Възрастните бебета

Хората се раждат, първо са бебета, после деца, за малко приказни герои teenagers, и после щат не щат стават възрастни. Да си възрастен като цяло е тъпо и скучно, ставаш супер сдухан леля или чичко, мрънкаш, оплакваш се и храниш по-малките, а всъщност полутайно -полуявно мечтаеш да си като тях. И понеже възрастните почва да ги влече пак детство мое реално и вълшебно, ама няма как да се върне, и решават да си имат свои деца. Това се оказва единственият начин да изживееш наново детството си и да имаш прекрасно оправдание пред останалите сдухани мрънкащи възрастни да се правиш на дебил, да гледаш детски, да говориш глупости без да си пиян и да си играеш с разни играчки, дето иначе другите възрастни ще те ебават яко, ако си признаеш, че всъщност са за теб, а детето е само предтекст. Казано на езика на възрастните, това е отчаян вопъл към недостижимото детство, протегната ръка към безвъзвратно отишли си усещания, които се опитваме да възкресим с децата си. Тъжно, но факт.

Още по-тъжното е, че напоследък дори децата не могат да ни върнат това усещане. Виждали ли сте децата, които всъщност са възрастни? Бeзумно е! Феите все по-често попадат на такива деца. Те уж са бебета, уж са на 3, а гледат сериозно като сдухан възрастен с ипотечен кредит, две банкови гаранции и три поръчителства. Гледат те, и изражението им е все едно аха-и да почнат да ти обясняват за прогресивно растящата лихва и неснижаемия остатък. В Германия примерно децата са масово така възрастни. Шансът тези деца да станат Феи или приказни герои отсега е с доста снижен остатък. На две те вече си пускат суперсамоуверено dvd-то с порното на техните, могат прекрасно да ти обяснят разликата между минет и фелацио, и с потресаващо безразличие следят всички сериали с убийства след полунощ.
Феите, наблюдавайки тези деца, изпитват нещо средно между страх и почитание. От една страна, това е суперяко. От друга страна, Феите си представят същите тези деца- възрастни, да кажем, на 13. Докато на 13 Феите следяха отчаяно European Top 20 по MTV, играеха си кротко пред блока и се обличаха като герои от куклен театър, тези деца- възрастни сигурно вече ще са овършели нощните фолк-клубове до дупка, мастиката ще я жулят на закуска, а фелациото ще им е ей така между другото. Бройката със завоеванията по нощните клубове ще бие тройно тази на мама и татко взети заедно. Толкова ще им е писнало всичко това, което предишните поколения тепърва са откривали, че няма да им остава друго, освен самите те да тръгнат отчаяно да търсят обратно детството, което всъщност са нямали. Тъпа работа.