Петров
загаси недопушената си цигара и мрачно смени канала. Грешно беше включването на
българска телевизия, помисли си Петров и разсеяно превключи към Евроспорт.
Новините от родината винаги му носеха досада, скука, и на моменти омраза. Родината
отдавна му напомняше на стария апартамент на родителите му- повехнал, неремонтиран,
със застаряващи вещи от отминала епоха, за която никой не го е грижа. И никой
не виждаше смисъл този апартамент да се реновира или поправя, защото всички
знаеха, че родителите му бяха на доизживяване. Затова просто...нямаше значение.
5
октомври, мрачно утро, кос дъжд, мъгливи хора със и без чадъри. Мюнхен, 8
сутринта, препълнено метро с еднакво
незначими хора. Петров беше видимо безразличен и вътрешно неприятно напрегнат. Наум Петров премяташе в главата си формули и
функции, които нямаха абсолютно никакво значение. Поредното интервю за работа
го изпълваше с неприязън и апатия, които като цяло бяха преобладаващите му
чувства откакто се беше пренесъл тук. Но това нямаше особено значение.
Изкуственото
осветление и мудният разговор бяха отегчили Петров достатъчно. Дали ще постъпи
на работа или не нямаше особено значение. Петров отговаряше на въпросите
разсеяно и апатично. Той беше убеден, че вече е срещал тези белезникави
физиономии милиони пъти и беше водил подобни кухи разговори многократно. Ето
защо поредният нямаше значение. Внезапно Петров стана, покашля се, подръпна
неумело вратовръзката и каза на източноевропейски граматически издържан и
скучен немски:
-
Господа изпитващи, ако стик и топче за голф
струват общо 1.10, и знаете, че стикът е с един долар по-скъп от топчето, колко
струват двете поотделно?
Господата изпитващи замлъкнаха.
За миг настана тишина. Само лампата издаваше досадно перманентно жужене. Петров
беше хладен и блед.
-
Какво значение има това за настоящия разговор?-
осмели се да попита най-сухият от интервюиращите.
-
Няма значение-също така сухо отговори Петров.
-
Тогава защо ни питате?
-
Любопитно ми е дали сте в състояние да решите
задачата.
-
Хер Петров, моля Ви да се придържате към теми,
релевантни за настоящия разговор.
-
А може ли тогава, господа интервюиращи, да ми
отговорите, колко струва според вас свободата?
-
Свободата..а това какво значение има?
-
Какво ли...Петров въздъхна. Огледа се и се
вслуша в лампата. В главата му запрескачаха мътни картини от последните шест
месеца от живота му- сменяха се пластмасови домати и краставици, средно дебели
жени, дъждовни недели, самотни вечери с консерви и грозна и стара фъфлеща
съседка.
-
Може би сте прав, Хер Гюнтер, измърмори Петров.
Може би свободата...няма голямо значение. Не и за настоящия разговор. А
сега...ме извинете.
Петров
грабна палтото си и с нервни крачки напусна стаята. Зад гърба му остана една
жужаща лампа, трима сухи германци, десетки самотни вечери в дъждовни недели и
много, много безуспешни опити за летни
ден в Мюнхен.. Но всичко това вече...нямаше значение.
Часът
е 14ч. и 5 минути местно време, температурата на въздуха е 16° , времето е
ясно, а самолетът от Мюнхен току -що кацна на летище София. Петров въздъхна.
Внезапно той се почувства важен. Адски важен. Внезапно от безлична и
незначителна фигурка в снобски баварски град Петров изведнъж усети, че е
страшно необходим и съдбоносно важен. Той все още не можеше да определи защо, но
вътрешно беше убеден, че кацането му в София е суперважно. И, да, има огромно
значение.
