Пак нищо не свърших. Трябваше да направя 1000 неща, от които нито едно не ми се стори достатъчно интересно да се захвана с него. А толкова имам желание да правя нещо! Да се заровя, да потъна и да напълня главата си, да хвърля цялата си фейска енергия, която няма къде да изразходя истински, крещейки, дишайки. Колко е тъжно да хабиш силите и енергията си в грешни кладенци...всеки ден.... Толкова лиспва способността да се концентрираш напълно в нещо, което те кефи, нещо, при което няма нужда от кафе и музика, нещо, което е самодостатъчно да те зарежда от самата умора от него, и да искаш още и още, и да става все по-интересно, все по-зарибяващо, все по-твое... Сетивата ти са напрегнати, мозъкът ти е включен на макс, мускулите ти не трепват, съзнанието ти е като опъната струна, и адреналинът ти се покачва с всяко следващо прозрение...И за миг не можеш да излезеш от това състояние, толкова е яко, времето и нещата около теб не съществуват, ти просто си вътре и нищо друго няма значение! Колко е празен животът без такова нещо.. А всичко може да бъде толкова весело! Толкова шарено, толкова различно, толкова изпълнено, толкова, толкова...СМИСЛЕНО. Сигурно така се появяват на света masterpieces. Сигурно понякога отнема точно миг. Сигурно е гениално.
The truth is I feel useless.
Дори не знам какво ми се яде. Дори не мога да улуча каква музика да си пусна. Дори не знам какво да си облека. Дори не знам с кого да початя малко. Малките всекидневни вдъхновения ми се струват безумни тъпи при липсата на такова нещо.
Ще взема да си легна. Докато спя поне, върша нещо полезно.Все пак най-важното е да си се наспал.
А от утре няма да губя нито минута повече.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар