Колегите ми са пингвини. Гледам ги как са седнали около конферентната маса на Monday meeting, всичките с черните си обувки, и ги поклащат до столовете. Абсолютно еднакви са до един! Покъртително просто! Ако не поглеждам нагоре, абсурд да разбера кой кой е. Даже граничат с безполовост, ако се абстрахирам от грозните женски токчета. Те са пингвини, вече съм убедена. Наказани са да бъдат еднакви и безлични като пингвините. Живеят почти в толкова изолирана среда като пингвините. Само те и бяла безкрайност. Около тях е толкова студено, защото те самите са студени. Освен това са само бели и черни. Дрехите им са строго чернобели, със смешни чернобели триъгълници и ромбове. Държат бели листа с черни символи по тях, и ги обсъждат на чернобелия си език. Нямат други цветове. Като пингвините. Лицата им са тъжно безизразни. В главите им има само чернобели мисли за чернобели цифри и значението им за чернобелите им дни. Тези цифри са много, много важни за пингвините. Очите им са кръгли и глупаво топчести, като на пингвините. Говорят си на техния чернобял език, който за околните е неразбираем, и звучи като отчаяно свирукане. Плашещото е, че аз разбирам този чернобял език и мога да говоря на него. В него се срещат чернобели думи като :”докладна записка”, „преписка”, „милиони левове”, „милиони евро”, „актове”, „таблици и разходи”,”хиляди левове”, „фактурираме”, „преизчисляваме”, „нотариални заверки на копия”, „милиони, хиляди, евро, евро, евро”… Всъщност май си казват важни за пингвинения им свят неща. Гледат се един друг сериозни и вглъбени в обувките си.
Поглеждам надолу към моите обувки. И те са така черни. И аз ги поклащам лениво под масата. И аз ли съм пингвин???
Няма коментари:
Публикуване на коментар