Всички джипове са инвалиди

Всички джипове в София са инвалиди. На всяко паркомясто за инвалиди има паркирани джипове. Всеки инвалид в София се движи с джип. Това донякъде е обяснимо. Здравият човек трудно се движи из София, пък камо ли инвалидът. За целта инвалидите си купуват джипове. По възможност по-нови модели, и с тъмни стъкла. Не за друго, а за да не се вижда колко са инвалидизирани. Всичките са поне трета група с придружител. Притесняват се от недъзите си и затова се прикриват зад тъмни стъкла. Сигурно имат и затруднения при шофирането, и да не се вижда как едва се справят, се крият зад стъклата. С цел улеснение често прибягват до автоматици, за да си спестят поне скоростния лост. Милите.

Инвалидите имат интересно ежедневие. Те, естествено, нямат нормален работен ритъм, понеже нали са инвалиди, и никой не иска да ги наеме на работа. Пълна дискриминация. Те живеят от социални помощи от държавата и си купувт джиповете с тези помощи. Абе, с тези или с други помощи, важното е, че си ги купуват на гърба на държавата, пък с какви помощи, няма значение. Идеята е, че те не работят. Или поне нямат работно време. Те само се движат из София с джиповете си и ги паркират на инвалидните паркоместа. Дискриминират ги непрестанно. Никой не иска недъгави на работа.
Най-често всъщност се наблюдава, че инвалидите излизат петък и събота вечер и паркират пред разни клубове на местата, предназначени за хора с увреждания. Спират пред Най клуб на Народното събрание, на двете паркоместа на Раковска в близост до БИАД, на Леге до хотел Рила и други стратегически точки, към които инвалидите проявяват специален интерес. Паркира инвалидът джипа на отделеното му паркомясто, поставя синичкия знак за инвалиди на предното стъкло, и слиза събота вечер на жълтите павета пред Най. Слиза той, колко странно, в идеална кондиция. Няма оплаквания, нито отклонения при походката. Факт е, че инвалидът често е с придужител. Обикновено го придружава някоя грижовна руса жена с модерни дрехи и ВИП карта за БИАД. Тя явно се грижи за социалния живот на инвалида, че той горкият нали рядко излиза. Добре че поне вечер придружителката му го извежда малко да види свят и как се забавляват хората.
Та заключва инвалидът джипа и двамата с грижовната придружителка влизат със стабилна и самоуверена походка в избрания фолкклуб. Сигурно е голям шок да си инвалид и да влезеш в Най. То без да си инвалид може би е шок, пък камо ли ако си инвалид. Всъщност, това няма значение. Важното е, че джипът остава на въпросното паркомясто с тъмните си стъкла и баварска регистрация.

На другия ден може грижовната придружителка със същия тоя джип да отскочи до Витошка да купи на себе си и на инвалида малко дрехи, козметика и други неща от първа необходимост. Всичко това се развива със социалните, или каквито и да са там помощи от държавата. За по-лесно грижовната придружителка ще паркира на инвалидните паркоместа на Солунска, за да не се налага да пренася чантите надалеч. Току виж се инвалидизира и тя, и тогава няма да има кой да води инвалида в Най. Но пък ще си извадят още един инвалиден знак за паркиране. Така ще е по-лесно, защото и тя ще може да го ползва, паркирайки мини купъра си. Екстра.