Кои са пък тия феите?

Сигурно вече всички се питат кои са феите. Къде са феите? Как се разпознават феите? Само жени ли са феите? Как да разпознаем феите като ходим по улиците? По какво се различават феите от другите хора? Защо са феи?

Отговорът е много много прост. Всички са малко феи. Всички са феи понякога. Всеки някога е бил или ще бъде фея. Четейки това, ти си вече фея. Или приказен герой, както си решиш. Едва ли мъжете ги кефи да са феи. Те само си търсят феи.

Всеки, всеки може да прави вълшебства. Феите като всички други не са безгрешни. Феите бъркат, колебаят се, вълнуват се, понякога прецакват хората, понякога прецакват себе си. Феите се вдъхновяват от простичките неща- от музиката,
от движението,
от бързата скорост,
от устрема,
от природата,
от музиката,
от вкусната храна,
от добрия секс,
от смешните разговори с други феи,
от драматичните филми,
от музиката,
от глътката ромче,
от дръпката смешна трева,
от празния плаж вечер,
от белите борчета в планината,
от музиката,
от вечерна оживена София,
от карането по празните нощни софийски улици,
от намаленията по магазините,
споменах ли музиката...
Тоест, феите са съвсем обикновени...феи. И все пак са феи. Те умеят да правят вълшебства. Невинаги успяват, често се опитват, лесно се отчайват, бързо се ентусиазират пак. Те не се сдържат на едно място. Те не обичат статуквото. Страх ги е да се привържат.

Шшшшт. Много се разприказваха феите.

Ами ако откривате поне по малко от всичко в себе си, ако се вдъхновявате от същите неща, ако поне веднъж сте правили вълшебство, значи и вие сте фея или приказен герой. Кво значи да правиш вълшебство? Всяко малко всекидневно действие може да е вълшебство. Ако се чудите дали ви се е случвало, значи още не е. То е като оргазма. Ако се чудиш изпитал ли си го, значи не си.
Отивам да направя някое вълшебство.
Уф, нали не звучи много като онова “Вие и Маги правите чудеса?”, хахаха.