Какво ли прави вдъхновението?

Напоследък чета Буковски пак. Супер е. От тия книги, дето не искаш да свършват, и колкото по-малко страници ти остават, толкова по-бавно искаш да я четеш. Но и това не се получава, понеже е суперинтересно.
Последно четох в рейса към Боровец. Преди това четох в колата в едно задръстване преди СУ. Освен това си бях сложила книгата под едни нотариални актове в работата, и тайно четях изпод листата. А днес даже отказах на един приятел да обядваме заедно, за да си почета,хихи.

Не мога да реша кефи ли ме или не ме кефи дедадентският живот на тоя човек Буковкси. Ту ме кефи, ту не ме кефи. От една страна е суперяко само да пиеш и да чукаш, както описва той себе си. Освен това почти постоянно е имал вдъхновение като се напие. И от алкохола са се раждали някви безумни истории, превърнали се в модерна класика, разбираш ли.

Ние феите като се напием също сътворяваме неща близки до модерната класика. Даже има моменти, в които надхвърляме класиката. Повече от класически. Ето и доказателство по темата:


Днес е един от тези дни
В които всички са мърди
В които светът се е облещил
А ти в лайна си се заклещил


Денят е пълен с дразнители
Писнало ти е от псевдомислители
Всеки като шефче го раздава
Без да вижда как запада

Тогава ЕМПИ рапъра си пусни
И jointa копеле си запали
Шеф4етата тряа разберат
ЕМПИ е големият, да мрат!

ЕМПИ е тук, за да рапира
Да покаже с рима, че те разбира
ЕМПИ знае какво е да си бесен
Затова написал е за теб песен!

ЕМПИ е по-риъл от самия живот
И го живее на автопилот
ЕМПИ е тук, за да си уверен
За да покажеш на всички пръст среден!

ЕМПИ не може да мирува
Той не издържа и ще римува:
ЕМПИ е на рапа каймака, а не утайката
И ще ти каже: „Да им *** майката!“

Потенциална модерна класика, безспорен факт.
Обаче през останалото време кво? Буковски поне е бил наясно, че вдъхновението му идва само от алкохола. Или предимно. Аз като една страхотна фея безспорно се вдъхновявам като се напия. Или поне в това състояние успявам най дълго да го задържа. Иначе в малките ми дни вдъхновението се появява изневиделица за малко, предизвикано от някоя убийствена песен или пък от следобедната енергия след чаша кафе. Аз точно да го уловя, и да го използвам и изстискам за да излезе нещо от него, и то избягва. И не става дума за творческо вдъхновение. Говоря за онова състояние, през което си убеден, че можеш всичко, всичко, и целият свят е постижим, а енергията ти е с такъв положителен заряд, че каквото и да почна в момента, ще е вълшебство...

Ще взема да му звънна на това вдъхновение да го питам кво ще прави тая вечер.
Ако се навие да се видим, ще го изцедя докрай...ще взема всичко от него и ще направя сума ти вълшебства. С риск в скоро време да отказва да ме навестява пак.