Любов за цял живот в 1280

- Добър вечер, до пресечката на Мастика 8 и Голяма Поморийска 32?- мятат се задъхани Феите в първото срещнато 1280.
- Добър вечер, нема проблеми. К’кво има там? Кат Ви видех как търчите към таксито, помислих, че некой Ви гони...Викам, дай да спра на момичето, че го преследват.- ръмжи Бакшишът отпред.
- Ааа, хаха, не, никой не ме гони. Аз гоня някого. Тогава човек тича още по-бързо.- смеят се мъдро Феите.
- Лелее, к'ви времена настанаха, жените да гонят мъжете! Е к’во е тва бе! – Бакшишът посръбва възмутено от домашната ракийка изпод седалката.
- Емии..ето, тва е. К’во да се прави.. много са зле мъжете.- измрънкват Феите.
- По мое време, аз тря’аше да я гоня жената, да я баламосвам, тя се дърпа, аз се пра’я на идиот...с’а кво станá...мацки като тебе да тичат подир мъжете...сега да бех млад, да тичат и подир мене... - замечтано превключва на трета Бакшишът и пак посяга към ракийцата.
- Еми да, ама днешните мъже са мега-злета, въртят номерца и се правят на интересни, освен тва ги мързи да се мръднат, след като веднъж са решили, че са те спечелили.- заявяват Феите.
- Брееей...кво да ти кажа, момиче...аз така тичáх подир мойта жена, навремето, викам, ей тва е жената...голема любов голема работа...месеци наред спя пиян под прозореца й, тя се се дърпá...накрая се оженихме...и така.
- И сега какво, щастлив семеен живот?- повдигат вежда подозрително Феите.
- Аа, ми...к'во да ти кажа..ти на колко си години?
- На 1028.- отговорят откровено Феите.
- Ааа, ти си вече на 1000 години, мога да ти кажа...че викам, ако си некоя млада, да не ти ги говорим тия неща...Нема такова нещо, момиче, един мъж с една жена и обратно...нема в живота... и аз е така кат бех на твоите години, и викам...е тва е любовта, жената, цел живот ше съм й верен...то една коса, едно тяло, една здрава, млада....ама после... се оженихме и ...едно след друго децата...тя взе все повече като майка си да става....една такава все мрънка..все иска внимание....все нещо недоволна...пиел съм...цел живот ли такси ше карам...викам, ми такси ше карам ма...иначе само тръби ли да опра’ям, с тоя техникум...и после се почнá...карáх там автобуси из Европа до Германия...и по пътя, къде сръбкиня, къде украинка...все по мотелите...такива работи...прибирам се, жената и нея я няма...спрех да я питам къде е...нейна работа...кат не се гониме, нема и да се фанаме, ХАХАХА.- смее се гръмко Бакшишът и профучава на оранжево.
- Мхм, - измрънкват Феите.
- Един ден, викам на жената, слизам до мазето да претакам зелето и се връщам.. ма е така как съм по потник и анцуг. Слизам в мазето, там срещнáх Зулумов от четвъртия етаж...вика...кво зеле ше претакаш бе, дай да идем да ударим по едно. Викам, дай, аре. И като се почнáхме, едно, две, пет, колко ударихме, три дена не се прибрах при жената. Връщам се на третия ден, тя реве. Що ревеш ма? Как що рева, къде ходиш...реве та се къса. Викам, напих се с със Зулумов. Не ми верва. Викам, ако искаш вервай. Кат не ми верваш, верно ше зема да те лъжа. И тогава почнáх. До тоя случай, все съм й бил верен на жената. Ама кат нема доверие, почват да се лъжат хората, момиче.
- Мхм.
- Айде, 5и 20, стигнáхме.
- Мхм.
- Аре, дай 6 кинта и бегай, и стига търча подир калъфите...Нема тръпка за цел живот, момиче. Глей си интереса и не се излагай, на 1000 години си.

Кво друго да направят Феите, освен да дадат 6 кинта, да кажат „Мхм” и да бегат да се излагат?