ttttрезви размишления за пиянски истории,
малки признания за Gолеми страхове,
смешни очерци за тъжни случки
и големи повести за малки хора,


родени през скучните следобедни часове в офиса
от русата душа
на една стеснителна вечерна писателка.

понеделник, 22 март 2010 г.

Същественото е невидимо за очите

Нещата понякога са ясни. Застрохавателите не плащат. На ляв завой се минава на червено. Който ходи на работа, никога не му стигат парите. Който не работи, никога не му стига времето. Жените винаги закъсняват. Мъжете никога не слушат като им говориш. Политиците лъжат. Любовта е сляпа. Шевофете никога нямат угодия. В събота всички са в мола. Годишният отпуск е 20, макс 25 дни. Журналистите са марионетки с поръчки. ГМО-тата са вредни. На работа всеки го мързи. На маса с ракийка всеки знае много. Счетоводителите са скучни. Адвокатите са алчни. Полицаите гълтат рушвети. Времето на почивка лети, а на работа спи. Светът принадлежи на смелите. Грозните жени са злобни. Мъжете без кинти са комплексари. В свободата има повече отговорности. Любовта прави хората по-добри. Малките деца се оправят по-добре с компютри от дядовците си. По крайните квартали има наркомани. Всички искат в София, пък дори и да е с ипотечен кредит.

Нещата понякога просто са ясни. А същественото е невидимо за очите.

А понякога не е съвсем ясно. Толкова е неясно, че чак се чудиш, как така, по дяволите, простачката от съседния вход дето продава цигари взема повече кинти от академика на последния етаж? И как така, хем е криза, хем в Хепи-ТО никога няма места? Защо грозните жени имат богати мъже? Защото богатите мъже обикновено нямат вкус за коли, жени и дрехи? Защо има хора, които дават 50 лв. за дневна ски карта, само за да позират по грейка на Шилигарника? Защо новата анцуг-мода от Лозенец все по-убедително се налага на модния подиум в Мола на Стамболийски? Защо някой казва много повече мълчейки, от друг говорейки? Защо на няколко чашки всички се уважават, а като си в беда всеки се прави на ударен? Защо който не работи, яде повече? Защо като трябва да тичам ми се спи, а като трябва си легна, ми се тича? Защо всички тъпи филми са дълги? Защо който вика по-силно, е прав? Защо временните неща са най-трайни?

Нищо не ми е ясно. Ама не искам и да ми се изяснява. Същественото е невидимо за очите. Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват...

Няма коментари:

Публикуване на коментар