Amy Winehouse просто си върви с червено вино. Няма друг начин. С червено вино, бледа
светлина, и самота. Вдъхновяваща, изчерпваща, безусловна, устойчива, ненаситна,
самотна Самота. Дори фамилията й го потвърждава. Wine-house. Домашно вино. Вино вкъщи. Вино. Остро,
стипчиво, горчиво, но вкусно. Вдъхновяващо, изчерпващо, безусловно, устойчиво,
ненаситно, самотно Вино. Вечерно вино. Есенно вино. Тъмно вино, което потъмнява
рано, като ноември. Още в 4 следобед, и вече е тъмно. Петъчно, тъмно, горчиво,
самотно Вино. И Amy с него. Вкъщи. Късно вечер дори става малко страшно.
Самотно. Но все така вдъхновяващо самотно. Неизчерпаемо самотно. Като виното. И
то е самотно, но вкусно. И дори май е вечно. Или поне така си мисли, или поне за
такова се представя. Нали в него е истината. Самотната, вдъхновяваща,
неизчерпаема истина. Като есента. Като петък. Като ноември. Като преди пет
години. И като след десет. Почти е вечно. Почти е трайно. Почти горчи. Почти
гори. Като самотата, същата устойчива, вдъхновяваща, ненаситна Самота. Почти е вечна. Почти.
Звъни се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар