По-добре да не е добре

Понякога, когато ти е по-добре, като не ти е добре, е добре да си остане така. И не е добре да се напъваш да ти става по-добре, защото най-много да ти стане по-зле. Като не ти е добре, не ти е добре, и това е.

Понякога е по-добре просто да си повървиш и да си поплачеш..така, лекичко, тихичко, на тъмно, зад сянката на някоя улична лампа, или под тъмния свод на някой вход...плач, плач...Тъмните пусти улици ще те скрият под стряхата си, а някое сгушено ъгълче ще те приюти, за да не се излагаш пред централните булеварди...Някое разбито дворче ще те гледа навъсено, а ти ще си плачеш, без да има нужда да му обясняваш защо. И това е няй-якото на дворчетата, тъмните улички и разбитите входове, че не те питат защо. Само те гледат леко нацупени, но не ти пречат с въпроси.. Ама станало ли е нещо? Ама какво е станало? Е защо тогава? Как така от нищото?...
Еми ей така. Що пък не? Не, не искам да си поговорим. И не искам да виждаме другите. И не искам да ям шоколад заради серотонина и хормона на щастието и което и да е там. Искам да си поплача заедно със забутаните тъмни улички, неравните тротоарчета и кривите огради на дворчетата. Искам да поседна на някое недовършено бордюрче и да изчезна като в анимационен филм. От мен ще остане само една заблудена сълзичка и малко дим след фейското превъплъщение в супернова. Скъсаният плакат отсреща ще ми се пули грозно, а налепените отгоре флаеъри- кръпки ще се чудят как така съм се изпарила от нищото. И ще ми е супер, супер добре, защото не ми е добре, и по-добре да си остане така.

На другата сутрин, като се събуди въпросното дворче, даже няма да си спомни, че ме е имало. Лелката по чехли само ще замете парченца от счупени фейски крилца, и ще ги помисли за стъкла от бутилка вино.

Феите и телевизора

Феите принципно обичат да гледат телевизия. Гледането на ТВ е пряко свързано с любими за Феите дейности- блеене и губене на време. Затова телевизията би била идеална възможност за основна дейност ет хоум.
Уви обаче, напоследък, че даже и по-отдавна, Феите усещат, че телевизорът вече не е сред любимите им домашни приятели. Феите забелязват интересна тенденция в българската телевизия /а даже понякога и в европейски мащаб/. Колкото пъти пуснат Феите телевизора, се натъкват на няколко опции:

Опция А) някой готви – през деня
Опция Б) някой танцува- вечер
Опция В) някой прави еднообразен секс- през нощта

Дали това е целенасочено, за да съпътства обичайните дейности на една обичайна домакиня? Цял ден готви, вечер танцува, през нощта прави секс? И предаванията паралелно следват ритъма й на живот? Феите не са сигурни какво точно се цели с тези дълбоко философски, окултни предавания. От време на време се появява малолетна провинциалистка с обработван north dialect и силиконови прелести, уверяваща зрителя да размести буквите в ЛОМБЯ, за да се получи български метропол в Югоизточна България и да спечели 100 000 лв. На вниманието на домакинята около 6 пъти на ден се предоставя уникалната възможност да закупи парочистачка, cosmo disk, , robo chef-вашият помощник в кухнята, twister sweeper s 32 различни четки, 20 супер уникални тигана и всичко това на невероятна суперцена, а ако САМО СЕГА звънне веднага, вместо обещаните 20 ще получи 40 от суперуникалните тигани!...


Всъщност в моменти на пауза между тези битови инструкции по готвене, танци и секс- основни активности в ежедневието на българския телевизионен зрител- има и новини. Емисиите са като терапия за душевно болни. Опитите да се поддържа пълно информационно затъмнение се постигат с изпробвания метод- потискай докрай. След ударна тирада от станалите през деня 165 тежки катастрофи в страната (емисията в 20 ч. набляга на детайлно показно на пострадалите с цел сготвеното през деня по телевиознните инструкции да ти се стори още по-гадно), се преминава без никакъв логически преход към изумителни обнадеждаващи иномически показатели- невероятни и разбираеми от малцина. Изводът за средностатическата домакиня-зрител е, че краят на кризата наближава и скоро всички ще са щастливи дори безработни. За фон обикновено служи обичаната медийна звезда-премиер, в ролята на строител, с каска, без каска, в кадър от чужбина или сниман на Московска, зависи от превъплъщението. В световен мащаб от някоя трибуна се хили Обама, или пък дават сцени от Апокалипсис сега, 2012 или друга стихия, помела даден карибски остров. Като за финал винаги има културен анонс във връзка с преуспяла холивудска звезда, спечелила оскар след прилежно духане или лапане, според зависи.
След прогнозата за времето винаги има молба за помощ. Показва се образът на малкия Дамянчо с големи кафяви тъжни очи, прикован завинаги към инвалидния стол или сломен от левкимия, с единствената надежда- българският телевизионен зрител да пусне смс на номер, от който въпросният 1 лев да бъде източен към бутафорна банкова сметка на благотворителна организация- често собственост на съпругата на гореспомената медийна звезда, или някоя друга, whatever.

След новините почва Dancing stars или Слави, все едно. По избор зрителят може да пренасочи към някое скъпо предаване, поставило българската действителност в чужд формат- Survivor, Big Brother, Music Idol etc. Резултатът е нещо като новоизлюпен богаташ, облечен безвкусно, или лъскавия Mall насред смачканите съборетини на Стамболийски- тотално не пасва и изглежда евтино и изкуствено. Да не говорим колко безумно тъпо е.

Извод- българската телевизия олицетворява ценностната система на българския телевизионен зрител и отговаря напълно на вкуса и интересите му. Българският народ готви, танцува или се е*е. Добре че е последното, за да поддържа емоционалната интелигентност на един духовно погребан в ракия и чесън народ.