Знаете ли за?

Знаете ли за бъдещите разговори, които сте сигурни, че някой ден ще се проведат? Просто сте убеден, че някога този разговор ще се случи. Даже звучи в главата ви. Знаете кой от двамата какво точно ще каже и как ще го каже. Има такива диалози, които няма да бъдат избеганти. Подсъзнанието го знае, и живее с тази подмисъл, но ние го отхвърляме, или живеем просто с примиренето очакване на този разговор.

Знаете ли за това усещане, че нещо със сигурност се е случвало в миналото, просто сега не може да опишете случката, но ви е останал усещането от спомена как сте се чувствали? Някой ви разказва нещо, и на вас всичко това ви е суперпознато, но е абсурд да опишете кога ви се е случило. Знаете само, че сте усещали това чувство. Това донякъде обяснява смисъла и безсмислието на спомените. Защо нещата иначе щяха изобщо да се случват, ако няма смисъл и от спомените?

Знаете ли за тези прекарвания на разни събития, които не може да оцените на момента, в който ви се случват, но вътрешно знаете, че като отминат, адски ще ви е мъчно за тях? Моменти, в които даже невинаги се чувствате добре в самата минута, но после, като свършат и мине малко време, ви остават само хубавите спомени от тях...и ви е супертъжно, че това се е случило, а е вече over.

И какво излиза? Не можем да избягаме от неизбежните неща в бъдеще, за които даже често подозираме или предусещаме. Не помним конкретни случки от миналото, а само смътния спомен от чувството покрай тях или предизвикано от тях. Много често на момента не можем да усетим НЕГО, момента докрай, или оставяме дреболиите да развалят случващото, се дори и да знаем, че после това ще ни липсва.
Кво праиме?