В Германия няма феи

В един период от живота си феите имаха нещо общо с Германия. Германия като цяло е една богата страна на изобилието, в която има от всичко по много. В Германия има неща, които дори феите, а камо ли простосмъртните не са си и представяли, че съществуват. Например, пързалка от залата с лекции директно до мензата. Или пък, безплатна камера ако откриеш сметка в банка. Или пък, правиш се, че спиш във влака и пътуваш безплатно с над 200 км/ч. Оригинални невероятно-турбо-хипер-мега яки кецове за....15 евро! Или пък, натискаш едно копче и както си в Германия, изведнъж се озоваваш в Китай! Не, такова май нямаше. Все едно. Идеята е, че в Германия има от всичко- по много.

Представете си при това положение учудването на феите, като откриха те какви елементарни неща липсват в Германия. Ми първо, в Германия няма локви. Ей така, няма. Вали, вали дъжд, и никъв резултат. Не може ей така като една истинска фея да джапаш в локвите и дънките ти отзад да стават на кафяви петна както на истинските феи. Не става! Потрес!

Друго нещо, в Германия няма хляб. Няма. Отиваш в магазина, и търсиш...нормален хляб. Ц. Всъщност то хляб има. Има над 14 вида хляб по рафтовете. Черен, със сусам, с мак, със семки, без семки, чиабата, за печене, багета, ебета, наебета...Ма няма нормален. Ей от тоя, най-нормалния, дето се реже на филийки и е супер, ама суперобикновен. Отново потрес!

Истинският ужас настъпва обаче, ако човек по средата на центъра на обикновен провинциален град в Германия му се допие вода. В Германия, освен че няма локви и хляб, няма и вода. Няма минерална вода Горна баня за 50 стотинки от будка. Будки също няма. Ако значи човек или фея ожаднее по обяд или следобяд в центъра на провинциален немски град, той напразно ще се озърта за будки. БУДКИ НЯМА. Човекът е изправен пред две незавидни опции: Опция 1: влиза т.нар. Bäckerei: усойна пекарна със сухи гореописани хлебчета или геврчета без нищо, и органичен избор от напитки. Да кажем, поне има вода. Има вода, обаче каква е голямата изненада: ГАЗИРАНАААА. Човекът вече е преживял шока, че ще даде 3 лв. за половин литър вода. Kinder surpis-ът е обаче, че няма обикновена минерална вода. Има само газиранааааааа.
Понеже Германия е страната на изобилието и опциите, човекът има още един вариант. (Междувременно човекът е вече доста жаден и изнервен) Опция 2: отива в супермаркет. Влиза, и почва да търси, както вече обяснихме, често срещаната иначе в София минерална вода Горна баня от 50 стотинки от будка. Човекът не се надява на Горна баня. Постенно всяка прозрачна негазирана течност почва да му се струва привлекателна. Какво изживява обаче човекът, като с неразбиране установи, че закупуването на ЕДНО шише вода от супермаркета е ИЗКЛЮЧЕНО. Има само Tetra-Pack. Демек, като в Метро. Земи тия 4 шишета минерална вода. Не може да си купиш просто едно шише минерална вода. НЕ може. Човекът вече е пред припадък с пресъхнало гърло и ще не ще, купува Tetra-Pack и влачи по улиците. Това е положението. Ако щеш.

Да описвам ли сега как няма и клек шопове?

Както и да е. Човек с времето някак си привиква с липсата на локви, будки, вода и хляб. Свиква и с това, че неделя е ден на мъртвите и ако не си напазарува в събота до 8, рискува да стане един от тях. С едно нещо обаче феите не можаха да свикнат толкова години. И то е по- плашещо. В Германия няма феи. Няма. Няма и приказни герои. Феите много трудно приеха липсата на себеподобни. Направо така го изживяха, че в един момент се съмняваха дали и те въобще са феи. Феята дъгло време като не вижда феи, и почва да забравя вълшебствата. В един момент феята почва да си задава въпроса, фея ли съм сега аз или не. Кофти момент.
Феите все пак не искат да повярват че в Германия няма феи. Според мен и там има феи, обаче те са под прикритие. Феи-агенти. Действат тайно и се събират на супертайни места. В Германия има опасност може би да преследват феите и те затова да се крият. Друго обяснение няма. Само да не стане така, че от много криене тамошните феи да почнат и те като мен да се чудят, феи ли са, не са ли.

Пък ако все пак се окаже, че няма феи, пак има изход. Германия е развита страна на изобилието и има от всичко по много. Тогава защо не започнат просто да внасят феи?

Феите и музиката

Нищо, нищо не събужда така феите към нови вълшебства както музиката. Нищо друго на света не може да даде на феите това, което им дава музиката.
Няколко пъти в живота си феите се заблуждаваха, че са намерили още нещо, което ги вдъхновява така силно, както музиката. Те даже за малко вярваха, че има такова нещо. За малко това беше един човек, за друго малко бяха малки и не налки опиати, за трето малко бяха едни учебници, или пък разни скорости, полети, коли, планини...Всички тия неща обаче се оказаха преходни.Те докосваха феите за малко, и после пак, и после... Всъщност уникалното на музиката е свойството й да променя всичко. Всички тези неща изглеждат тотално различно когато се съчетават с музика. Колкото и да се влюбваха феите в нови неща и хора, тези неща и хора и моменти изглеждаха тройно, десеторно по-яки с мелодия. Музиката е като тревата, засилва всяко възприятие и прави всеки момент много по-специален. Музиката е основната връзка между теб и момента. Затова музиката е такава неповторима магия. Тя променя света и живота.

Музиката си остава уникална в живота на феите. Музиката е основната магия в живота на феите. Това, което им дава музиката, никой и нищо не може да им го даде.

Оф, не е честно така да пренебрегват феите всички други вдъхновяващи неща. Има още толкова много яки неща. Просто единствено музиката може да промени деня, нощта и всеки един момент.Феите ще създадат soundtrack на живота си, защото за всеки период или човек или случка си има мелодия. Феите не прекарват нито една секунда без музика. Освен онези вълшебни моменти, в които е по-добре просто да замълчиш.

Знам и мога

Феите в целия си живот се стремят да правят вълшебства, обаче какво остава от това? Онзи ден феите стигнаха до потресаващо прозрение. Всяко нещо, което имат феите, може да бъде отнето. Всичко, всичко към което се стремим да получим, може да ни се отнеме. И ценни, и неценни неща. И важни, и неважни. И скъпи, и много скъпи, и много евтини. И вещи, и хора. И пари, и дрехи. Можем да загубим всичко, което имаме. Няма нито едно нещо, в което да бъдем сигурни, че цял живот ще е наше. Можем с едно движение на нечия вълшебна пръчица да изгубим всииииииииииииииииичките пари, които имаме. Да изгубим къщата, която строим, дома, който издраждаме, с едно движение на нечия друга вълшебна пръчица. А с трета, много по-коварна вълшебна пръчица, може да изгубим най-любимия си човек, най-свещения приятел, най- близкия приказен герой..
И какво остава? Феите след това прозрение се потресоха. Та в живота няма нито едно нещо, което феите да могат да запазят. Всяко едно нещо може да изчезне или да им бъде отнето. Дефакто, феите нямат нищо.
Тогава феите се сетиха за едно нещо, което никой никога на света не може да им отнеме. Каквото и да стане. Няма вълшебна пръчица на света, нито в ръцете на феите, нито в ръцете на хората, която да им отнеме това. Никой не може да отнеме знанията и уменията на феите. Това, което феите са се научили да правят, и всички знания и незнания, не могат да бъдат отнети. Феите винаги ще могат да правят това, на което са се научили, и ще пазят нещата, които са научили, в главата си. Това е супер.Това е уникално. Феите всъщност имат най-важното- те знаят и могат. И това никой не може да им го отнеме.
За бъдещите вълшебства на феите това означава следното: Феите отсега нататък ще се стремят по- малко към тези неща, които могат да им бъдат отнети. Феите ще се учат на все повече и повече неща, ще могат да правят повече и повече вълшебства. И ще научават нови умения, нови знания, нови, нови...
И ще пушат и пият по-малко, за да останат тия неща по-дълго в главата им, хехе.

Феите подават оплакване

До Директора

Обръщам се към Вас с оплакване от условията на УниКредит Булбанк, свързани с една от най-елементарните процедури- прехвърляне на пари от една сметка в банката на друга сметка в СЪЩАТА банка.
УниКредит Булбанк претендира да бъде на едно ниво с други водещи банки в Европа. Условията и процедурите, които предлага банката обаче, изобщо не се доближават до този профил. Пример затова е процедурата по прехвърляне на определена сума от една сметка в друга в СЪЩАТА банка. Как става това в една обикновена банка в други европейски държави? Клиентът сяда пред персоналния си компютър вкъщи, влиза в безплатното си онлайн банкиране, въвежда един ТАН-номер, и след по-малко от 5 минути вече е забравил за извършената операция. За целта е достатъчно клиентът да разполага с ЕДНА сметка в банката, която му позволява както да тегли без проблеми и БЕЗ комисионни по всяко време пари от терминалите, така и от СЪЩАТА тази сметка да превежда пари по други сметки, НЕЗАВИСИМО в друга или същата банка.
В случая няма да няма да коментираме, че неоправдано скъпото онлайн банкиране не дава възможност за транзакции, а само за следене на сметката. Ще оставим настрана и факта, че условията на УниКредит не позволяват само с една сметка гъвкавост на терминалите и едновременно с това транзакции по сметка. При наличието на картова сметка елементарното прехвърляне на суми по други сметки е напълно изключено. За целта е необходимо клиентът да си открие ОЩЕ една сметка, по която да има движение. Тоест, нужни са дотук поне две карти за да може хем да се теглят пари, хем да се превеждат по сметка- абсолютно базисни операции за един съвременен на клиент на въпросната банка „лидер в България”.
Пред какво е изправен клиентът според тези условия, когато решава да прехвърли определена сума от КАРТОВАТА си сметка на друга депозитна сметка в същата банка? След 5-минутния шок от новината, че от картова сметка не може да се правят преводи, клиентът търси алтернативни начини да прехвърли сумата. След около 6 консултации с 6 различни служителя на банката се установява, че се налага сумата да бъде изтеглена на пост-терминал, и с нея съответно да бъде захранена другата сметка. Поради липса на алтернативи клиентът се съгласява. Щом е картова сметката, няма друг начин. В последствие обаче се оказва, че режимът на банката не позволява в случая да се изтеглят повече от xxxлв. на ден. Освен това, при едно теглене, лимитът е xxxлв. Следователно, клиентът е принуден да тегли два пъти, веднъж xxx и веднъж xxxлв. Пренебрегваме факта, че всяко теглене е съпроводено с такса 1 лв. Клиентът няма избор.При доброто желание да се преведат, в конкретния случай xxxлв, от една сметка на друга сметка в СЪЩАТА банка „лидер в България”, клиентът е принуден да посещава съответния клон 3 дни поред, заради въпросния наложен лимит. Пренебрегваме факта, че клиентът в случая като длъжник заради поставените от банката условия изпада в забава към кредитора си. Всъщност най-интересното се случва на третия ден, когато клиентът отива с радост за последен път да изтегли два пъти пари и да захрани съответната сметка с последния транш. При тази операция на клиента се съобщава, че СЕДМИЧНИЯТ му лимит от xxxлв. е надхвърлен и следователно в рамките на тази седмица той не може да прехвърли повече пари.
Тук коментарът не следва да продължи.
С две изречения на лаически език:
Клиентът не го интересува разликата между картова разплащателна и депозитна сметка. Клиентът не го интересуват наложените абсурдни в случая лимити.
В случая единственото, което има значение, е начинът, по който се третират платежоспособните клиенти на банката-лидер, които имат достатъчно средства по сметките си, и банката прави всичко възможно, за да възпрепятства движението по сметките. Движението на парите е това, което движи и банката напред. Банката лидер явно НЕ Е разбрала тази максима.
Както беше посочено, транзакциите в европейските банки са сред най-елементарните процедури. Седем години извършвах транзакциите си по този начин и очаквах от тази банка поне ПОДОБНО обслужване.
В този контекст се обръщам към Вас със следната молба:
Да допуснете превеждането на въпросните xxxлв., които надхвълрят горепосочения седмичен лимит.
В противен случай, според гореизложените обстоятелства ще бъда възпрепятствана да изплатя на кредитора си дължимата му сума. Ще изпадна в забава, чиято последица е изплащането на лихва за забава от моя страна. Това ще настъпи само и единствено поради условията на Вашата банка. Сумата беше налична по моята сметка навреме. В такъв случай ще се наложи да ми изплатите лихвата, настъпила в следствие забавата.

Благодаря Ви предварително за съдействието.

Тя била дебела

Имало едно време една дебела фея. Странното било, че тя всъщност не била дебела. Била съвсем нормална фея. Нищо особено, и нищо неособено. Just фея, както се казва.
Един ден обаче феята срещнала някаква друга фея, и тя възкликнала: Леле, колко си дебела!” “Е как ще съм дебела бе! Според мен съм суперяка.””Не, не, дебела си. Казвам ти, ти си една дебела фея.”
Прибрала се първата фея вкъщи, и почнала да се гледа. Гледала се, гледала се в огледалото. Първоначално й се струвало, че не е дебела. Понеже оная обаче й била казала, че 100 процента е супердебела, феята продължила да се взира. Взирала се така един ден. Взирала се два дни. Взирала се една седмица.
И тогава се случило. Феята наистина била станала дебела. Ей така, изведнъж тя станала дебела. Ужас просто.
Феята първоначално приела дебелината си нормално. Постепенно обаче разбрала, че не е много рентабилно да си дебел. Тя искала пак да стане нормална-нищо особено-нищо неособено-just фея. Но не знаела как. Така неочаквано и изведнъж била надебеляла, че не знаела как да отслабне. Затова решила да пробва обратния метод – както била напълняла с взиране в огледалото, така можело и да отслабне. Почнала сега феята пак така да се взира в огледалото, часове, дни седмици. Взирала се, взирала се феята. В един момент не й било съвсем ясно дебела ли е сега, или не е дебела.
Затова решила да се допита до другата фея. Срещнали се двете феи, и първата фея попитала: “Според теб, аз още ли съм дебела?” “Според мен ти от последния път като се срещнахме си надебеляла още повече. Направо адски.”.
Неясно-дебелата или- недебела фея вече била в шок. Прибрала се, погледнала се в огледалото, и й се сторило, че пък не е толкова дебела. Легнала си да спи съвсем спокойна и решила утре като стане да види дали и колко е дебела. Просто била много уморена пак цяла нощ да се взира с цел отслабване.
И оттогава се случило. Станала феята на другата сутрин. Станала не е точното определение. Тя по-точно се търкулнала от леглото, защото била станала едно истинско кълбо. Феята се стреснала, опитала се доколкото може да изтича до огледалото, и що да види – една ИСТИНСКИ дебела фея! Супердебела фея! Феята не можела да повярва как се е случило това! Тя едва се движела. Сега вече нямаше съмнение – феята наистина била станала дебела.
Оттогава животът на феята се променил тотално. Всъщност, докато стане вечер, феята почти отслабвала и към края на деня изглеждала като старата нищо особено нищо- неособено just фея. Обаче след като заспяла, и на другата сутрин пак се събуждала адски дебела. Всяка нощ преди да заспи, феята се молела да не се събужда дебела, но уви. Ставала, търкулвала се и й ставало ясно, че отново е дебела и че ще преживее поредния дебел ден.
Оттогава феята заживяла дебелия си живот и повече не се срещала с други феи.

Пиянски сън

Снощи отидох на един рожден ден, напих се, прибрах се, написах даже две стихотворения, плод на творческо пиянско вдъхновение, и после спах най-сладкия пиянски сън. Сън без спомен.

Едно шуменско и две малки ментички

Едно шуменско и две малки ментички

- Едно шуменско и две малки ментички.
- Четири и петдесет.
- Четири...айде, 50 ш’ ти дам другия път.
- Айде, и умната.
-
Разговор в 8 и 15 в сутрешната бакалийка на Шишман. Камбаните на Седмочисленици точно са ударили поредната неправилна поредица бам бам, и прошляците се събуждат по пейките, докато циганите помитат угарките от снощните им цигари. Шишман е толкова як сутрин! Шишман е мястото на най-вдъхновяващите диалози по това време. Уличката е толкова тясна, че е абсурд някой разговор да остане анонимен. Вървиш ли и водиш ли разговор по Шишман, няма как да не включиш и минаващите покрай теб. Вървиш ли си сам, не може да не станеш част от поне три разговора на минута. Минаващи разговори. Като тоя с шуменскто и ментичките.Взе си човекът бутилките и се замъкна лежерно към Седмочисленици с един хипарски кохух при 20° и едни ботуши, дето едва ли скоро ги е свалял, ама бяха модерни преди има няма 12 години. Колко свежо, да почнеш с едно шуменско и две ментички, особено ако има с кого да ги споделиш в градинката в 8 и 15 сутринта. И да гледаш как минават покрай теб тия с другите разговори. А другите разговори не са по-малко интересни.

- Тука за повече от час с тая бележка не може да паркираш.
- Е как да не мога, Венелин не е синя зона. И не ми говорете на ти!
- Как да не е бе, ти знака ей там не го ли виждаш бе! От цяла година е синя зона!
- Абе не ми говорете на ти бе! На кой да се оплача? Това е противонотариално!
- Абе на Вие ти говоря бе, не чуваш ли! На Вие ти говоря...

Хаха. На Вие ти говоря през цялото време бе...

- Та ти казвам, не знам откъде ги беше изнамерила тия шалчета, ма може ли толкова цигански да се облече! Отишла в Мараята да яде, ми облечи се малко бе...ма да бе, с ония ботуши беше...ужас...И тва ми била жената на шефа...ужас, ужас..Е не те лъжа, питай и Рени като се видите...Айде, айде, че ми свършват минутите заради тая кокошка...айде...

Ше и свършат минутите заради тая кокошка.


- Алоо, шефе, бе слушай, аз ше позакъснея малко, че ако знаеш тука кво е на околовръстното...ужас, ужас, ей са тука вися в едно задръстване от половин час не съм мръднáл и метър шефе... няма мърдане...добре шефе...айде...добре шефе.

Много интересно къде ще отиде да се припича на слънчице с кафенце докато шефът му се прави че вярва. Дали и аз да не излъжа, че съм в задръстване и да остана цял ден да слушам разговорите или ше ми писне?

Всички джипове са инвалиди

Всички джипове в София са инвалиди. На всяко паркомясто за инвалиди има паркирани джипове. Всеки инвалид в София се движи с джип. Това донякъде е обяснимо. Здравият човек трудно се движи из София, пък камо ли инвалидът. За целта инвалидите си купуват джипове. По възможност по-нови модели, и с тъмни стъкла. Не за друго, а за да не се вижда колко са инвалидизирани. Всичките са поне трета група с придружител. Притесняват се от недъзите си и затова се прикриват зад тъмни стъкла. Сигурно имат и затруднения при шофирането, и да не се вижда как едва се справят, се крият зад стъклата. С цел улеснение често прибягват до автоматици, за да си спестят поне скоростния лост. Милите.

Инвалидите имат интересно ежедневие. Те, естествено, нямат нормален работен ритъм, понеже нали са инвалиди, и никой не иска да ги наеме на работа. Пълна дискриминация. Те живеят от социални помощи от държавата и си купувт джиповете с тези помощи. Абе, с тези или с други помощи, важното е, че си ги купуват на гърба на държавата, пък с какви помощи, няма значение. Идеята е, че те не работят. Или поне нямат работно време. Те само се движат из София с джиповете си и ги паркират на инвалидните паркоместа. Дискриминират ги непрестанно. Никой не иска недъгави на работа.
Най-често всъщност се наблюдава, че инвалидите излизат петък и събота вечер и паркират пред разни клубове на местата, предназначени за хора с увреждания. Спират пред Най клуб на Народното събрание, на двете паркоместа на Раковска в близост до БИАД, на Леге до хотел Рила и други стратегически точки, към които инвалидите проявяват специален интерес. Паркира инвалидът джипа на отделеното му паркомясто, поставя синичкия знак за инвалиди на предното стъкло, и слиза събота вечер на жълтите павета пред Най. Слиза той, колко странно, в идеална кондиция. Няма оплаквания, нито отклонения при походката. Факт е, че инвалидът често е с придужител. Обикновено го придружава някоя грижовна руса жена с модерни дрехи и ВИП карта за БИАД. Тя явно се грижи за социалния живот на инвалида, че той горкият нали рядко излиза. Добре че поне вечер придружителката му го извежда малко да види свят и как се забавляват хората.
Та заключва инвалидът джипа и двамата с грижовната придружителка влизат със стабилна и самоуверена походка в избрания фолкклуб. Сигурно е голям шок да си инвалид и да влезеш в Най. То без да си инвалид може би е шок, пък камо ли ако си инвалид. Всъщност, това няма значение. Важното е, че джипът остава на въпросното паркомясто с тъмните си стъкла и баварска регистрация.

На другия ден може грижовната придружителка със същия тоя джип да отскочи до Витошка да купи на себе си и на инвалида малко дрехи, козметика и други неща от първа необходимост. Всичко това се развива със социалните, или каквито и да са там помощи от държавата. За по-лесно грижовната придружителка ще паркира на инвалидните паркоместа на Солунска, за да не се налага да пренася чантите надалеч. Току виж се инвалидизира и тя, и тогава няма да има кой да води инвалида в Най. Но пък ще си извадят още един инвалиден знак за паркиране. Така ще е по-лесно, защото и тя ще може да го ползва, паркирайки мини купъра си. Екстра.