ама нищо повече от това. Просто едно емоциално кратко изживяване.
Няколко дни по-късно, феите пак гледаха тия инсталации и започнаха да ги разглеждат наново. Беше потресаващо как феите изведнъж разбираха това, което виждат, с вътрешните си фейски очи! Феите виждаха! Беше все едно цял живот си бил сляп и сега си прогледнал, може би, не знам...В началото феите не вярваха, че това се случва, и продължаваха да се взират в следващата картина, за да се убедят, и да, да, те виждаха! Беше толкова яко, защото феите като цяло не разбират картините, феите виждаха досега в картините само повърхностна естетика, която водеше до онова красиво емоционално кратко изживяване. Но този път феите виждаха с вътрешните си фейските очи и разбираха всяко послание. Посланията и начинът, по който се изразяваха, бяха гениални, толкова истински и прости, феите не можеха да спрат да гледат, защото ги беше страх, че ако спрат, ще престанат да разбират, и искаха да задържат този момент по- дълго, той се усещаше като адски крехък и неуловим... Естествено, феите ги разбираха по свой фейски начин, но нали се разбрахме че точно това е свободата в изкуството и точно това го прави толкова яко...Но този път на моменти даже феите си мислеха, че разбират точно какво е изразявал авторът от себе си чрез тези картини...което май е малко смело, но кво от тва?

Та идеята беше, че първия път като ги гледах, ние не се познавахме, и после като реших да ги гледам повторно, не бих казала, че чак се познавахме, но не е ли точно това показателят, щом съм почнала май да разбирам картините? (OMG, феите пишат от първо лице. Спират, щото става too personal.)

Феите обядват

Пиеса в четири действия
Действащи лица:
Фея 1
Фея 2
Притурка от мъжки род 1
Притурка от мъжки род 2
Сервитьорка

Първо действие

Сервитьорка: Добър ден!
Фея 1, Фея 2 и две притурки от мъжки род /в хор/: Добър ден!
Фея 1 и 2: Обедно меню нали предлагате?
Сервитьорка: Предлагаме, да. Имаме кюфета по цариградски, шишче с картофи, пилешка супа, шопска салата, картофени кюфтета..
Притурка от мъжки род 1: За мен една шопска салата, ако може без сирене и без сол
Притурка от мъжки род 2: За мен картофени кюфтета, но без кисело мляко
Сервитьорка/към феите/: Добре, а за вас?
Фея 1 и 2: А, извинете, а може ли да ни донесе меню?

Носят меню. Феите започват задълбочено четене.

Притурка от мъжки род 1 и 2: Момичета,а вие не постите ли, сега все пак тече великденски пост?
Фея 1 и 2 /в хор, свенливо, гледат концентрирано към менюто/: Ние ли, аа...ами..не, не...
Фея 1 към Фея 2: Ти кво ше ядеш?...
Фея 2: Ми не знам, не мога да си избера...може би пилешко шишче с пържени картофи, ориз и хляб...колебая се..ти?
Фея 1 /замислено/: Не мога да реша между свинска вратна пържола и солената палачинка...

Отново следва задълбочено взиране в менюто.
Притурка от мъжки род 1 и 2/плахо се опитват да се включат в разговора/: Момичета, а гледахте ли последния филм на...
Фея 1 и 2 /в хор, възмутено/: Аре тихо малко де, разсейвате ни, не можем да си изберем!
Притурка от мъжки род 1 и 2/плахо/: Извинявайте.

Мълчание.
Пристига сервитьорка с поръчките на Притурки.

Сервитьорка към Фея 1 и Фея 2: Избрахте ли си?
Фея 1: Извинете, може ли пилешката супа без пилешко?
Сервитьорка/учудено/: Ами....тя е ПИЛЕШКА...
Фея 1 /възмутено/: АХА...Ами значи не сме готови още.
Фея 2 /приглася/: Да, да, не сме готови, не сме готови.

Притурки се хранят, Фея 1 и 2 продължават задълбочено изследване на менюто.
Мълчание.

Антракт

Второ действие

Мълчание.
Притурки се хранят, Фея 1 и 2 продължават задълбочено изследване на менюто.

Фея 1/разколебано/: Еми аз май ше си взема все пак пилешкото шишче с пържени картофи, ориз и хляб...
Фея 2: Хмм...ама ще се наядеш ли?
Фея 1: Уф, права си, ще си взема и кюфтенцата по цариградски за гарнитура за всеки случай.
Фея 2: Ок, аз тогава ще ям свинската вратна пържола и солена палачинка.
Фея 1 и 2 /в хор/: И порция люти чушки!

Следва радостен кикот, след което викат сервитьорката. Поръчват в хор:
Две пилешки шишчета с пържени картофи, ориз и хляб, за гарнитура кюфтенца по цариградски, една свинска вратна пържола, солена палачинка, 3 филии хляб, и порция люти чушки!
Сервитьорка: Нещо за пиене?
Фея 1 и 2 /в хор/: Не, благодаря. Това е.

Притурки 1 и 2 са почти готови с обяда и отново правят плах опит да проведат разговор с Феи.
Феи 1 и 2 са омаломощени от глад, раздразнени и не особено словоохотливи.
Мълчание.

Фея 1: Оф, аре няма ли да идва вече тоя обяд. Умирам от глад.
Фея 2 /тих, безпомощен глас/: Да, да, и аз.
Притурка 1/плахо/: Еми, момичета, вие доста време си избирахте...
Фея 1 и 2 /в хор, леко оживление/: Абе глупости, супербързо си избрахме даже!

Притурка 1 млъква засрамено. Притурка 1 и 2 се споглеждат объркано и разтревожено. Феи почти припадат.
Почти умират.

Антракт

Трето действие

Мълчание. Феи 1 и 2 лежат на менютата. Притурки ги наблюдават в паника.
Към масата едва едва пристъпва Сервитьорка, натоварена с поръчките на Феи.
Фея 1 и 2 /в хор, скандират/: Храната, храната!

Притурка 1 и 2 ликуват.

Фея 1 и 2 /в хор, в продължение на около 15 мин, радостно/: Мммм....мммм...мммммм....ммммммммммммммммммм....ммммм

15 минути по-късно Феи са се нахранили. Гледат радостно, шегуват се, усмихват се на
Притурка 1 и 2. Всички са щастливи. Фея 1 прекъсва всеобщата еуфория:
Фея 1 към Фея 2: Абе, ти наяде ли се?
Фея 2: Ми не знам, що?
Фея 1: Виж там на оная маса оня човек ква яка дроб сърма яде!
Гледат в захлас към въпросната маса, след което се споглеждат заговорнически и веднага викат сервитьорката.
Фея 1 и 2 /в хор/: Извинете, а ще може ли и една дроб сърма за десерт?

Притурка 1 и 2 отново се споглеждат притеснено.
Притурка 2: Извинете, момичета, но на нас обедната ни почивка приключи, ние май трябва да се връщаме...
Притурка 1: Да, все пак сме тук вече от 2 часа и половина...
Фея 1 и 2 /в хор, незаинтересовано/: Аа, ми ок, връщайте се, ние и без това после ще минаваме през магазинчето да си вземем нещо сладко и ядки за по път към офиса.
Притурка 1 и 2/ с леко разочарование/: Добре, чао!

Фея 1 и 2 вече ядат дроб сърмата в транс и не обръщат внимание на сбогуването с Притурки.

Антракт

Четвърто действие

Фея 1 и 2 лежат на празната маса и се смеят без причина. Заведението е вече празно. Сервитьорка хвърля отчаяни погледи към Феи.

Фея 1: Оф, да тръгваме ли?...
Фея 2: Чакай още малко, не мога да мръдна...
Фея 1: Оф, добре...

Следва кратка дрямка, прекъсната от Сервитьорка:
Сервитьорка: Още нещо ще желаете ли?
Фея 1 и 2 /в хор/: Не, сметката ако може.

Пристига сметката. Сметката е 23, 20 лв.
Фея 1 и 2 към Сервитьорка /в хор/: 20 лв, благодарим Ви!

Фея 1 и 2 тържествено напусkат сцената.

Поклон

Завеса