Феите не са добри

Феите не са добри в повечето неща. Въпреки че всичко им се отдава.* Те не са добри в почти нищо. Добре де с малки изключения...ама те не се броят, намигв...
Обаче иначе феите не са добри в спорта. Не са добри в техниката. Не са добри в рисуването. Не са добри в модата. Не са добри в шофирането. Не са добри в плуването. Не са добри в обзавеждането. Не са добри във вътрешния дизайн, външния дизайн, средния дизайн, интериор. Не са добри в изрязването, пеенето, катаренето, гмуркането, в word и excel, в карането на разни неща, некарането, лепенето, подстригването, боядисването, ремонтирането, сглобяването, фитнеса и какво ли още не. Феите не са добри просто. И те за разлика от нефеите не се самозаблуждават, за да изкореняват детски комлекси. Обаче едно нещо феите правят с КЕФ! Феите ПИШАТ.ПИШАТ.ПИШАТ. ПИШАТ. И грам не им пука дали са добри в това или не са. Защото това ги зарежда така, както нито едно от гореизброените не би могло, колкото и добри да бяха там...

Всъщност може и да не е точно така. Всяко нещо, което се научиш да правиш добре, те зарежда, нали...Феите много обичат, направо адски адски много обичат някои от горепосочените неща и ги правят доста добре. Обаче нищо, нищо не ги зарежда така както когато пишат. Когато пишат, е все едно да слушат музика. Писането и музиката са енергиен заряд! Писането и музиката са извор на вълшебства! Отивам да направя още едно!

/ебати, вече от два часа съм на работа, и отчетът до момента е две публикации в блога, един чай, половин мейл по работа, половин личен мейл, уговорка за довечера и две банички...кво точно вълшебство си въобразявам, че ще направя, освен да седна да си довърша анексите май, а?.../

*
""Удава ми се" е остаряла и дЕалектна форма на иначе отдавна наложилия се израз "отдава ми ... "удава ми се" касае конкретни умения в един момент от времето ."wtf????

Тук и сега а.к.а Вчерашен живот с днешна дата

Имало едно време една нищо особено и нищо неособено just фея. Тази фея, както всички останали феи, заблуждавала вече половин живот останалите нефеи и обикновени хора около нея, че и тя е нефея като тях. Ходела всеки ден на работа, прибирала се, пак излизала, после пак се прибирала, пътувала, после пак се прибирала, пазарувала, и пак се прибирала, въобще изобщо ходела насам натам и после се прибирала...и така. И всяка сутрин ставала и отивала на работа. Отивала, сядала, пускала си компютъра, и започвала да работи, или пък не започвала да работи, а да прави различни неща, имитирайки работа за пред нефеите около нея. И така всеки ден.

Един ден тази нищо особено и нищо неособено just фея пристигнала на работа като всеки друг ден, пуснала си компютъра и се замислила: Какво да си проверя сега? Пощата? Чата? Фейсбука? Хм...феята се замислила, чака ли нещо специално от някого? Чака ли някой да й е писал? Чака ли новини? Чака ли промени? Чака ли изненади? Чака ли....нещо? Има ли смисъл въобще да се проверяват всички тези неща, като не очакваш нищо? Феята гледала известно време с очичките си, помислила, попърхала с невидимите си крилца и се натъжила. Феята не очаквала просто нищо. Тъжно е, когато не очакваш нищо. Тъжно е да не очакваш изненади или разочарования. Тъжно е, когато всичко всеки ден е еднакво. И всъщност все едно нищо няма да се случи. Утре ще е случи това, което се е случило вчера....ужас! При тази мисъл феята се ужасила и жалко подобие на страх (понеже феите са смели създания и не изпитват страх, а само жалко негово подобие) се появил в очите й. Феята досега наблюдавала останалите нефеи около нея, които всеки ден жиевеели живота си от вчера с различна дата, без да се усещат. Но тя винаги е знаела, че при нея това не се случва, първо, защото тя всеки ден прави различни вълшебства, и второ, защото досега тя очаквала нещо. Очаквала едно нещо да се случи, и до последно се надявала, че то ще се случи...и тогава всичко ще се промени. Обаче един ден феята отишла на работа, пуснала си компютъра, и прочела, че това нещо няма да се случи. И феята ще трябва също да живее живота от вчера с днешна дата. На същото място. Същото място. Същото място. ФЕИТЕ НЕ ОБИЧАТ ДА СТОЯТ ДЪЛГО ВРЕМЕ НА ЕДНО И СЪЩО МЯСТО!!!!

Whatever….ебати, феите нали затова са феи, за да правят вълшебства. Феите могат да правят вълшебства където и да са...колкото и време да са там. Ако феите не правят вълшебствата, няма кой друг да ги направи вместо тях! И всяка нова дата е нов ден за нови вълшебства! При тази мисъл феята се събудила малко, спряла си компютъра, избягала от работа, и излязла веднага да направи някое вълшебство...ТУК и СЕГА /хаха/

Антифеи а.к.а. Толкова съм напушена

Феите в някои моменти са истински Антифеи. Тотално анти. Ето един от тези моменти.

Толкова съм напушена, че не усещам походката си. Не знам с какво съм облечена. Не знам какво държа. Но знам точно на коя улиця съм. Движа се напълно като на автопилот. Не искам да знам как изглеждам отстрани, но това адски ме притеснява. Улиците стават все по-тъмни и по-малки. Толкова силно съм се напушила, че ми се привиждат разни неща. Колко ме беше страх преди малко от това пресичане не Попа....колко бързо се движеха колите! Толкова съм се напушила, че не мога да сменя позата на ръцете си. Ходя като машинка. Като антифея. Сега направо съм една антифея..Ужасно е. Искам вече да ми минава. От онова състояние, дето искаш да те пусне вече. Движенията ми са адски бавни. Мисълта ми е бавна. Всяко нещо свързано с промяна и излизане от цикъла ми се струва суперусилие. Ужасно трудно е. Ужасно е. Какво да направя за да ми мине? Едва си отключвам вратата и усещам как като остана сама вкъщи ще стане още по-страшно. Всичко от него ли идва?
Не искам, не искам...ужасно. Страх ме е да си пусна и музика. Това е един вид изход от цкъла, а всяка промяна е усилие.

Дали да не напиша точно в този момент, че това е последното ми пушене? Мога да се самоинтервюирам, за да разбера после как съм се чувствала при мисълта, че в момента изживявам последното си напушване!!

-И така, пряко включване на нощния ни блок, здравейте уважаеми зрители, пред вас е научен автоексперимент на За последно напущваща се. Добър вечер, как се чувствате при мисълта, че в момента изживявате последното си напушване?
- Нищо не усешам, а ми се щеше да чувствам нещо..спомен, или нещо подобно..трудно ми е
-Какво ви е трудно?
-Всичко
-Всичко? Кое всичко?
-Знаете ли, едва издържам на това интервю. Адски ми е напрягащо. Напушила съм се, а в главата ми е само един човек. И така съм се напушила, че даже не мога да усетя усещането от тази мисъл. Това ми се струва огромно усилие.
-Искате ли да пушите пак?
-Сигурно, сега не знам. Ужасно усилие е да знам
-Писна ни да водим автоинтервю.
-Спираме.

Ужасно. Феите в такива моменти са си направо антифеи. Искам да заспя и всичко да се върне нормално. Искам вече нормално. Болят ме очите. Болят ме миглите.
Ненапушеният свят е суперяк, колкото и да е измамен.

P.S. многобройните техническите грешки при типването на текста бяха отстранени на другата сутрин, бел. ав.

Феите и Лондон

Day 1


Защо да е просто като може да е сложно- това е единственото, което могат да кажат феите, стоейки пред тази гениална идея в развитието на производството на мивки. Това ти идва да си кажеш, и като искаш да си включиш лаптопа в контакта, и установиш, че нямаш адаптер. Това си мислиш и ако решиш да шофираш, или пък се объркаш да плащаш в евро в Англия, която се опъна да приеме еврото. Демек, ако може всичко начело с шофирането да е наопаки, да стане. Ако може, и жените да станат мъже и обратно, само и само да сме различни. Егати и позата. В същото време, колкото и да се напъват да са различни, и те носят основния белег на целия „западен свят”. Уви, носят го и то си им личи, въпреки всички усилия, които са инвестирали в това да са уникални- от гореизброените абсурди, през телефонните кабинки, черните таксита, двуетажните рейсове, до нещата които не може да видиш просто така по улицата- като бритпопа и лондонската “събкултура”. И те са белязани от това основно и типично за цялата западна цивилизация недоразумение. И това е главното, което феите не са разбирали от всички страни на запад от Хърватска. А именно отговора на простичкия въпрос: как може, при положение че всички суперяки неща идват от въпросния западен свят, тия хора да са толкова сдухани позьори??? Ето този обикновен въпрос мъчи главата на феите от първия момент, в който те откриха и осъзнаха тази колизия! Това е пълен абсурд! Как е възможно, цялата яка музика, филми, реклами, литература, постановки, идеи, философии, проекти да идват оттам, и същевременно хората да са толкова дебилни?!? Все пак умовете на същите тези дебилни хора произвеждат въпросните идеи, които са толкова яки и на които всички на изток от рая се кефят толкова много. Как става така тогава, че като попаднеш в техния свят, да се потресеш просто от техния дебилизъм! И той е пословичен! Повсеместно разпространен из всички големи и неголеми западноевропейски градове! Дори в Лондон, меката на всички яки неща, които стигат до приказните герои и феите в България. Дори в самия Лондон няма феи и приказни герои! А феите бяха убедени, че в Лондон ще е фрашкано с феи! Не може да има толкова яки неща, а да няма феи. Обаче няма бе. Освен да има невидими феи под земята, друго не ми хрумва. Щото тия неща, които се виждат по улиците, 100% ги мислят феи, няма как иначе. Явно феите се крият под земята. Утре тръгвам на подземен лов за феи. Не може да няма.


Day 2

В Лондон, ако не си с BlackBerry и notebook, и ако не пресичаш на червено, явно си турист. В тази връзка феите много бързо се вписаха в заобикалящата ги среда.
На следващия ден нещата почват да изглеждат обнадеждаващо. Според мен с малко повече взирания и тук могат да се намерят вълшебства, почти толкова яки като Шишман рано сутрин или Цар Асен привечер, или пътят от Лодки в 3 през нощта.
Минах покрай хостела, в който спахме последния път- там нищо не се беше променило- още си стои багажното долу в мазето наблъскано с раници, а отпред потенциални феи и приказни герои танцуваха отпред, подмятайки хекчета.
Също така сутринта като отивах към работа, не срещнах нито едно кошче за боклук по улиците, понеже ги е страх да не ги гръмнат с бомба в боклука. Поради това няма вече кошчета, или ако има, са на супервидни места. Съществува потенциалната опасност от кошчето да изскочи враждебно настроен талибан и да вдигне във въздуха всички blackberrita and laptopi all around. Така че като цяло е опасно да се навърташ около кошчета. По този случаи феите свикнаха да ходят с боклуци в джобовете, whatever.
Феите често се раздвояват по разни въпроси. Обаче по някои теми няма две мнения. The city has to be cleeeeeeean. Феите се чудеха мръсен или чист е Лондон. Лондон е мръсен вечер и чист сутрин. Това е.
Освен това сутринта попаднах в уникално по рода си задръстване от истински хора, отиващи на работа, което ми се стори своеобразно вълшебство.Ходенето по улиците на Лондон сутрин е равносилно на шофирането в София. (точно докато тази мисъл минаваше през главата ми, пред мен сгазиха един от образуващите задръстване!) Градът отчита сигурно над 200 bpms. В Лондон ако не keepva6 up с темпото му ще те премаже. Образуващите задръстване ще те премажат. Ти не само допринасяш за задръстването, а и разваляш ритъма му. Защото те дори в човешкото задръстване те не спират да бързат. Спреш ли за момент, градът ще мине през теб защото не си способен да удържиш ритъма му. И което е по-страшното, никой няма да ти обърне внимание. Образуващите задръстване ще продължат да бързат в задръстването. В Лондон без проблем можеш да умреш на улицата без да впечатлиш образуващите задръстване. Те са заети да бързат и да образуват задръстване. Тоест, спокойно можеш да се съблечеш на улицата, да се набоцкаш, да си легнеш на тротоара, да заспиш, и ще останеш просто поредният (не)образуващ задръстване. От тази гледна точка феите можеха без проблем да си говорят помежду си по улиците, без да трябва да симулират телефонен разговор както в София, за да не ги помислят нефеите и обикновените хора за луди. (бел. ав. : да си говорят сами).

По-сериозното вълшебство обаче настъпи след работа, когато всички участници от сутрешното задрсъстване образуваха ново масово явление, този път стоейки в безбройните пъбчета по тротоарите с чашки в ръка и говорейки предвзето. Като цяло се получава предвезетата приятна атмосфера, към която те май умишлено се стремят, самоазаблуждавайки се, че се забавляват с предвзетите си fashion clothes and double drinks... Anyway, има неща, които не могат да им се отрекат. Едно от тях е безумно яката музика, която пускат по магазините. Феите танцуваха в една пробна повече от половин час на Dizzee Rascal, честно…Представям си, щом е така по магазините, кво става по клубовете..Лудница. Жалко, че няма да остана в петък за да мога да проверя как образуващите гореспоменатите два вида задръстване се търкалят в собственото си повръщано all weekend long. ..
Другото вече истинско вълшебство е супермегатурбо якият tube, в който и най-дребният детайл е мъничко вълшбество. От безкрайните ескалатори, до уникалната игра на думи която съставлява всяка реклама из метрото. Просто толкова яки реклами, че всяка е потенциален суперяк статус във facebook:D


Отделно че метрото е най-безумно лесната паяжина, която може да те отведе до всички възможни потенциално вълшебни места. The tube е нещо като клюките в София-стигат и до най-отдалечената точка на града за отрицателно време! Толкова е underground и е толкова гениално просто, че просто искам да видя феите и приказните герои, които стоят зад цялото това мегавълшебство.

Освен това в този град всичко е полуготово. Образуващите задрсъстване са полуготови. Обядът е винаги полуготов. Най- ме кефи в супермаркетите, където почти няма сурови продукти. Никога не съм виждала толкова много сандвичи на едно място колкото в супермаркетите в Лондон. Ако нещо не е готово, то е полуготово. И е пълно с пластмасови прибори. Масово. Масово се купуват сандвичи и салати, супи и десерти в опаковки и се ядат с пластмасови прибори. По обяд се образува задръстване в супермаркетите и пейките и тротаорите около офисите, говори се по BB и се яде с пластмасови прибори. После за вечеря всичко е полуготово.
Така живеят образуващите задръстване полуготовия си живот. Така минава полуготовият им ден.

Да живееят кебапчетата!


Феите заспиват, мечтаейки си българските джеи да почнат да пускат музика като магазинерите в Лондон.


Day 3

На третия ден феите са убедени, че искат да минимизират чрез вълшебство около десетина други феи и приказни герои от София, да ги приберат в бурканче, да ги пренесат в Лондон, и да заживеят там. Вече е повече от ясно why the fuck цялата яка музика и други подобни неща идват оттам. Феите, ако бяха родени там, вече definitely maybe щяха да са superstars. Там просто вдъхновението дебне зад всеки ъгъл,буквално. И дори и образуващите задрсъстванията, колкото и да са сдухани, пак сред тях се намира една част, които се вдъхнодвяват и правят нещо от това вдъхновение. Определено да се вдъхновиш в Лондон е доста по лесно отколкото да се вдъхновиш в София... Макар че, ако си истински приказен герой или фея ще направиш the best of it anywhere, а ако си просто един сдухан образуващ задръстване, ще си живееш задръстено дори там, където е пълно с вълшебства, невидими и недостижими за задръстените ти с паундове сетива.
Феите заспиват, мечтаейки се в българските клубове да се пуска музика като по магазините в Лондон.