Антифеи а.к.а. Толкова съм напушена

Феите в някои моменти са истински Антифеи. Тотално анти. Ето един от тези моменти.

Толкова съм напушена, че не усещам походката си. Не знам с какво съм облечена. Не знам какво държа. Но знам точно на коя улиця съм. Движа се напълно като на автопилот. Не искам да знам как изглеждам отстрани, но това адски ме притеснява. Улиците стават все по-тъмни и по-малки. Толкова силно съм се напушила, че ми се привиждат разни неща. Колко ме беше страх преди малко от това пресичане не Попа....колко бързо се движеха колите! Толкова съм се напушила, че не мога да сменя позата на ръцете си. Ходя като машинка. Като антифея. Сега направо съм една антифея..Ужасно е. Искам вече да ми минава. От онова състояние, дето искаш да те пусне вече. Движенията ми са адски бавни. Мисълта ми е бавна. Всяко нещо свързано с промяна и излизане от цикъла ми се струва суперусилие. Ужасно трудно е. Ужасно е. Какво да направя за да ми мине? Едва си отключвам вратата и усещам как като остана сама вкъщи ще стане още по-страшно. Всичко от него ли идва?
Не искам, не искам...ужасно. Страх ме е да си пусна и музика. Това е един вид изход от цкъла, а всяка промяна е усилие.

Дали да не напиша точно в този момент, че това е последното ми пушене? Мога да се самоинтервюирам, за да разбера после как съм се чувствала при мисълта, че в момента изживявам последното си напушване!!

-И така, пряко включване на нощния ни блок, здравейте уважаеми зрители, пред вас е научен автоексперимент на За последно напущваща се. Добър вечер, как се чувствате при мисълта, че в момента изживявате последното си напушване?
- Нищо не усешам, а ми се щеше да чувствам нещо..спомен, или нещо подобно..трудно ми е
-Какво ви е трудно?
-Всичко
-Всичко? Кое всичко?
-Знаете ли, едва издържам на това интервю. Адски ми е напрягащо. Напушила съм се, а в главата ми е само един човек. И така съм се напушила, че даже не мога да усетя усещането от тази мисъл. Това ми се струва огромно усилие.
-Искате ли да пушите пак?
-Сигурно, сега не знам. Ужасно усилие е да знам
-Писна ни да водим автоинтервю.
-Спираме.

Ужасно. Феите в такива моменти са си направо антифеи. Искам да заспя и всичко да се върне нормално. Искам вече нормално. Болят ме очите. Болят ме миглите.
Ненапушеният свят е суперяк, колкото и да е измамен.

P.S. многобройните техническите грешки при типването на текста бяха отстранени на другата сутрин, бел. ав.