Още уикенда Феите се държаха ама точно като вулкана. Те избухваха, изригваха, вдигаха прах и лава денем и нощем. Трещяха из Oxford Street, Canary Wharf и Camden Town, тъпчеха се със суши и харчеха безразборно командировъчните за ненужни парцали и грозни гердани! Феите бяха в супереуфория и гърмеж! Те бяха заклещени в Лондон за уикенда и разполагаха с командировъчни! Какво по-вулканично от това!
В понеделник стана ясно, че вулканът продължава да имитира Феите и няма намерение да утихне. За разлика от него обаче, Феите трябваше отново да ходят на работа по цял ден, което даваше на вулкана сериозна преднина. Неговата задача беше само да избухва, а Феите поне денем трябваше да кротуват.
Вторник вече постепенно спираше да е весело. Командировъчните свършваха, местата за влак и автобус също, а концертът на Jaya the Cat и останалите милиони ивенти в София наближаваха със страшна сила. Феите знаеха, че в София вече люлякът е цъфнал и че учениците пушат и пият по пейките в Заимов по цял ден. Знаеха, че малките прашни улички са слънчеви и че Феите могат да носят новите си кецове по разбитите тротарчета и да пият ментичка навън до късно. Те мечтаеха за неповторимия шок да излязат сутрин пред входа и да установят, че клио е изчезнало, преди да се сетят, че вечерта са го оставили някъде в центъра.
Феите продължава вечер да влизат от бар в бар, но постепенно им ставаше странно, как точно е възможно хората в Лондон да се напиват от безалкохони коктейли и заведенията да затварят по дяволите в 2?! Колкото и невероятно да звучи, Феите ядяха дори сушито с отегчение! Освен това, Феите започваха да привикват с на пръв поглед безумни гледки; като например как девойка си БРЪСНЕ РЪЦЕТЕ на Trafalgar Square, докато половината полски народ се е събрал в слънчев неделен следобед на същия този площад да погребва полския президент; как двуетажен автобус сгазва пиян пакистанец в съботна нощ на оживен булевард, докато полуголите жени продължават най-безцеременно да повръщат бургери по тротара, все едно нищо не се е случило; Феите започнаха да пият кафе и редбул, защото без стимуланти ритъмът на града просто ще те премаже точно както автобусът размаза пакистанеца. Феите вече си обясняваха и защо Пингвините от банковата Мекка Canary Wharf вечер се преобразяват в жалки надрусани развалини, търсещи е*ането за вечерта – ами то кафетата и редбула в един момент просто не те хващат. Безумие... Както се развиваше ситуацията, сигурно скоро и Феите щяха да се напиват от безалкохолните мохитота.
Междувременно Ейяфятлайокутл продължаваше да се прави отчаяно на интересен, за да привлича внимание и да внася масова паника. Беше абсолютно непредсказуем и ту избухваше, ту се правеше, че утихва, за да изригне през нощта с още по-голяма сила. Феите, понеже цял живот се държат общо взето като вулкана, идеално разбираха, че на него не може да се разчита. Той нарочно щеше да се преструва постоянно, за да провали наближаващия уикенд. Затова имаше само едно единствено решение:
EUROLINES.
Студентската мечта на Феите. Място, в което цялата българска прелест е събрана на едно място: златни колани, леопардови чанти, топирани руси букли, кюфтета и анцузи. Лудница. Всичкото това покорява европейските пътища и мирише на пот и чесън. В продължение на около 40 часа. Феите бяха запознати с контингента на Eurolines към Германия, но английските имигранти преминаваха всякакви граници. Феите пристигнаха на автогара Victoria Coach Station във вид стил- тотален disaster- meaning 10 различни нокътя на ръцете, бретон с неясна посока, четири раници и два сака. Но видът на спътниците им за следващите 40 часа просто ги довърши. Изобщо, през цялото това преживяване в обърканата глава на Феите все по-ясно кристализираше само една гледка: вкъщи, под масичката, има едно малко запечатано пликче, с едно малко свито патронче, което чака някой да му обърне внимание. ..В някои моменти от пътуването, ако не беше тази мисъл, Феите почти се бяха примирили с идеята, че гореспоменатите спътници са последните хора, които Феите ще срещнат в живота си, и тези, които ще изпратят Феите в отвъдното. Общо взето, все едно се качваш на самолет, на който е предначертано да се взриви във въздуха, само дето в автобуса мирише по-различно.
Изводът от цялата история е един. Два дни по-късно, Феите си седяха самички вкъщи с въпросното патронче. Чак тогава те осмислиха фразата, написана на oyster-картата за лондонското метро, която четяха по около 20 пъти на ден, всеки път, като влизаха в метрото:
В утрото на заминаването той подреди много добре планетата си. Изчисти като коминочистач действуващите вулкани. Той имаше два действуващи вулкани. Така му беше много удобно да стопля сутрешната си закуска. Той имаше и един угаснал вулкан. Но както сам казваше: „Човек никога не знае какво може да стане!“ и изчисти също тъй и угасналия вулкан. Когато са добре изчистени, вулканите горят полекичка и равномерно, без да изригват. Изригванията на вулканите са като огън в комините. На нашата планета ние очевидно сме много мънички, за да можем да почистваме вулканите. Затова ни причиняват сума неприятности.
Le Petit Prince, 1943
