Дъжд

Навън бушуват ветрове

Чувам, лицето ти е още празно

Преди отново то да спре

Отвори вратата- запали ги.

Излизам двойно по-голяма

От стаята на твоето сърце

Страхувам се да не остана малка

Но искам, искам да ме носиш на ръце. 

Запалвам малката ти буря

Усмихвам се преди да завали

А после отново те затварям

Мисълта ми може и ще те изгори.

Хоби

Ти си пролетта на живота ми

Страстта на деня ми

Страха на нощта ми.

Не искам да минаваш

Не искам

Не искам

Да те пускам.

Нищо не ме събужда

Така както ти.

Както ти.

Забравям те за малко от минутата,

но ти ще останеш

Знам

Знам

Ти ще останеш само хоби.

Ти за мен си вече само едно духче,

което живее дълбоко, дълбоко

под ноктите

 и в косата ми.

Усещам те най-силно

Докато спя

И в моментите, в които съм най-убедена, че

cъм те забравила напълно.