По-добре да не е добре

Понякога, когато ти е по-добре, като не ти е добре, е добре да си остане така. И не е добре да се напъваш да ти става по-добре, защото най-много да ти стане по-зле. Като не ти е добре, не ти е добре, и това е.

Понякога е по-добре просто да си повървиш и да си поплачеш..така, лекичко, тихичко, на тъмно, зад сянката на някоя улична лампа, или под тъмния свод на някой вход...плач, плач...Тъмните пусти улици ще те скрият под стряхата си, а някое сгушено ъгълче ще те приюти, за да не се излагаш пред централните булеварди...Някое разбито дворче ще те гледа навъсено, а ти ще си плачеш, без да има нужда да му обясняваш защо. И това е няй-якото на дворчетата, тъмните улички и разбитите входове, че не те питат защо. Само те гледат леко нацупени, но не ти пречат с въпроси.. Ама станало ли е нещо? Ама какво е станало? Е защо тогава? Как така от нищото?...
Еми ей така. Що пък не? Не, не искам да си поговорим. И не искам да виждаме другите. И не искам да ям шоколад заради серотонина и хормона на щастието и което и да е там. Искам да си поплача заедно със забутаните тъмни улички, неравните тротоарчета и кривите огради на дворчетата. Искам да поседна на някое недовършено бордюрче и да изчезна като в анимационен филм. От мен ще остане само една заблудена сълзичка и малко дим след фейското превъплъщение в супернова. Скъсаният плакат отсреща ще ми се пули грозно, а налепените отгоре флаеъри- кръпки ще се чудят как така съм се изпарила от нищото. И ще ми е супер, супер добре, защото не ми е добре, и по-добре да си остане така.

На другата сутрин, като се събуди въпросното дворче, даже няма да си спомни, че ме е имало. Лелката по чехли само ще замете парченца от счупени фейски крилца, и ще ги помисли за стъкла от бутилка вино.