ПАРИ

Хубаво нещо е да имаш пари. Парите правят хората щастливи. Или,по-точно, една цифра ги прави щастливи. Една тлъста заплата. Еди-колко си хилядарки. Чисто. Всеки месец. Дори повече, с бонуса. Свободата, събираща се в хххх бона месечно. Х бона нетна свобода. Х бона свобода pure. Х бона уиски, суши, сандали, морета, ваканции всеки уикенд, безпаметни нощи по баровете, още един флирт, още една безценно евтина мацка...независимост, породена от бездънен bank account. Кеффф! Всичко, което си поискаш, дори някоя плазма, дори онзи джип, а защо не и двете, като имаш пари...

Да умееш да харчиш парите си с кеф е сред най-трудните рецепти за щастие. То е част от онези неща, като да се отпуснеш в секса, да се изкефиш на всяка хапка вкусна храна, да лежиш на празния плаж, блеейки тъпо в една точка, или да се смееш с пълно гърло на някоя евтина комедия- трудно. Не количеството пари определя свободата, а способността ти да ги харчиш. С кеф. Без да ги броиш. Без да смяташ. Без да остават. Дори да ги нямаш.. трудно е. Но още по-трудно е, като ги имаш. Хем да ги имаш, хем да ти се свидят. Ебати наказанието. Феите познават много такива хора. Все богати. И все смятат стотинката в ресторанта. Къде е свободата от парите? Останала е някъде между 3-те спестени лева, месечната ти лихва по депозита, и всичките часове overtime, с които си избъхтал поредната хилядарка. Останала някъде на бюрото ти, смачкана между купища документи, безсмислени email-и и тонове ненужна хартия корпоративен shit. Седи си смачканата ти свобода там, а лихвата по флекси млекси депозита ти расте ли, расте...и за к’во? Накъде расте? Какво ще стане от нея? Още повече пари, които още повече да ти се свидят? Още глътка нетна свобода, за сметка на бруто изгубени часове зад бюрото. Трупаш ти от евтината си псевдо-свобода, сметката ти расте, ти се смаляваш, и всичко това става правопропорционално на спестените левчета.

Накрая се събуждаш на 69 с ОГРОМНИЯ си депозит и спадналата си пишка, и стигаш до логичния извод, който си знаел цял живот: