ttttрезви размишления за пиянски истории,
малки признания за Gолеми страхове,
смешни очерци за тъжни случки
и големи повести за малки хора,


родени през скучните следобедни часове в офиса
от русата душа
на една стеснителна вечерна писателка.

неделя, 3 март 2013 г.

Летище София



Понякога, точно в момента преди да се разплачеш (ако въобще плачеш понякога), в главата ти сякаш избухва буря. Надига се някакъв странен шум който бучи в ушите и много бързо обхваща цялата ти глава, преди да излезе под формата на сълзи през ълълчетата на очите. Адски творческо състояние. Безумно креативен момент. Няма как да е скучно, просто е ясно, че нещо ще се случи.

Вътре някъде дълбоко в тебее ти винаги оставаш сам...

Някой ден...

Поредният безуспешен опит  за пролетен ден в Мюнхен. Слънцето от столетия се е отказало да огрее този град с пълния си капацитет, ама нали си е Слънце, и това му е работата, не се отказва, все пак е пролет. Хората са тотално безразлични към жалките му опити да ги огрее, но това не го отказва и то отчаяно се опитва да формира подобие на слънчев следобед. Четвъртък. Предстоят поредните три почивни дни. Да тръгвам или да не тръгвам? Да тръгвам или да не тръгвам? Багажът ми стои смирено  в ъгъла на офиса, хаотично подреден предишната вечер, за всеки случай, ако реша все пак да тръгвам. Да тръгвам или да не тръгвам? Цената на билета е същата, да тръгвам или да не тръгвам?

Три следобяд. В офиса е още по-лениво. Още няколко часа. Има малко време.

Час по-късно. Да тръгвам или да не тръгвам? Температура на въздуха в София, 25°. Температура в Мюнхен, неизвестна. Моя телесна температура, варираща под нулата и над 40, според зависи. Оставам. Разумен избор. Да, план за довечера.
...

-Ало, здравейте, обаждам се за пътуването до Виена...много се извинявам, ще закъснея около...час. Удобно ли е да ме изчакате? Моля?...Да, разбира се, ще пътувам със сигурност, просто бях възпрепятствана в офиса.. А и имаше повреда в метроттттто...да , вече съм на път...блокирали са спиркатататата... Мнного благодаря! Бързамммммм!

Пет следобяд. Претъпкано метро. Хвърчи с бясна скорост към грешния ми избор. Колко е сладко само! Предвкусвам сладката ти горчивина, пореден мой грешен избор! Улалала, дяволчетата в мен се наливат с дайкирита и пеят ритуалните си дяволски песни, които ме правят дяволски щастлива! Още малко...и съм там.

Пътят към Виена е розов залез с примес на предстоящия ми ранен полет. Какво по-вкусно от това  да станеш в 6 за да кацнеш в...10.

10 и 5, петък, летище София. Самолетът от Виена току що кацна на летище София. Температурата на въздуха е 22°, времето е ясно,  местно време 10 часа и 5 минути. В самолета на слизане Airberlin пускат Щраус. За успокояване на празнуващите дяволчета. Те ще изкарат взривяващ уикенд.

Летище София.  Април.