Спор

Седим ние със смачкания ми живот и се чудим кво да правим. Той е объркан, и покай него и аз. Най-лошото е, че не можем да се разберем кой кого е объркал. Аз него или той мене. Той вика, „Всичко беше супер преди една година по тва време. Ти после направи така, че ме обърка тотално.” А аз му викам, „луд ли си бе, аз нищо не съм правила. Ти сам се обърка. Ти сам си правиш всичко, и ето, че сега адски си се смачкал.”Той продължава да спори:” Глей са, аз не мога сам да се объркам. Квото и да е станало, ти си го направила”. „Не”, казвам аз, „аз както си живеех суперяко и готино, и ти сам се обърка. Ти нещо се bugg-на и заради твоя bug сега на мене ми е гадно”. „Бе ти не разбираш ли че аз сам не мога да се объркам бе! Аз съм просто един живот, как си мислиш, че мога сам да направя квото и да било?? Аз даже не съм безкраен!”
Не мога да се разбера с тоя живот. Той не разбира от дума просто. Според мен той нарочно се обърка сам и сега не иска да се подрежда за да му е по-интересно. Освен това, като твърди, че аз правя всичко, а той е просто безучастен и аз го ръководя, тогава всички хубави неща, които се случват в него, пак аз ги правя нали.А? Да видим кво ще ми отговори на това. Мълчи, копелето. И той не знае, ясно ми е.
Разговорите с тоя живот не са особено ползотворни. Той е пасивен и не му пука. Чака всичко на мен. Като се скофти, пак си седи скофтен, докато аз не се напрегна да го постегна малко. Тогава обикновено се въодушевява и нещата потръгват. Обаче понякога така ме мързииии, че ми иде да го оставя скофтен и да му гледам сеира. Тъпото е, че тогава се сдухвам и аз заради него. Вътрешният конфликт между мързела и сдухването е много гаден. От една страна си мисля: уф, сега, кво да го оправям, ще взема да го оставя ей така объркан просто и ще го чакам да мине. За кво да се напрягам, той и без това не ме чака, ами си перка с неговото темпо, без да го интересува аз колко време имам. Той изобщо не се съобразява с мен, а пък аз трябва да го оправям, нали! Но от друга страна, като се замисля колко колко колко як мога да го направя,и да си е МОЯТ живот, и да стане толкова, толкова уникален и незаменимо неповторимо единствен…и си казвам….
Я да отидем с тоя объркан живот да пийнем по едно две три четири пет, по пътя да си надуем в колата jaya the cat на max, пък ще видим после кво ще стане.