Гергьовден

Гергоьовден е времето, през което първо поколение провинциалисти-софиянци напускат града, за да посетят родните места. Второ и трето поколение вече са ъпгрейднат вариант и остават в столицата. Те наизлизат с комшиите пред блока и почват да се дупят над старите си корси и голфове, евентуално поразчистват жигулата от щайгите и останалите буркани лютеница и трушия, или претакват зелето /това май беше по Коледа, но добре пасва и тук като съществена част от бита/. Изкупителната жертва на светлия празник са агнетата, домакините с ролки над марулите и фурната, и няколко (о)празн(ен)и апартамента с по един лаптоп и малко бижута, предавани през поколенията- златен бизнес период за циганите и кварталните наркоманчета. Освен тях, доста здраво намазват и кучетата, за които останките от излишната храна се приземяват от високите етажи директно в градинката зад блока, as usual. Междувременно,
No I don't have to lie
mama Africa, unite!

Това е времето, през което на Феите им се иска просто за четири дни да се затворят вкъщи, да не пускат телевизора, дето го нямат, да си пушат и да си блеят, без никой да ги занимава с глупости. От време на време е яко да се излезе да се види как изглежда Шишман по default, и какво е усещането в 1 на обяд да има точно четири коли и двама души на паветата пред Народното събрание. Толкова връзка с околния свят е предостатъчна. После отново е време за сладката темерутщина у дома, без да трябва да се напъвам да преяждам, щото разбираш ли, баба готви от 6 без 15.

Не че нещо против светлите национални празници. Да преяждаш и да се връщаш от време на време back to the roots е жестоко. Обаче какво ли би станало, ако поне веднъж през или не през тия празници, хората решат да направят някое вълшебство - различно от повръщане на агнешко и лицемерно надлъгване по селските маси с комлексираните роднини, кой колко изкарва в София-та. Например, да нахраниш някой гладен, да купиш някое букетче, да се разделиш с безсмислените парцали, които трупаш в гардероба си...

На думи и идеи всички сме супер.
Айде, че това стана прекалено благородно.




Hieronymus Bosch's The Seven Deadly Sins and the Four Last Things