Гръмоотвод

Вися си лениво в офиса и се чудя, какво ще стане ако я питам колко често прави секс с мъжа си. Бих я питала не защото толкова ме интересува, ами само за да й видя изражението при този въпрос. Несъзнателно се усмихвам само като си го представя. Палавото ми въображение дори ми дава мъъъъъъничко смелост, ама бързо се отказвам, понеже е бременна. Секунда след това ме обзема разяждащо чувство на вина, че седя на монитор и половина разстояние от нея и пиша ебати глупостите.

Тя сигурно е представителна извадка на половината жени в офиса, в града, в света въобще, така че няма нужда да питам точно нея. Веси. С подредения живот с подредени документи, с подредена последователност на чувства, мисли и действия. Университет- сигурна работа в добра фирма- стабилен годеник-и ето сега детето. Всичко по план, в идеална детеродна възраст на 28. Радвала се е на редовен цикъл и добро здраве. С розови чорапи и обувки от Пиротска.

Защо не си призная, че й завиждам и си мечтая за нейната стабилност, вместо като една жалка лигла да изопачавам уютния й живот? Това е гадно. Веси дори е печена. Веси не е виновна, че аз съм почти колкото нея на години, но изглеждам на 16 и се държа като на 5. Веси не е виновна, че докато тя спи в ипотекираната си гарсониера, аз повръщам на Седмочисленици. Нито пък, че на 27 години още не съм се научила да се лиша от Едното за сметка на Другото, които и да са те. Веси не страда от синдрома „искам- от всичко-по много- и то сега”. Веси живее в равносие и душевен мир, без да е гръмоотвод, привличащ мълнии, бедствия, урагани, вулкани, облаци от прах и недоразумения, душевни земетресения и хиперсблъсъци, които да си причинява сама. Без да хвърля след себе си останки от колебания и объркани хленчения.

Всъщност, дълбоко в себе си ние сигурно много си приличаме. Просто аз правя жалки опити да живея в две схеми, а тя е имала смелостта да избере едната. В която в крайна сметка свършваме всички.

Амин.