ttttрезви размишления за пиянски истории,
малки признания за Gолеми страхове,
смешни очерци за тъжни случки
и големи повести за малки хора,


родени през скучните следобедни часове в офиса
от русата душа
на една стеснителна вечерна писателка.

събота, 18 май 2013 г.

Любовно...и още как!



На следващата сутрин я гледах много дълго. Записвах лицето й, осанката й, запомнях косата и устните й, нежната извивка на очите й. Тя спеше под звуците на свежа утринна светлина, обливаща нищо неподозираща цялата стая.

Запомнях ръцете й, ноктите й, пръстите й, така, както се запомня за последно. Така, както запомняш нещо, което никога няма да забравиш. Запомнях огъня в косите й, който ме изпепеляваше докато съм я гледал отгоре. Запомнях тихата гънка на китката й, докато съм държал малката й ръка в парковете. Записвах лъжите й, глупостта й, наглостта й, маскираната й невинност, счупената й любов.

Запомнях всичко.

Така, както се запомня нещо, което никога няма да забравиш.

Ах ти горчива чаша любов, защо ме остави да пия толкова от теб, защо ме остави да те изпия до дъно и после ме удави? Защо ми се услаждаше така в началото и после ме накара да горча? Защо, горчива чашо любов, изпи силите, достойнството, гордостта ми, и ме остави да преглътна? Да преглъщам отново и отново всички капки на горчилката, която тя ми поднасяше всеки ден, да пия до дъно, омаян, замаян, зашеметен и жаден, ненаситен и щастлив, изгубен, още и още, месеци, години наред...нощи и дни, зими и лета, летни коктейли, зимни чайове любов...горчиви кафета любов, омайни капки от еликсира на щастието...Тя ми ги поднасяше, усмихната, с блестящи очи, и аз пиех от тях, а те горчаха...Аз ги поглъщах с горчива наслада, наред с достойнството си, гордостта си, младостта си, и те също горчаха.

И после отново, и отново, щастлив и замаян, пиех до дъно, и знаех, че след всяка следваща чаша преглъщам още веднъж...

Гледах я дълго. Запомнях я дълго. Тя спеше като всяка друга сутрин. С детска усмивка. С коварна лъжа. Пазейки всичко в бръчките около очите и старостта на дните.  Обичах я дълго. Запомнях я дълго. Така, както се запомня незабравимото. И ми беше тъжно, и ми беше жално, и ми беше горчиво само за едно- защото знаех, че и нея...ще забравя.

Превод: да се чете като: обичам те, но е по-добре да ме оставиш,защото чупя сърцето ти на малки стъкълца и ги събирам в чашка. Ако я изпиеш, ще се порежеш.