Напоследък,
поради ред природо-икономически и социално-политически причини, е модерно едно
такова сляпо чуждопоклонничество, което буди у Феите ужасно презрение. А
всъщност, то едва ли се е зародило наскоро, имайки предвид как още Паисий е
питал българите защо се гърчеят, а пък после сме си внесли Фердинанд ей така,
от нямане какво да правим. Очевидно чуждопоклонничеството си е
национално-антропологична черта на българина, която все повече вбесява Феите.
Тази черта е склонна да се наблюдава предимно у представители на заблудена
група хора, нямащи идея за какво става въпрос.
Какво
е България ли? Какво е носталгията ли? Ами, това е аромат. И това не е просто
миризмата на печени чушки от балконите на крайните квартали в късна лятна
вечер. Това не е само ароматът на люляка пред прозореца на детската ми стая.
Това е киселият вкус на джанката пред блока през април. Това са сочните череши
на терасата в Мусагеница. Това е солената ласка на морето в късна юнска утрин.
Това е щипещият студ на Лалето в слънчева събота с махмурлук. Това е мълчанието
на Лилиите и празните бирени бутилки в зората на лятото. Това е омайващото зелено на ментата на Кораба.
Това
са онези моменти в живота, в които само мястото има значение. И не искаш да си
никъде, никъде другаде освен точно, ама точно....там!
Далеч си от истината...С течение на годините не изменяш на стила си. На колко си години? Пишеш все едно си малко след тинейджърска възраст? Човек, който е изживял бурна младост и сега се опитва да се адаптира към "сериозния", "истинския" живот, придружен от купища ангажименти и отговорности за възрастни? Нямам предвид безспорната ти литературна дарба, разбира се, а меланхолията, която струи от думите ти по едно отминало детство, по младежки години, които са оставили или все още оставят отпечатъка си... И така докога? До безкрай?...за съжаление човекът е рационално и егоистично животно...не може да съществува без...себе си...Пожелавам ти да бъдеш, където пожелаеш и да откриеш някъде там себе си! Cheers.
ОтговорИзтриване