ttttрезви размишления за пиянски истории,
малки признания за Gолеми страхове,
смешни очерци за тъжни случки
и големи повести за малки хора,


родени през скучните следобедни часове в офиса
от русата душа
на една стеснителна вечерна писателка.

петък, 12 август 2016 г.

Дъжд



Навън бушуват ветрове
Чувам, лицето ти е още празно
Преди отново то да спре
Отвори вратата- запали ги.

Излизам двойно по-голяма
От стаята на твоето сърце
Страхувам се да не остана малка
Но искам, искам да ме носиш на ръце. 

Запалвам малката ти буря
Усмихвам се преди да завали
А после отново те затварям
Мисълта ми може и ще те изгори.

Няма коментари:

Публикуване на коментар