ttttрезви размишления за пиянски истории,
малки признания за Gолеми страхове,
смешни очерци за тъжни случки
и големи повести за малки хора,


родени през скучните следобедни часове в офиса
от русата душа
на една стеснителна вечерна писателка.

понеделник, 30 ноември 2009 г.

Феите и матракЪт

Феите по доста малко неща си приличат с хората, но едно от тях е любовта им. Любовта не към нещо случайно, а към добрия сън. Феите обичат да спят, и докато спят, всичко трябва да е идеално. Друг е въпросът, че Феите са в състояние да заспят по всяко време и на всяко място, от кралското легло в мазен хотел до калната полянка в планината. Следователно, до момента Феите не бяха много претенциозни към собственото си легло. Наскоро обаче решиха, че им трябва най-сетне истинско фейско легло, на което да спят суперважния фейския Schönheitsschlaf*, който никога, ама никога не е бил достатъчен. За да материализират тази мисия, Феите се отправиха по магазините.

Влизат Феите в един магазин, и казват:
- Добър ден, трябва ми легло.
- Добър ден, прекрасно, какво легло искате?
Оглеждат се Феите, посочват едно легло, и казват:
- Ето такова.
- А какъв размер искате?
- Размерът няма значение.- Феите винаги са имали принципи.
- Как да няма? Размерът ВИНАГИ има значение!- Възмущава се продавачката СУПЕРИСКРЕНО.
След кратър размисъл Феите се съгласяват. (Така е, damn it!) Не са толкова прости тия продавачки. На този етап Феите все още не подозират кой ще излезе най-прост накрая. Следва презентация на различните видове размери, 75 на 190, 80, 82, 120, 140, 145, и така нататък. Тъй като размерът е от ГОЛЯМО значение, в което вече вярват и Феите, те си избират голямо легло.
- Така, избрахме размера, а сега да изберем и цвета, предлага продавачката.
Феите са вече леко отегчени, но се налага да изслушат презентацията, съдържаща предложения като венге, дъб, бук, махагон, орех, череша и други неща за ядене, които допълнително объркват Феите и въображението им. Те вече са леко гладни и раздразнени, че вместо да блеят някъде, което е сред любимимите им занимания, са заети с битовизми. В крайна сметка Феите са готови и с цвета.
- Страхотно, всичко е готово, вземам леглото, радват се Феите.
- Да, усмихва се продавачката, желая Ви успех в избора на матрак и подматрачна рамка!
- Моля, какво? –опулват се в недоумение Феите.
- Ние продаваме само леглото, отделно трябва да си купите подматрачна рамка и матрак, в нашия магазин нямаме. Може да Ви препоръчаме много изгодни предложения, които се намират на суперудобно място, на ул. Майната си 345! Работят всеки ден от 5 до 8 сутринта!
Ентусиазмът на Феите още тази нощ да спят на новото си фейско легло се срива на секундата.
- Това работно време е абсурдно, възмущават се Феите.
- Нищо повече не зависи от нас, изгонва ги продавачката.

На следващия ден Феите стават в 6 ч. и отиват до ул. Майната си 345.
- Добро утро, трябва ми матрак и подматрачна рамка.
Крепи ги само идеята, че довечера ще наваксат пропуснатите часове сън в суперякото си ново фейско легло.
- Какъв размер матрак искате?
- 140 на 190, знаят вече добре Феите.
- Съжаляваме, но ние тук нямаме точно този размер. Препоръчваме Ви да отидете в другия ни магазин, който се намира на Далечково шосе 678. За съжаление те работят с нашето работно време и вече са затворили, но може да ги посетите утре по същото време.
- Там ще има ли такъв матрак със сигурност?- питат Феите, готови да фраснат продавача с вълшебната си пръчица.
- О, това не мога да Ви гарантирам, трябва да отидете на място на Далечково шосе 678.

Трети ден, 6 ч. сутринта. Феите, с торбички под очите, блед цвят на кожата и треперещи от кафета ръце, се намират на Далечково шосе 678.
- Имате ли матрак за легло с размер 140 на 190?
- Имаме, разбира се. Какъв матрак искате- еднолицев или двулицев?
Този въпрос леко обърква Феите. След като се запознават с разликата между еднолицев и двулицев матрак, и съобразяват, че щом им трябва еди-каква си рамка им трябва еди-какъв си лицев, вече са почти готови да го вземат.
-Чудесно, нека сега разгледаме заедно каталога на двулицевите матраци, усмихва се ентусиазирано продавачът и вади от бюрото си книга с габаритите на „Световна Енциклопедия от А до Я”, която заема един цял самостоятелен рафт в домашната билиотека на Феите.
- Това всичко са само матраци?!?!- ужасяват се Феите.
- И то само ДВУЛИЦЕВИ, усмихва се самодоволно продавачът.

Следва едночасова лекция за двулицевите матраци. Налага се Феите да изберат между classic, superlux, extra, с пружина или без пружина, с дунапрен с пружина, само с дунапрен, със специална пяна и пружина, с външен калъф жакарден текстил, с кокос, без кокос, с комбиниция от пенолатекс и Memorylatex, както и, суперважно разбира се, 7-зоново латексно ядро и уникален 7-зонов Memorylatex слой за постигане на максимален комфорт. След съсредочени двучасови усилия резултатът е високоанатомичен и комфортен матрак на цена около 100 малки ромчета Атлантик с кола.

Изтощени от неимоверните напъни и с глава, пълна със суперважна информация, Феите напускат магазина с нов матрак, чийто показатели не могат да бъдат изброени на два реда. Супердоволни, Феите се отправят директно към първоначалния магазин, откъдето остава да си купят самото легло. Подматрачната рамка е поръчана и ще бъде изработена до няколко дни на ул. Забутаница 1000. Остава само леглото, радват се Феите. Ако рамката стане до 5 дни, съвсем скоро ще мога да спя на новото Фейско легло, размишляват на глас Феите по пътя към магазина.

- Добър ден, аз си избрах матрак и поръчах подматрачната рамка на ул. Забутаница 1000. Остава само леглото!- похвалват се Феите на същата продавачка, която ги беше светнала за значението на размера./Това промени живота на Феите завинаги./
- Чудесно, значи пускам поръчка за леглото на колегите ни в Заир!- възкликва продавачката.
- Поръчка? В Заир?
- Да, леглата се изработват в Заир. В зависимост от цвета и размера, поръчката продължава между 2 и 5 години.
Феите вече бяха разбрали, че всичко зависи от размера, и донякъде от цвета. Но срокът на изработка до ПЕТ години някак си не беше предвиден.
- Между ДВЕ И ПЕТ години? -Феите все още не разбират.
- Да, като е добре отсега да мислите за транспорт, защото ние не осигуряваме доставки от Заир. Може да свържете с едно младо семейство, което има да взема секция и бюро след около три години. Нашите клиенти често оперират по този начин, защото пътят излиза по-изгодно. Ние се грижим за това да осигурим връзка между купувачите. Все пак Ви препоръчвам да внимавате с младите семейства. Последния път млада двойка трябваше да вземе спалня след 4 години, но докато срокът изтече, те се разведоха. Всички, които разчитаха да пътуват с тях, имаха огромни трудности при логистиката на мебелите.
Желая Ви приятен ден, поръчката Ви е пусната. Ето Ви договора, съдържащ единствена клауза:
„Клиентът няма да право да разваля настоящия договор при никакви обстоятелства.”


*Schönheitsschlaf: сън за красота, нем., бел. ав.

сряда, 25 ноември 2009 г.

Феите и кучетата




Феите не обичат кучетата. Не се разбират добре с тях, и се страхуват. Кучетата обикновено се движат в средно големи до големи компании и обитават целия град. Някои от тях живеят в по-крайните квартали, а кучетата, които искат да се правят на по-големи гъзари, живеят в центъра, спят по Графа и се хранят от неговите кофи за боклук. Въпрос на манталитет. Възможно е тези кучета да са дошли от провинцията, понеже други кучета са им казали, че в центъра има повече кофи и заведения и съответно повече възможност за храна. Възможно е обаче и кучетата да произхождат от стари софийски кучешки родове, които никога не биха предали центъра заради краен квартал.

Истината е всъщност, че кучетата по кварталите също имат пълноценен живот. По-прагматично разсъждаващите кучета дори избират крайните квартали. Там хората често са по-добри от озлобените надменни и вечно заети хора, живеещи в центъра. Организират им стари одеала под балконите и изхвърлят кокали и остатъци от храна директно през прозореца, така че вечерята буквално пада от небето. Кучетата по кварталите се сближават по-бързо и създават трайни приятелства, за разлика от центъра, където всеки самосиндикално се бори за територията си. По кварталите се организират глутници, които правят всичко заедно и са един истински сплотен екип. Освен това, в кварталите е далеч по- весело. Често минават цигански каляски, след които може дълго да се тича, понеже се движат бавно. Малките циганчета хвърлят различни интересни предмети, които стават за ръфане. Ако на някой му се спортува или има съзтезателен дух, винаги може да се пробва в скоростен race с някой GOLF двойка, който пили гуми по разбитите улици. Освен това, децата често играят с топки, които безразборно хвърчат на всички страни.

А най-весело е вечер, когато глутниците се събират под прозорците и балконите около организираните им от добрите хора стари одеала. Събират се, и почва избухването. Кучетата вият, лаят и се забавляват до зори. От време на време се чуват стъпките на някой закъснял минувач, който веднага става обект на повишено внимание. Кучетата изпадат в истинска еуфория, подгонват минувача, наобикалят го и започват да лаят около него, махайки с опашки. Човекът, според отношението му с животните, или ги игнорира, или започва отчаяно да маха с там каквото има, или им се радва искрено, махайки и той с опашка. Важното е, че е весело.
В центъра такова нещо не може да се види. Там кучетата до толкова са свикнали със закъснели минувачи, ухаещи на ракия и цигари, че изобщо не им обръщат внимание. Ако в крайния квартал нощният минувачът незабавно се превръща в атракция, то централните кучета са толкова мързеливи и надменни, че дори не го поглеждат. Както казахме по-горе, въпрос на манталитет.
Истината е, че отраснало в краен квартал куче трудно ще привикне към аристократичния и муден начин на живот на централните кучета, освен ако от малко не се движи в такива компании. Те от своя страна рядко мигрират към крайните квартали, защото няма какво да търсят там.

Извод: Всеки има право на избор в живота. Дали от краен квартал или централен пес, кучето козината си мени, но нравът-не.

вторник, 10 ноември 2009 г.

От покрива на света или очерк за Великите личности


Седят си Феите на покрива на света, гледат по-ниските покриви и си мислят за Великите личности.

Еех...Великите личности. Велики са те...Великите личности. Великите личности живеят големи животи, а не малки. Четат, четат Феите всеки ден за по една велика личност...кой умрял, кой направил откритие, кой бил в затвора...все Велики личности с големи животи.

Всички велики личности имам поне три общи неща:
1. Или от малки са знаели какво искат.
2. Или са мъже.
3. Или са евреи.
За да станеш велика личност, трябва да отговяряш поне на един от изброените критерии. Да видим... Знаенето-какво-искам при Феите по-скоро винаги е било вариабла отколко константа, а и Феите страдат от типичното фейско заболяване, известно като „Искам от всичко по много и то сега”. Тази болест се лекува само и единствено с получаване от всичко по много и то сега.
Феите очевидно не са нито мъже, нито евреи.
/всъщност не се знае може пък да има нещо еврейско, за което да се заловят..хммм трябва да се поразрови назад в семейните АлбУми/. И все пак да разчиташ на еврейска жилка май не е вариант.


Седят си Феите на покрива на света, гледат по-ниските покриви и си мислят... Кого могат да прецакат те така, както Bill Gates е прецакал Steve Jobs..Die guten Künstler kopieren. Die besten Künstler stehlen* , бил казал Пикасо, който според Феите има по-яки изказвания отколкото картини, но whatever. Трябва ли обезателно да откраднеш чужда готова материализирана идея, за да станеш Велика личност? Може би ако си немъж неевреин незнаещ-какво-искаш още на 5 годинки, това е единственият вариант. Проблемът е, че Феите не могат да крадат идеи, а и да искат, хората около тях така са заспали в малките си животи, че да се открадне от тези dead souls би довело повече до щета, отколкото до дивиденти.

Възможно ли е да си Велика личност в свят пълен с малки животи и dead souls? Тия dead souls са си били приспивателното сигурно още в детската градина и живеят спейки, без да се усещат. Прибират се всяка вечер в кутийките си, напазарували месо и бира, гледат dancing stars и хранят мощно шефчетата си. Якоооо! За средно 60 години я се събудят, я не, и то като се събудят, предпочитат да заспят незабавно пак, иначе става страшно. Не е лесно да си буден. Даже е гадно. Феите се чудят дали да не пробват да заспят.
И кво? Някои в детската градина вече знаят кво искат, а други си бият приспивателното? Феите къде са били? Не е важно. Като си малък, всичко е е възможно. И е пъти по-лесно. Много ясно, че знаеха, те още тогава бяха болни от „Искам от всичко по много и то сега”...

Седят си Феите на покрива на света, гледат по-ниските покриви и си мислят...много или малко трябва за Големия живот на Великите личности и защо по дяволите въобще трябва да се вкарва поредният стереотип, идея на въпросните dead souls, а именно – Великите личности? Че какво им е толкова великото? Велико е било това, че са намерили голямата си любов и са имали смелост да я преследват докрай. Ама уви не всеки има този късмет. Така някои хора остават цял живот сами, без голямата си любов, и живеят малките животи. А е можело, можело...

Феите винаги са презирали малодушните мързеливи хора, които са си били приспивателното и които остават жертва на собствения си страх, а могат да станат Феи или Велики личности, но е по-лесно с приспивателното. Спиш си, а животът ти минава. Суперлесно е. Защо да се уча на нови неща, като това само напряга. Да, може и да имам потенциал, но е много рисковано, ами ако не стане? Много по-лесно е всеки ден да върша същото нещо, а вечер да пазарувам месо и бира и да гледам dancing stars, а шефът ми да го духа. Кефффф! /из признанието на една dead soul, била си приспивателно; мисля да посветя цял очерк с реч на такава deal soul, суперяко ще стане!!!/

Седят си Феите на покрива на света, гледат по-ниските покриви и си мислят... Дали всеки има въобще голяма любов, тоест талант и някаква мисия, която трябва да открие и реализира? Достатъчно ли е да си намерил голямата любов, за да живееш Големия живот на Велика личност? Едва ли. Нищо не става без искра. Нищо не става без смелостта да я запалиш и да я държиш светната колкото и dead souls да се опитват да я угасят... и тн. глупостите. Ама уви така е.

Най-тъжни и за презиране са тия, не ги знам заспали или не, които са открили въпросното нещо и не са имали фейска енергия и смелост да го реализират. Направо сега не искам да се замислям дали имам такива познати, щото ако се сетя за тях, ще се ядосам ама много, и ще генерирам негативна фейска енергия а това е ВРЕДНО.

Седят си Феите на покрива на света, гледат по-ниските покриви и си мислят... какво месо да ядат 2nait?

*Добрите творци копират. Най-добрите крадат.